Веднъж в нощта преди Рождество дядо Талиб седял и си кърпел валенките. Те били много стари, като самия Талиб. Той не знаел нищо за Рождество. Както сам казвал, било му все едно дали е Първи май или Курбан байрам. Важното било да зашие валенките. Защото нямал други обувки, а навън било страшен студ, всичко било затрупано от сняг. На небето сияела ярка звезда. Може и да не било звезда, а планета. Но дядо Талиб не се интересувал от звездата. Интересували го валенките, които направо се разпадали в ръцете му. Ами, да, с какво да ходи навън в тоя студ?

По някое време чул, че някой вика навън и драска по вратата. Старецът прекъснал работата си и отворил. Гледа – малко момче, увито в бабешки шал. Съвсем замръзнало, с побелели от скреж мигли. Момчето вървяло само́ от съседното село няколко километра през гората, за да викне дядо Талиб. Майка му раждала и нямало кой да помогне! Телефонът не работел, фелдшера го нямало, пък и какво село било това – само името му било такова, с няколко порутени колиби. Било руско село, а дядо Талиб живеел в точно такова село, само че башкирско. Нямало разлика, просто така ги наричали – руската Каменка и башкирската Каменка.

Шестгодишното момче се добрало до стареца, защото така го посъветвали добри хора. Преди двайсет години, казали те, този Талиб успешно изродил една крава. Всички помнели тази история – кравата била взела-дала, но зоотехникът Талиб се справил успешно. Тичай, момченце, в башкирското село и вик­ни спасителя. Той ще помогне на майка ти! А майката вече не продумвала, само стенела и викала. И двете ѝ по-малки дечица плачели и пищели.

Старецът понечил да обясни, че не е лекар. Че е на седемдесет и една години и че валенките му се разпадат. Че едва ли ще помогне, а и как ще докрета до руското село… Само че каква полза да обяснява, като не може да предложи нищо друго. Дал на малчугана чаша горещ чай и комат хляб – да се стопли и да се подкрепи. А самият той омотал краката си с парцали и вестници, нахлузил отгоре недозакърпените валенки, въздъхнал, изругал и тръгнал, където го викали. Вървели с момчето по белия сняг под ясното небе, на което пламтяла и сияела звездата. Или планетата. Има ли значение, ако студът е минус трийсет и трябва да се провират през преспите в гората през нощта?

Но пристигнали. Само бузите им замръзнали, въпреки че по пътя старецът разтривал момчето с вълнена ръкавица. Добрали се до къщата. Дядо Талиб измил ръцете си със сапуна за пране и се справил с работата. Изродил бебето, макар че било трудно раждане. Но всичко завършило добре. Родило се момченце и проплакало силно. На родилката ѝ олекнало, увили детето в памучно одеяло и тя започнала да го кърми. Всичко свършило благополучно. Сигурно и мъжът ѝ щял да се зарадва, като се върне. Това е животът.

А дядо Талиб тръгнал обратно. Все пак трябвало да се прибере, да закърпи валенките си. И стигнал – още едно чудо. Звездата светела силно на небето и заради това било светло. И топло. Това разказвал старецът после на всички: беше светло и топло, като през лятото.

После подарили на дядо Талиб нови валенки – когато празниците и студовете свършили и животът тръгнал в обичайния си ритъм. А бебенцето си го бивало – светло, къдраво момченце със сини очи, едно такова умничко, чудно дете.

Всичко това се случило много отдавна, преди петдесет години. А може би преди петстотин… или хиляда… Всъщност какво значение има? Времето не значи нищо, повтаря се един и същ сюжет и на небето свети една и съща звезда. От която в мразовитата нощ става светло и топло. И помага на човек да намери пътя към дома.

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.