На студа белият калай може да се превърне в сив калай. Тогава от калаеното войниче остава само купчинка сив прашец, а красивият съд се превръща в прах и пепел. При много ниска температура калаят „настива“ и се разрушава. Първо се появяват петна, после язви, а след това цялото калаено изделие се разпада и се превръща в сив прах. Това е една от причините за гибелта на експедицията на Скот в Антарктида – калаените запушалки на резервоарите за гориво се разпаднали от студа, керосинът изтекъл и хората останали без гориво. Така е пострадала и армията на Наполеон в Русия – калаените копчета на войнишките мундири станали на прах. А при голям студ топлината трудно се запазва без копчета. Така че смъртта на калая ускорила поражението на французите.

Но при превръщането на белия калай в сив отпадък има една особеност. Белият калай може дълго да издържи на студа и да запази качествата и здравината си, но ако до него се допре нещо вече „заболяло“, покрито с язви и петна, моментално ще се разруши и здравият предмет. Ще се зарази от болния и ще загине. Това е така наречената „калаена чума“. Ако до едно непоклатимо калаено войниче, понасящо суровите изпитания на студа, допрем болно, здравото войниче ще се разпадне. „Калаената чума“ ще го погуби.  И от него ще остане само купчинка сив прашец.

Така е и с хората. Човек може да понася мъжествено изпитанията и ударите на съдбата. Може да опази своята твърдост и издръжливост. Защото го крепи силата на духа, вярата, че студът ще свърши и ще дойдат по-хубави дни. Спасяват го търпението и надеждата, че нещата ще се променят към по-добро. Да, това непоколебимо войниче ще устои, ще се справи, ще победи!

Но… изведнъж на войничето се обляга някой, който е преживял поражение, който се е предал и е дезертирал. Докосва го и го отравя с думите си. Безполезно е да се съпротивляваш, казва той, няма изход, борбата е безсмислена. Погледни ме – и аз бях силен, а ето какво направи от мен студът. Ето какво направи от мен животът. В депресия съм. Загубих всичко. Чувствам се ужасно. Дай ми жизнените си сили!

И веднага започва разрухата, гибелта. Здравият бял метал се покрива с петна и се разпада на сив прах. Ето така могат да ни заразят с „калаената чума“ вечно оплакващите се и негативните хора. Контактът с тях е токсичен и е особено опасен в период на трудности и изпитания, на силен студ и житейски бури. Досегът с някой предал се на депресията неудачник може да погуби и най-издръжливия и силен човек, който твърдо понася изпитанията. Едно унило оплакване и мрачна прогноза стигат, за да ни лишат от защита в трудните времена. Едно докосване до късче сив калай, и белият също става сив и мъртъв. „Няма да оздравееш, нищо няма да се получи, безполезно е да се бориш, ще загубиш всичко, ще стане по-лошо“ – това са все вируси и микроби на „калаената чума“.

Така загиват и най-здравите войничета. Заразяват ги с нещастие.

Докато се борите в тежки времена, най-много се пазете от токсичните контакти. Пазете се от оплаквания и хленчене, от приказки за нещастия, от безпросветни разговори с неудачници. С нищо не можете да им помогнете, а самите вие ще загубите силите си и ще загинете. По-добре е да сте сами или сред енергийно здрави хора. А след това студовете ще отминат, изпитанията ще свършат. И ще оцелее онзи, който е запазил духа си. Който е устоял, дори да е бил съвсем сам в арктическата пустиня…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.