Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас?

А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се намалява и управлява.

Б) Стресът е полезен и трябва да се приеме и използва.

Преди пет години щях да избера вариант А, без да се замисля. Аз съм здравен психолог и през цялото си следване по психология и медицина съм получавала ясното и силно послание: Стресът е токсичен.

Но аз промених мнението си за стреса, а сега искам да променя и вашето.

Като начало ще ви разкажа за едно невероятно научно откритие, което ме накара да погледна на нещата по друг начин. В проучване, проведено през 1998 г. в САЩ, 30 хиляди души са попитани колко стрес са преживели през последната година. Но заедно с това те трябва да отговорят и на въпроса дали смятат, че стресът е вреден за здравето им.

Осем години по-късно изследователите преглеждат данните за смъртността при тези хора и ги сравняват с отговорите, които са дали по време на проучването. Лошата новина е, че високите нива на стрес увеличават риска от преждевременна смърт с 43%. Но – и това е важното, което привлече вниманието ми – този повишен риск се отнася само за хората, които са убедени, че стресът вреди на здравето им.

Участниците в изследването, които съобщават за високи нива на стрес, но не смятат, че той им вреди, умират значително по-рядко. Всъщност се оказва, че при тях рискът от смърт е най-нисък в сравнение с останалите участници, дори по-нисък, отколкото при хората, които съобщават, че са подложени на съвсем малко количество стрес.

Изследователите стигат до заключението, че стресът убива хората не сам по себе си, а когато е съчетан с убеждението, че е опасен за здравето и живота. Учените изчисляват, че през осемте години, през които е продължила работата им, около 182 000 американци са починали преждевременно, защото са вярвали във вредното въздействие на стреса.

Числото ме шокира. Това означава, че „убедеността във вредното въздействие на стреса“ е петнайсетата най-често срещана причина за смърт в САЩ, изпреварвайки рака на кожата, СПИН и убийството.

Тази констатация ме разтревожи. Колко време и усилия бях изразходвала, за да убеждавам хората, че стресът е опасен и вреди на здравето им! Бях абсолютно сигурна, че това послание – и моята работа – им помага. Ами ако не беше така? Да, техниките за намаляване на стреса, които преподавах – физически упражнения, медитация, социални контакти – бяха наистина полезни, но дали не подкопавах благотворния им ефект, като ги предавах заедно с посланието, че стресът е токсичен? Възможно ли е в името на справянето със стреса да съм нанесла повече вреда, отколкото полза?

Откритието, на което се натъкнах – че стресът е вреден само когато вярваш, че е – ми даде възможност да преосмисля това, което преподавах. Нещо повече, то беше покана да ревизирам собственото си отношение към стреса.

Две неща от практиката ми като здравен психолог ми позволиха да предположа, че отношението към стреса е важно и че да внушаваш на хората, че стресът убива, може да има непредвидими последици.

Първо, има изследвания, които доказват, че някои убеждения могат да повлияят на дълголетието. Например хората с положително отношение към остаряването живеят по-дълго от тези, които имат негативни стереотипи за старостта. Както и онези, които вярват, че на повечето хора може да се има доверие.

Благодарение на подобни проучвания вече се бях убедила, че когато става въпрос за здравето и дълголетието, вярванията и нагласите имат значение. Но все още не знаех дали към тях се причислява и начинът, по който мислим за стреса.

Второто нещо, което ме накара да призная, че може би е погрешно да обясняваме на хората как стресът ги убива, е фактът, че някои популярни стратегии в областта на здравната пропаганда се провалиха. Установено е, че някои от най-често използваните стратегии за насърчаване на здравословно поведение постигат точно обратното на това, на което се надяват здравните специалисти.

Оказва се например, че предупредителните надписи и изображенията върху цигарените кутии не само че не намаляват желанието за пушене, а дори имат обратен ефект. Най-ужасните изображения (като например снимка на пациент, умиращ в болнично легло с рак на белия дроб) всъщност засилват желанието за пушене. Защо? Защото предизвикват реакция на страх, а какъв по-добър начин да се успокои човек от това да изпуши една цигара? Лекарите са предполагали, че страхът би трябвало да мотивира пушача да промени поведението си в положителна насока, но вместо това той просто създава желание да се избегне негативната емоция.

През годините многократно съм наблюдавала този процес: лекари и психолози напълно добронамерено се опитват да внушат на пациентите си това, което смятат, че ще им помогне, но резултатът е объркване, депресия и саморазрушително поведение.

Откъс от книгата СТРЕСЪТ – ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ на д-р Кели Макгонигъл, издателство Гнездото

Книгата „СТРЕСЪТ – ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ“ ни съобщава една изумителна новина: Стресът може да не е вреден за нас! И вместо да се опитваме да го елиминираме, можем да променим отношението си към него и да го използваме.

Д-р Кели Макгонигъл ни показва как да се възползваме от стреса като мощен източник на енергия и по-добра концентрация, как ни помага да бъдем по-устойчиви, да учим и да израстваме и дори ни прави по-дружелюбни.

Тази книга е едно практическо ръководство, което ще ви покаже как да развиете една нова нагласа към стреса, за да се чувствате по-силни и уверени пред житейските предизвикателства.