Да се отказваме от всичко, от което всъщност не се нуждаем, ще ни позволи да напредваме с лекота, за да компенсираме годините и остаряването, което предполага животът.

Психологът и писател Хоан Гарига го обяснява много нагледно с планината като метафора за живота.

През първата половина от живота си ние изкачваме планината, завладени от дух за печалба. Трупаме познания, опит, приятелства, любов, професионални или интелектуални успехи, всякакъв тип притежания… След това, в средата на живота си, стигаме върха на планината и докато се наслаждаваме на гледката от нашата наблюдателница, крещим: „Тук съм! Постигнах всичко това!“.

Когато обаче преодолеем този връх, идва ред да се спуснем от другата страна на планината. Изморени от изкачването, силите ни са намалели и постепенно продължават да намаляват, докато слизаме.

Щом премине „екватора“ на живота, в тази втора част от пътуването мъдрият човек спира да трупа, за да започне да се освобождава. Малко по малко се освобождаваме от всичко безполезно, което тежи в раницата ни. Нуждаем се от все по-малко и вече надделява потребността да се движим с лекота. Докато накрая се разделяме и с последното нещо, което ни е останало – самия живот.

Хоан Гарига посочва, че е тъжно да виждаш хора, които слизат от планината с нагласата да печелят. Хора, които вместо да опростяват живота си и да се придържат към най-важното, като отдават първостепенно значение на времето, продължават да завладяват, да претендират, да пълнят бележника си със задачи и да изискват медали. Не оставят и не пускат.

Тези именно хора би следвало да се поучат от мъдростта на садху.

От какво можеш да се откажеш?

Има една немска комедия, в която двама приятели се хващат на бас и решават да се откажат от всичко, което имат. Те стоят голи, между четири стени, в продължение на сто денонощия, като имат правото да си възвръщат по едно нещо всеки ден, за да видят дали наистина се нуждаят от него.

Този филм ни подсети за една от класическите творби за самопомощ, издадена през 1994 г. – „Опрос­ти живота си“. Авторката Илейн Сейнт Джеймс създава тази книга, след като в продължение на петнайсет години изнемогва от работа в своята агенция за недвижими имоти.

Претоварена от самоубийствен режим и график, пълен със „задачи за деня“, един уикенд тя се оттегля в някакво убежище, за да преосмисли живота си. Там съставя списък на всичко, което би могла да направи, за да опрости ежедневието си. Ето част от нейния списък:

♦ Да се премести в друг район, където наистина иска да живее, в по-малка къща, която да ѝ позволи да пести пари и време за поддръжка.

♦ Да смени работата си с дейност, която ѝ харесва много повече, дори това да доведе до намаляване на покупателната ѝ способност.

♦ Да продаде онази „проклета лодка“, която не използва, но пък ѝ носи куп главоболия.

♦ Да намали радикално необходимостта си от стоки и услуги.

♦ Да преосмисли навиците си по отношение на храната и покупките.

В заключение ви предлагаме да направите упражнението на Илейн Сейнт Джеймс. Точно както не е нужно да бъдете садху, за да пречистите живота си, така не е и необходимо да прекарате цял уикенд в някое убежище. Просто отделете един час за себе си. Уговорете си среща със своето „аз“ в някое кафене или парк, вземете тетрадка и нещо за писане и си направете списък на:

♦ Всички материални неща, от които можете да се откажете. Бихте могли да ги продадете или да ги подарите, освобождавайки по този начин време и пространство.

♦ Ненужни и безполезни харчове.

♦ Събирания и ангажименти, на които при­съствате, но всъщност са ви неприятни. Връзки, които поддържате само по силата на инерцията.

♦ Ежедневни навици – гледане на телевизия, непрекъснато скролване в телефона и т.н. – такива, които не избирате съзнателно. Тоест онова, несъщественото, което правите на автопилот.

Веднъж след като сте идентифицирали всички неща, от които нямате нужда, може да почерпите вдъхновение от героите на филма, за който стана дума, и всеки ден да изхвърляте по едно нещо от този списък.

Правете това в продължение на сто дни и се убедете сами колко по-лек е станал животът ви.

Откъс от книгата НАМАСТЕ: ИНДИЙСКИЯТ ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО, УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО И УСПЕХА на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, издателство Гнездото