Преодоляване на тревожността и стреса

„Мериам-Уебстър“ дефинира тревожността като „натрапчиво безпокойство или нервност, обикновено заради предполагаемо или очаквано заболяване“. Оксфордският речник на английския език описва тревожността като „състояние, при което се чувстваме нервни или притеснени, че нещо лошо ще се случи“. Хм, и двете определения загатват за тревога, свързана с бъдещето.

Но преди това дефинициите

Нека да видим какво представлява „безпокойство заради предполагаемо или очаквано заболяване“. Когато съзнанието напуска настоящето и се насочва към бъдещето, то създава негативна развръзка в ума, след което се връща в настоящето и се тревожи за това, което само е създало, тоест се тревожи за очаквано заболяване. Колкото по-често се повтаря този процес, при който съзнанието създава най-различни негативни сценарии, толкова по-неспокоен се чувства човек и се тревожи, че ще се случи нещо лошо. Повтаряйки отново и отново този процес, той започва да живее в състояние на тревожност. Продължителните състояния на безпокойство водят до тревожност. Това е един от начините за нейното възникване.

Друг път за появата на тревожност е, когато съзнанието безразборно преминава от едно недовършено нещо към друго. Ще обясня какво имам предвид с един прост пример. Представете си, че се налага да работите по четири различни проекта. Започвате с Проект 1 и само след пет минути позволявате на съзнанието да се отклони към Проект 2. В този кратък промеждутък от време, в който сте ангажирани с Проект 2, се сещате, че сте пропуснали да направите плащане, чийто падеж е бил вчера. Въздишате тежко и си казвате, че ще се заемете с това, щом приключите с Проект 1. Съзнанието се връща към него.

Минават няколко минути и то отново се отклонява, този път към Проект 3. Изведнъж ви просветва, че така и не сте получили одобрение на бюджета за този проект от финансовия директор. „Наистина трябва да придвижа този въпрос“ – мърморите на себе си. Вече раздразнено, съзнанието се връща на Проект 1 и отчаяно се опитва да си спомни докъде е стигнало, преди да се разсее. Изнервеното съзнание едва успява да се съсредоточи, когато изведнъж прави рязък скок към Проект 4 и внезапно проумява, че договорът с новия клиент не е подписан. „По дяволите!“ – възкликвате, като се надявате, че търпението на клиента все още не се е изчерпало.

Щом съзнанието бие тревога, че са се натрупали твърде много незавършени задачи, изведнъж усещате бремето на всичко, което трябва да свършите. Питате се дали ще се справите в уговорените срокове. У вас започва да се промъква чувство на безпокойство, нервност и тревога заради несигурния резултат. Тревожността вече е обявила своето присъствие.

Решението е да изберете един проект и съзнанието да се фокусира върху него. В случай че се отклони, върнете го обратно. Ако през това време ви хрумне идея за някой от другите проекти, запишете я и се върнете към сегашната си задача, докато сами не решите да прехвърлите съзнанието към следващия проект.

Постоянното настойчиво мислене за нещо, което трябва да се свърши, не води до желания резултат. Този тип мислене води единствено до тревожност. Тъй като съзнанието не спира да алармира, че има твърде много несвършени задачи, чувството на тревожност непрестанно се засилва. А продължителното състояние на тревожност води до стрес.

Фондацията за психично здраве във Великобритания дефинира стреса като „усещане за претовареност или неспособност за справяне с умствено или емоционално напрежение“. В речника „Британика“ стресът се определя като „нещо, което предизвиква силно чувство на тревожност или безпокойство“.

Нивото на стрес е показател за това какъв контрол имате върху съзнанието.

Способността да разбираме кое поведение на съзнанието предизвиква тревожност е от решаващо значение за преодоляване както на тревожността, така и на стреса.

Причината да акцентирам толкова силно върху нуждата от разбиране се състои в това, че когато разбирате как работи едно нещо, можете да го контролирате.

Повечето хора не съумяват да контролират чувството на тревожност, защото не разбират механизмите на съзнанието и ума, както и моделите на поведение, които съзнанието възприема и които впоследствие водят до тревожност. Разбирането за това как възниква състоянието на тревожност ще ви помогне да определите кога се е проявило то и как можете да го предотвратите.

Съзнание, което безразборно преминава от едно недовършено нещо към друго, предизвиква тревожност. Но проблемът не е само в недовършените задачи. Неконтролируемото прескачане от една мисъл на друга също може да отключи тревожност.

Представете си млада жена, която седи и си мисли: „Ами ако никога не срещна човек, за когото да се омъжа? Тогава завинаги ще остана сама“. След малко си казва: „Може би причината е в това, че не съм достатъчно красива“. След половин час през ума ѝ минава: „Имам десет килограма в повече. Сигурно затова никой не ме намира за привлекателна“. И младата жена ден след ден следва тази линия на мислене.

Ако се върнем на едно от определенията за тревожност, а именно „състояние, при което се чувстваме нервни или притеснени, че нещо лошо ще се случи“, можем да заключим, че в този случай лошото нещо, което безпокои младата жена, е, че тя завинаги ще остане сама. Мисълта за това предизвиква нейната тревожност. Но главният въпрос, който трябва да се изясни от гледна точка на съзнанието и ума, е кое е довело до този резултат.

И отговорът е: редовно повтарящият се процес, при който съзнанието неконтролируемо прескача от една мисъл на друга, води жената до състояние на тревожност.

Ето и друг пример. Тийнейджър споделя нещо в Инстаграм и през една минута обновява страницата си, за да види колко хора са харесали публикацията му. Ако не получи желания брой харесвания и ако има слаб контрол над съзнанието си, то започва ирационално да се лута из ума. Междувременно в него се натрупва тревожност, която достига до критичната си точка. В този момент момчето си прави извода, че публикацията му не струва, и решава да я изтрие. Това негово заключение се основава на ирационално мислене, което пък се дължи на факта, че момчето позволява на съзнанието да прескача неконтролируемо от една мисъл на друга.

Изследването на по-дълбоките причини хората от двата примера да мислят по този начин не е предмет на настоящата книга. Всяко състояние на тревожност има различен произход. Причините може да са всякакви. Целта на този урок е да обясни причината за тревожността и стреса единствено що се отнася до съзнанието и ума. Необузданото и неспокойно съзнание е въплъщение на безумието.

Разсеяният ум е тревожен ум. Ако човек няма контрол върху съзнанието, как би могъл да контролира къде отива то? Ако човек не може да контролира къде отива съзнанието в ума, значи не може да има контрол върху мислите си.

Точно за това става дума и в двата примера, които разгледахме. Ако обаче имате контрол върху съзнанието, тогава сте в състояние да контролирате къде отива то в ума и съответно какво мислите. И ако се окажете в област на ума, която ви тласка към вреден начин на мислене, ще можете да преместите съзнанието в друга област. Това ще ви предпази от вредния навик постоянно да предъвквате мисли, които ви правят тревожни, изнервени и неспокойни.

Това знание, което получих от моя гуру преди двайсет и петата си година и в което започнах да вниквам чрез собственото си преживяване на нещата, ми помогна никога повече да не изпитам тревожност и стрес. Защото знам кое поведение на съзнанието води до тревожност и щом го забележа, веднага го коригирам.

Има моменти, когато се чувствам напрегнат заради всички проекти, с които се занимавам, но не изпитвам тревожност или стрес. Усещането за напрежение е сигнал, че човек се е нагърбил с повече работа, отколкото би могъл да свърши за определеното време, но съзнанието му все още е под контрол. То не прескача неконтролируемо от един проект на друг и не предизвиква усещане за тревожност и стрес.

Следващата история разкрива още по-добре разликата между усещането за напрежение и усещането за стрес.

Един от най-добрите баскетболисти в света се готви да изпълни наказателен удар. До края на решителната среща от шампионата на НБА остават три секунди. Изключително съсредоточен, играчът се чувства напрегнат, но не и стресиран от критичния момент. Напрежението означава, че той усеща тежестта на очакванията на своите съотборници, на феновете по цял свят и на всички, които гледат мача, но има пълен контрол над съзнанието си. То е съвършено фокусирано върху задачата и тогава играчът прави това, което умее най-добре – вкарва топката в ринга.

От друга страна, стресът би означавал, че губи или вече е загубил контрол над съзнанието си. Докато стои на линията за наказателен удар и се готви да стреля, съзнанието му се щура като подивяло. Прескача в бъдещето, вижда как вкарва победния кош и се превръща в герой за отбора и феновете си. Щом тази визуализация приключи, съзнанието отива в другата крайност. Вижда неуспешния си удар, чува сигнала за край на срещата и си представя как медиите го разпъват на кръст на следващия ден. Всичко това се случва в ума само в рамките на няколко секунди. И в решителния миг, изгубил контрол над съзнанието си, той хвърля топката и пропуска.

Следващия път, когато изпитате тревожност, наблюдавайте какво се случва със съзнанието в ума ви. Какво прави то, за да ви доведе до състояние на тревожност?

Способността да контролирате съзнанието и да го държите изцяло фокусирано върху едно-единствено нещо е ключът за премахване на тревожността и стреса от живота ви. Това е лекът за безпокойството и страха. И най-сигурната панацея за ума – първата и задължителна стъпка за справяне с всички проблеми на психичното здраве.

Щом овладеете способността да контролирате съзнанието и да се концентрирате, усещането за тревожност и стрес се превръща в нещо, което познавате и което наблюдавате у другите, но не е част от вашето ежедневие.

Откъс от книгата СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ на Дандапани, издателство Гнездото