Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше сребърна звезда, а самата елха сияеше и блестеше от купища играчки. Имаше и орехи, увити в златист станиол, и бонбони на конец, и мандаринки, които заедно с братовчед ми Альошенка слагахме сами. Дядо внимателно продупчваше с игла кората на мандарината, промушваше една връв и правеше примчица, а ние закачахме ароматните оранжеви плодове на елховите клони. Сякаш бяха пораснали на нашата вълшебна елха!

Отново беше Нова година и бяхме в Свердловск при дядо. Той доведе Альошенка от Москва, а мен – от Ленинград. Празникът беше прекрасен. Дойде Дядо Мраз със Снежанка и полу­чихме куп подаръци: цветни моливи; медени боички, които можеш да близнеш тихомълком – бяха сладки и лепкави, сякаш направени от мед; четки за рисуване; албуми и книжки с приказки с чудни рисунки; кукла с красива рокля и бели обувчици за мен, а за Альошенка – танк и конструктор. Всякакви изненади… Бях на пет години, а Альоша – на три. Естествено, имаше и вкусни лакомства, може ли без тях! Баба беше направила многопластова торта с конфитюр, хрупкава и сладка… А вечерта палихме бенгалски огън. Колко красиво разпръсваше искри…

После ни сложиха да спим. Беше тъмно, само елхата светеше и разноцветните ѝ лампички примигваха в мрака. Дядо и баба отидоха да гледат „Голубой огоньок“, стана много тихо… Тогава Альошенка тихичко заплака, някак жално. Просто му беше станало мъчно за мама. Празникът свършва, веселието отминава, а без мама е непоносимо тъжно. Разбирах го. Аз също подсмърчах в леглото. Макар че… защо плачехме? Беше чудесен празник, с нас беше любимият ни дядо, имаше красива елха и толкова подаръци! Великолепни подаръци! Ето ги, стоят до леглата ни… Но ние си лежахме в новогодишната нощ и плачех­ме за мама. Альошенка хлипаше тихичко и шепнеше: „Искам при мама!“, а аз го успокоявах и му казвах, че майките ни скоро ще дойдат. Но после и аз се разплаках.

Дядо дойде при нас, той разбра. Усети със сърцето си. Донесе ни топло мляко с бисквитки, макар че добрите деца не ядат в леглата си. Хрупахме сладките бисквитки, примесени със солените ни сълзи, а дядо ни успокояваше. Разказваше ни истории за момчетата и момичетата от своето детство – и до днес помня вкуса на млякото с бисквитка и тези смешни истории, пълни с доброта. И отново всичко стана хубаво. Просто си седяхме, прегърнали дядо, а той ни разказваше. Елхата мигаше с разноцветните си светлинки, играчките просветваха красиво, гирляндите блестяха… И беше спокойно. Топло. Макар и малко празно в гърдите без мама. Но тя ще дойде, не бива да плачем. Непременно ще дойде!

Така ни каза дядо през онази нощ – че непременно ще дойдат да ни вземат, а дотогава трябва да се радваме на празника, на подаръците, на елхата и на онези, които са до нас. Разбира се, после, когато се връщахме при родителите си, започвахме да плачем за дядо.

Винаги плачем за някого, такъв е животът. Винаги отсъства някой близък и любим. И щом веселието свърши и всичко утихне, си спомняме за него. Но той ще се върне. Или ние ще отидем при него. А докато празникът е още в разгара си, трябва да се радваме. Трябва да се грижим за онези, които са до нас, които ни дават топло мляко с бисквитка и ни разказват разни случки. Или просто гледат празничната програма в съседната стая. Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме… Но не бива да плачем. Трябва да пазим спомена в сърцето си и непременно да си спомним за близките, когато празникът свърши. Все някога ще се срещнем отново. И ще ухае на мандарини и бор. А разноцветните светлинки ще примигват в мрака, за да не се страхуваме и да знаем накъде да вървим – към близките…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.