Неспособността да упражняваме достатъчен контрол над това къде отива нашето съзнание ни превръща в роби на заобикалящата ни среда.

Но преди да продължим нека си припомним дефинициите, които въведохме за ума и съзнанието.

Определихме ума като огромно пространство, съставено от голям брой различни области. Например една от тези области е щастието, друга е ревността, трета – гневът и т.н.

А след това дефинирахме съзнанието като греещо кълбо от светлина, като светещ глобус, който свободно се носи наоколо. Вашето съзнание не е фиксирано и може да се придвижва в ума. Ако това кълбо светлина се премести в определена област на ума, то осветява тази конкретна област от него. Тогава вие я осъзнавате. Докато то се намира в тази област, тя ще продължи да бъде осветена и вие ще я усещате.

По-подробно може да се запознаете с идеята за съзнанието, ума и механизмите, които го управляват тук: Най-важните прозрения в индуистката метафизика за ума и неговите вътрешни механизми

Съзнанието, което заобикалящата среда дърпа ту на една, ту на друга страна, прилича на куче, изведено на разходка. Всяко куче спада към една от следните три категории: обучено; необучено, но вързано на каишка; и необучено, но отвързано.

Всички сме виждали необучено куче, което не се води на повод. То тича като подивяло из парка и предизвиква доза страх, когато се втурне към нас с безумен поглед в оцъклените очи и плющящ на вятъра език. Необузданата му енергия го кара да тича и подскача като пощуряло. Вниманието му може да бъде привлечено и от най-малкия дразнител – миризма на котка, поява на друго куче или подплашен гълъб. Подобно четириного зверче почти или въобще не се поддава на контрол. То е глухо за виковете на стопанина си. Докато не се изтощи и не огладнее, е невъзможно да го накарате да се върне.

Между съзнанието на много хора и това необучено и отвързано куче съществува огромна прилика. Неограничавано от волята им, тяхното греещо кълбо от светлина безразборно влиза във взаимодействие с всичко и всички наоколо. Всяко от тези взаимодействия може да предизвика изстрелване на съзнанието в определена област на ума и изблик на свързаните с нея емоции.

Вижте още: Ти не си твоят ум. Ти си чисто съзнание, което пътува през различните области на ума

А далеч от външния свят, когато няма с какво да се ангажира, неконтролираното съзнание подскача точно като необученото куче без повод. То не спира да кръстосва из ума, което намира израз в непрестанен поток от мисли, вътрешни разговори и спорове, нерешителност и много други.

Накрая умората надделява. Тялото заспива, ала съзнанието продължава да снове из ума и предизвиква безпокойство и странни сънища. Няколко часа след това тялото се събужда физически неотпочинало, а съзнанието, това неуморно куче, започва поредния си непредсказуем ден.

Сега ще се спрем на другия вид куче, което също не е обучено, но стопанинът му го разхожда на каишка. То има сходни модели на поведение. Иска да тича, все едно накъде, но поводът, за който е вързано, не му позволява да се отдалечава от собственика си.

Живея в Ню Йорк повече от десет години и съм виждал как много кучета извеждат стопаните си на разходка, а не обратното. Четириногото дърпа и тегли стопанина си ту насам, ту натам, докато миризмите на града нахлуват в ноздрите му и го изпълват с предчувствие за изследователско приключение. Вместо да се разхождат, животното и човекът играят на дърпане на въже.

Така е и с хората, които имат известен контрол върху съзнанието си. Те невинаги са наясно къде се намира съзнанието им, но щом се опомнят, проявяват достатъчно воля, за да хванат здраво юздите му.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ“ НА ДАНДАПАНИ

Както в една от онези ситуации, когато забелязвате, че кучето е забило нос в нещо отвратително на земята и рязко дърпате повода към себе си. По носа му може да е полепнала някаква неидентифицирана субстанция, която после се налага да избършете, но сте предотвратили по-лошото, като сте реагирали навреме.

По същия начин може да откриете, че съзнанието е впримчено в ситуация, която все повече се влошава, но преди да е станало нещо, за което наистина да съжалявате, проявявате достатъчно контрол и се отдръпвате.

Накрая ще видим какво става с обученото куче. За тази цел ще ви разкажа една случка, която преживях по време на почивка на Вирджинските острови. Там се запознах с човек, който работеше за ФБР и беше част от отряда К-9. Той ми разказа, че от отряда са му зачислили една немска овчарка, която никога не се отделяла от него, докато я разхожда. Това перфектно обучено куче, което винаги водел без каишка, знаело точно на какво разстояние трябва да се намира от водача си.

Един ден мъжът ми демонстрира високото ниво на самоконтрол, което кучето притежаваше. Той постави голяма купа с храна пред него и му нареди да седне и да чака. Това продължи известно време, което сигурно се е сторило часове на животното, защото от устата му се стичаше слюнка. На няколко пъти то погледна умолително стопанина си, но не направи никакъв опит да се докосне до храната. След почти цяла минута мъжът най-после даде команда на кучето да яде. В този момент то се нахвърли върху храната и за нула време опразни купата.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ“ НА ДАНДАПАНИ

Не са много хората, чието съзнание е като това куче – обучено на послушание, с изострено внимание и в очакване на насоки, то е отхвърлило нуждата да реагира безразборно на заобикалящата го среда. Силата на волята е неговият повод, а мъдростта му е водач. Свободата и мирът се раждат от способността ни да избираме с кои неща и с кои хора да ангажираме вниманието си. А също и кога. За тези редки индивиди умът е команден център, който държи контрола над житейските им преживявания, и убежище, което трябва да се пази. Те знаят, че необузданото съзнание неминуемо води до безпомощно състояние на духа.

Наясно съм, че пиша за съзнанието по такъв начин, сякаш то е нещо отделно от нас. Правя го умишлено, за да предам възможно най-ясно същността на идеята. Не забравяйте, че вие сте чисто съзнание. Когато съзнанието съзнава себе си (за това ще научим по-нататък), то може самὸ да се ръководи.

Да оставим съзнанието да се щура из ума като необучено куче, е изтощително. Така пилеем огромна част от енергията си и от своето ценно и ограничено време на тази планета. За да не допускаме това, трябва да обучим съзнанието да бъде като това куче от отряда К-9: покорно и очакващо нашите инструкции, преди да се отправи нанякъде и да се забърка в нещо.

Контролът върху съзнанието означава да имаме значително по-голям контрол върху живота си – върху начина, по който взаимодействаме със заобикалящата среда, реагираме и откликваме на преживяванията, вземаме решения и още много други неща. Всичко това води до по-добри резултати в живота.

Откъс от книгата СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ на Дандапани, издателство Гнездото