Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше сребърна звезда, а самата елха сияеше и блестеше от купища играчки. Имаше и орехи, увити в златист станиол, и бонбони на конец, и мандаринки, които заедно с братовчед ми Альошенка [...]

Сигурно във всеки жилищен вход има по някой мрачен съсед, който не поздравява. И в нашия има такъв. Днес пътувах с него в асансьора. Ако знаех, че е вътре, нямаше да вляза, но асансьорът дойде с него. Пристъпих вътре замислена. Съседът беше с огромното си бяло куче – и то мрачно като него. Но кучето изведнъж се изправи, прегърна [...]

Веднъж в нощта преди Рождество дядо Талиб седял и си кърпел валенките. Те били много стари, като самия Талиб. Той не знаел нищо за Рождество. Както сам казвал, било му все едно дали е Първи май или Курбан байрам. Важното било да зашие валенките. Защото нямал други обувки, а навън било страшен студ, всичко било затрупано от сняг. На [...]

Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в ъгълчето на окото, както са съветвали арабските поети. Или да се окачи в рамка на стената. Този закон работи винаги. Ако сте се принудили да се унизите пред врага, пред [...]

Любов е, когато вървите боси по брега на океана под звука на прибоя… Така е написал един писател. Тюркоазени вълни с бяла пяна, синьо небе и ярко слънце. Държите се за ръце и вървите бавно, наслаждавайки се на всяко вдишване. Лекият бриз развява косите ви. По пясъка остават следи, които вълните веднага отмиват. Небето и океанът се сливат. Както [...]

Дори ако се криете от въоръжени врагове в пещера като цар Давид, силата няма да ви изостави. Е, в краен случай може да ви убият. Но едва ли. Защото правите каквото трябва. Може да се отчаете, да се уплашите, но силата ви няма да намалее. Запасът ви от енергия непрекъснато ще се попълва от извора. Ще ви се разкрият [...]

Сега сякаш никой на никого не е длъжен за нищо. И много хора живеят заедно, без да имат брак. Това се счита за напълно нормално. Живеят заедно, защото се обичат, и толкова. Но понякога за жената това не е достатъчно. Тя намеква, подхваща темата, но получава аргументирани и доста логични отговори. Нали ни е хубаво, защо ти е този [...]

Един човек бил обран от крадец. Крадецът влязъл в къщата му и открил парите, които стопанинът събирал от няколко години. Спестявал, записвал си на листче, ограничавал се във всичко. Свил разходите и на семейството си – не пътували, износвали старите си дрехи и се хранели зле. А после крадецът влязъл и откраднал всичките пари. И знаете ли, хванали го. [...]

Когато скърбим за нечия загуба, дълбоко в себе си ние вземаме решението, че въпреки всичко животът на този човек е бил ценен. Може би това е отражение на едно още по-фундаментално решение: че въпреки всичко животът си струва да се живее. Благодарността следователно е смелият и съзнателен опит да бъдем признателни пред лицето на житейските катастрофи. Струва ми се, [...]

Когато получаваме цяла порция, всичко е наред. Достатъчно ни е, чувстваме се сити. Ако чинията е празна, не е добре. Но точно това ни принуждава да станем и да тръгнем да търсим храна, защото иначе ще умрем от глад. Половината порция обаче е опасна. Тя нито ни засища, нито ни дава свободата и мотивацията да търсим храна. Страхуваме се [...]