Ако един човек става все по-сдържан и мълчалив, това е ясен признак за нещо… Ами това е хубаво! Най-сетне е престанал да вика, да спори и да отвръща на язвителните забележки. Караниците са приключили. Тоест сега можете да си правите скандалите „монологично“: само вие ругаете, обиждате и нападате. Възмущавате се и изговаряте всичко, което ви се е натрупало. А другият човек отговаря сдържано или мълчи. Макар че по-рано е крещял, спорил, доказвал нещо. А сега се е превъзпитал. Само че по някаква причина ви е тревожно на душата, нали?

Една вечер семейна двойка вървяла по улиците на курортно градче. Преди двамата често се карали, но напоследък почти престанали. Жената вече не срещала отпор и не чувала възражения от страна на мъжа си. Но всъщност, без да се усеща, го мачкала все повече. По време на разходката, докато отново го критикувала за нещо, се спънала и паднала лошо. Контузила крака си и почти не можела да ходи.

– Кретен, заради теб паднах! – развикала се жената. – Заради теб се мъкнем по тази глупава улица! Вечно ме докарваш до безизходица!

Обиждала го и крещяла още по-грозни думи, но все в този дух. А съпругът ѝ я взел на ръце, както се полага на истински мъж, пренесъл я до хотела и извикал лекар. Докторът не установил нищо сериозно, било само леко навяхване. На следващия ден се прибрали вкъщи, а мъжът се сбогувал с дамата на сърцето си и я напуснал. Повече нито ѝ позвънил, нито ѝ писал, а нейните обаждания и писма игнорирал. Ей такъв жесток човек се оказал! Да изостави толкова неочаквано любимата си жена!

Всъщност постъпката му съвсем не била неочаквана. В началото той се сърдел и вземал участие в скандалите. После нееднократно я помолил напълно сериозно да не го нарича „идиот“, „изрод“, „кретен“ и други подобни. Помолил я да не му посяга. Няколко пъти си тръгвал след тежки разправии, в които тя го обиждала жестоко. И за известно време се възцарявали нормални отношения. Но после всичко се повтаряло.

Жената се засегнала най-много от това, че той я носил на ръце, че извикал лекар и после спокойно си говорили в самолета, докато пътували към вкъщи! Тоест тя говорела спокойно, а той отговарял учтиво. Изобщо не се скарали. Всъщност между тях отдавна нямало скандали с участието и на двамата. Викала само тя. Смятала, че мъжът ѝ се е превъзпитал и е подобрил поведението си; и че не отговаря, защото знае, че е виновен! Според нея затова разправиите били спрели.

Но точно това е последният признак, че човекът скоро ще си тръгне. Първият признак са постоянните несекващи скандали. А последният – спирането на караниците и липсата на опити да защити себе си или да докаже нещо. Щом е идиот, щом е тъпак, добре, така да бъде. Няма смисъл да моли и да настоява. Носи си товара до някъде, сбогува се и никога повече не се връща в тези отношения. Те са приключени.

Ама той защо си тръгна, без да каже нищо? Защото го е казвал сто пъти, затова. Може да е казал сто пъти: „Не ми викай“, „Не се прибирай пиян“, „Не ме обиждай с нецензурни думи“, но ако ти не разбираш това, няма смисъл да го повтаря до безкрай, да вдига скандали и да настоява. Той вече се държи учтиво и сдържано, не реагира на истериите и обидите, изпълнява задълженията си и през това време си стяга багажа. И в един прекрасен ден си тръгва. Това се отнася и за любовта, и за приятелството, и за партньорствата в работата. Тази сдържана учтивост е най-страховитият сигнал. Но обикновено никой не го забелязва…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.