За да разберем по-добре съзнанието и ума, ще разгледаме ума като имение. Но преди това нека си припомним дефинициите, които въведохме за тях.

Определихме ума като огромно пространство, съставено от голям брой различни области. Например една от тези области е щастието, друга е ревността, трета – гневът и т.н.

А след това дефинирахме съзнанието като греещо кълбо от светлина, като светещ глобус, който свободно се носи наоколо. Вашето съзнание не е фиксирано и може да се придвижва в ума. Ако това кълбо светлина се премести в определена област на ума, то осветява тази конкретна област от него. Тогава вие я осъзнавате. Докато то се намира в тази област, тя ще продължи да бъде осветена и вие ще я усещате.

По-подробно може да се запознаете с идеята за съзнанието, ума и механизмите, които го управляват тук: Най-важните прозрения в индуистката метафизика за ума и неговите вътрешни механизми

А сега нека продължим. Представете си просторно имение, до което води дълга, криволичеща павирана алея, с обширни градини околовръст. Огромните двойни врати на входа отвеждат в облицовано с мрамор фоайе с внушително стълбище, великолепен полилей и високи стени с дървена ламперия, от което във всички посоки тръгват коридори. А сега предстои да изследвате целия този лабиринт от проходи, стълбища, етажи и помещения.

Имението е вашият ум. А вашето съзнание – това сте самите вие.

Подобно на къща, която обитавате, можете да отидете във всяко кътче на ума. Всяка стая в това имение представлява различна област на ума – радост, щастие, гняв, ревност и така нататък. Представете си как вие, чистото съзнание, се разхождате из това имение.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ“ НА ДАНДАПАНИ

Изкачвате се по широкото стълбище, стигате до грандиозна площадка и поемате по коридора вляво. Отваряте първата врата, която виждате, влизате в стаята и затваряте след себе си.

Откривате, че сте влезли в онази стая, или област на ума, която отговаря за щастието. Съзнавате, че сте щастливи. Не съзнавате обаче какво има в съседната стая, в тази в дъното на коридора, в стаята отгоре или отдолу. Вие сте вашето съзнание и сте погълнати от присъствието си в тази стая – стаята на щастието – и от преживяването на това чувство. Щастливи ли сте обаче? Не, не сте. Вие сте чистото съзнание, което временно пребивава в щастливата зона на ума.

Сега излизате от стаята, затваряте вратата и продължавате да вървите по коридора. Спирате се пред друга стая, влизате и затваряте вратата.

Откривате, че сега се намирате в стаята на гнева – област на ума, където преживявате чувството на гняв. Дали сте ядосани? Не, не сте. Просто се намирате в зоната на ума, отредена на гнева, но гневът – това не сте вие. Вие сте чистото съзнание, което временно пребивава в областта на гнева.

Докато се намирате в зоната, или, образно казано, в стаята на гнева, вие не изпитвате щастие. Вече не изпитвате онова, което преживяхте в предишната стая. Защо ли? Защото сте напуснали тази стая. Сега се намирате в друга и изпитвате само това, което тази стая може да предложи – чувството на гняв в конкретния случай. В същото време осъзнавате, че преди това сте били в стаята на щастието и съзнателно сте я заменили с тази на гнева.

Представете си, че излизате от стаята на гнева и продължавате да изследвате огромното имение. Всяка стая предлага различно преживяване и ако се намирате в дадено помещение, осъзнавате само него, но не и предишните.

С ума и съзнанието също е така. Когато гледате на ума като на имение с много различни стаи, където всяка стая е различна област на ума, става възможно да изберете коя от всичките да посетите или дори в коя да живеете. Изборът е ваш. Колкото по-дълго оставате в дадена област на ума, толкова по-удобно се чувствате в нея. В това няма нищо лошо, стига избраната област да има положително въздействие върху вас и да ви служи добре.

Познавате ли някой, който живее в една къща от толкова време, че се е привързал прекалено много към нея?

Може да е малка къща само с две спални, където този някой живее със съпругата си и шестте им деца, но цялото семейство е толкова привързано към дома си, че не желаят да се преместят – дори когато имат пари за по-голямо жилище и е ясно, че къщата вече не отговаря на нуждите им.

Този пример служи, за да покаже, че понякога хората се привързват прекалено много към определени „къщи“, или области на ума.

Познавам хора, които са толкова привързани към „стаята“ на страха в ума си, че постоянно живеят там. Те са се заселили на това място, изхвърлили са паспорта си, тъй като нямат намерение да си тръгват, подали са молба за гражданство и са били одобрени за постоянни жители на Страната на страха. В резултат на това те живеят в състояние на постоянен страх.

Вижте още: Неспособността да упражняваш контрол върху съзнанието си те превръща в роб на заобикалящата среда

Как е възможно един човек, прекарал в затвора двайсет и седем години, каквато е съдбата на Нелсън Мандела, да поддържа позитивно състояние на духа? Дали е успял със силата на волята и концентрацията да задържи съзнанието си в тази част на ума, която е източник на мечтата за свобода на народа му? Може би точно това е отговорът, защото, ако е бил неспособен да контролира съзнанието си, ужасните условия в затвора биха го отвели в най-мрачното и нещастно кътче на ума. Тогава мечтата му за прекратяване на апартейда вероятно никога нямаше да се осъществи.

Той не е отричал физическата си среда. Но ясно е осъзнавал, че макар да е неспособен да я контролира, може да избере къде да живее в ума си.

Затворническата килия е държала в плен тялото, но не и съзнанието му. Мандела е избрал да живее в „стаята“ на свободата в ума си, където да поддържа силен дух и да планира свободата на милиони хора.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ“ НА ДАНДАПАНИ

Когато чуете някой да казва, че умът му блуждае ту в една, ту в друга посока, вече знаете, че това е грешно твърдение. Защото умът не се лута, лута се съзнанието. То преминава от една област на ума в друга. Имението не се движи. То е приковано към основите си. Вие (тоест чистото съзнание) се движите из имението и преживявате различни състояния, докато попадате ту в една, ту в друга стая.

Е, може да не живеете в имение, но в известен смисъл то прилича на всяко обикновено жилище. В дома ви със сигурност има кухня, баня и вероятно няколко спални и хол. Всяка стая е свързана с определено предназначение и преживяване. В кухнята например отивате, за да си приготвите нещо за хапване, да си вземете напитка или да надникнете в хладилника (за кой ли път през този ден), за да проверите дали по някакво чудо съдържанието му не се е променило. Кухнята представлява онази област на ума, свързана с храненето. Нали не отивате в кухнята, за да подремнете или да си вземете душ? За тези неща си има други помещения. Всяка стая в дома ви изпълнява определена функция и осигурява различно преживяване. Същото се отнася и за ума.

Имението като метафора за ума служи като нагледен пример за идеята, че съществува ясна разлика между съзнанието и ума.

Вие не сте вашият ум. Вие сте чисто съзнание, което се движи през различните области на ума и – най-важното – можете да избирате в кои области на ума (или стаи в къщата) желаете да прекарате повече време.

Когато говоря за тези неща, хората се оплакват: „Но това е толкова трудно!“. Всяко нещо е трудно, ако не знаете как се прави и не сте се упражнявали упорито. Приготвянето на пица също може да е трудно, когато ви е за пръв път и никой не ви е показал как се прави, когато не сте се упражнявали отново и отново как да приготвяте пица. Защо тогава да е по-различно управляването на съзнанието в ума?

Ползата от това да се научите да контролирате съзнанието надхвърля многократно усилията, които трябва да положите.

Откъс от книгата СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ на Дандапани, издателство Гнездото