Когато бях монах и живеех в манастира на моя гуру, срещнах един човек от островната държава Мавриций, който винаги се усмихваше. Няколко месеца той служи в манастира и през това време го опознах. Един ден го попитах:

– Защо винаги се усмихваш?

Той ме погледна и каза:

– Баща ми почина, когато бях много малък. Майка ми, млада вдовица, трябваше сама да отгледа мен, братята и сестрите ми. А ние бяхме доста бедни. Всяка сутрин тя ни събуждаше, казваше ни да застанем в редица и след това ни караше да се смеем в продължение на пет минути. Така започваше всеки наш ден.

Дори не мога да опиша как тази история повлия на живота ми. Тази жена, загубила съпруга си и принудена да осигурява и собствената си прехрана, и тази на децата си, е направила избора как да започва денят ѝ. Направила е избора върху какво да се фокусират децата ѝ, какво да посажда в податливото им подсъзнание. Надали е предполагала, че ефектът от действията ѝ, посредством сина ѝ, ще премине през половината свят, за да стигне чак до Хаваите и един ден да бъде описан в книга.

Това e пример за хора, поели контрол върху ума си и направили съзнателния избор върху какво да се концентрират в живота. Не бива да позволяваме заобикалящата ни среда да определя това – резултатът би бил катастрофален. Трябва да поемем отговорност, да решим върху какво искаме да се фокусираме.

Не може да оставяме умът да решава, защото той не прави разлика между това кое е добро за нас и кое ни вреди.

Ако умът ми знаеше кое е добро за мен, щях да бъда в перфектна форма. Всеки път, когато посягам към пържените картофи, той щеше да казва: „Изяж три картофа, а после хапни салата. По-здравословно е“. Но умът ми не прави нищо подобно. Напротив, той ме надъхва: „Хайде, давай. Изяж тези пържени картофи. О, добави и малко кетчуп. Така е много по-вкусно“. И дори предлага: „Вземи си и лучени кръгчета“.

Умът няма представа кое е добро и кое е вредно за вас, докато не го научите да прави разлика между двете. Едва когато го обучите и програмирате да определя разумно кои неща ви издигат на по-високо физическо, умствено, емоционално и духовно ниво, той ще ви помага да правите по-добри избори в живота.

Въпреки това има една част от ума, която знае кое е добро за вас. Нарича се свръхсъзнание.

Трите състояния на ума

Без да навлизам в дълбочина, ще ви дам само кратка, опростена представа за различните състояния на ума.

Тези три състояния на ума са съзнателен, подсъзнателен и свръхсъзнателен ум. За да стане по-ясно, представете си ума като триетажна сграда, в която свръхсъзнателният ум обитава най-горния етаж, подсъзнателният – този по средата, а съзнателният заема първия етаж от сградата. Нека да видим какво е характерно за всеки един от тях.

Съзнателният ум е външният ум, който е ориентиран към заобикалящия ни свят и е свързан с петте ни сетива. Той е инстинктивната част от нас и затова често го наричам инстинктивен ум. Отговаря за глада и жаждата, за основните механизми на възприятие и движение, за възпроизвеждането, импулсивните мисловни процеси и така нататък.

Подсъзнанието е нашият интелектуален ум – местообиталище на разума и логическото мислене. Може да се каже също, че подсъзнателният ум е нашият „твърд диск“. В него се записват всички преживявания на съзнателния ум, независимо дали ги помним, или не. Той съхранява формираните впечатления и навици и управлява неволевите физиологични процеси.

Свръхсъзнателният ум е „умът на светлината, всезнаещата интелигентност на душата“. На най-дълбоко ниво свръхсъзнанието може да се опише като духовно, или недуално съзнание. Източник е на творческите импулси, интуицията и дълбоките духовни преживявания.

От представата за трите състояния на ума като триетажна сграда можем да извлечем няколко извода. За да внушим нещо на подсъзнателния ум, трябва да преминем през съзнателния ум (тоест, за да стигнем до втория етаж, трябва да минем през първия). Интуицията, която идва от свръхсъзнателния ум, трябва да премине през подсъзнателния ум, за да стигне до съзнателния, където вече можем да я възприемем. Но претовареното подсъзнание би затруднило преминаването на интуицията.

От тези три състояния на ума само свръхсъзнанието знае кое е добро за вас (в края на краищата то е всезнаещият интелект на душата). Това е проблем, тъй като хората боравят предимно със своя съзнателен и подсъзнателен ум, като само от време на време проблясва интуитивната мъдрост на свръхсъзнанието.

Подсъзнанието обикновено не знае какво е добро за вас, освен ако не сте го научили. За да го научите на това, е необходимо най-напред да разбирате добре ума като цяло и да го контролирате. След това трябва да съберете правилната информация, да я усвоите, да формирате ясни заключения и да въведете тези заключения в подсъзнанието по един организиран начин. Така то ще може да ги използва, за да ви напътства. Именно тогава подсъзнанието се превръща в безценен актив. Проясненото подсъзнание, работещо в хармония със свръхсъзнанието, е източник на неподозирана сила, от която имате право да се възползвате.

В днешния свят информационното цунами, което ежедневно ни залива, опустошава самия релеф на нашето подсъзнание. Неспособността да смели информацията го обрича на бавна смърт и води до невъзможност за вземане на решения (дори съвсем прости), както и до объркване, прекалено мислене, тревожност, стрес и други опасни последици. Ние консумираме информация по-бързо, отколкото гладният поглъща храна, и не отделяме никакво време, за да може умът да я обработи и – което е особено важно – да формулира ясни заключения.

Тази склонност изцежда силите на подсъзнанието. Оказва се, че все повече хора са неспособни да вземат решения или дори да посочат какво искат от живота.

Умът е инструмент. Научете се да си служите с него. Разберете как работи той и как да го фокусирате и тогава ще създадете живота, за който мечтаете.

Колкото по-рано усвоите тези принципи, толкова повече време ще имате, за да ги прилагате и да се радвате на многобройните им ползи. Дори да ви остават само десет години живот, можете да ги използвате, за да изживеете най-удивителните десет години от живота си. Това е един от най-големите подаръци, които можете да си направите. Както на себе си, така и на другите. Защото, когато израствате и ставате по-добра версия на самите себе си, заедно с вас израства и всеки, с когото сте свързани.

Откъс от книгата СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ на Дандапани, издателство Гнездото