Днешното общество ни предлага многобройни възможности за бягство от реалността: все по-обсебващи видеоигри и забавления в интернет, алкохол, наркотици… Особено когато преминаваме през житейска криза или току-що сме преживели загуба, търсим начини да се отдалечим от това толкова присъщо на живота усещане за преходност и непостоянство.

Нищо не продължава вечно – нито доброто, нито лошото. Приемането на тази постановка е ключът към това да се възползваме максимално от великолепните моменти, които ни подарява животът, и да не се отчайваме, когато дойде несполуката.

Притча за втората стрела
– Ако човек върви през гората и го уцели стрела, ще го заболи ли? – попитал учителят.
– Разбира се… – отвърнал ученикът.
– А ако впоследствие го застигне втора стрела, повече ли ще го заболи? – продължил Буда.
– Разбира се, много повече.
– И така, първата стрела олицетворява лошите неща, които ни се случват и които не можем да избегнем, онези, върху които нямаме никакъв контрол – заключил Буда. – Но втората стрела изстрелваме самите ние, като си причиняваме ненужно страдание.

Втората стрела е онова, което днес е модерно да се нарича мета-емоции – нещо, което чувстваме по отношение на това, което сме почувствали.

Ако ни се случи нещо лошо, ще изпитаме болка. И това е нормално. Но след първия шок ние имаме склонността да започнем да преживяваме отново злощастното събитие. И когато започнем да го премисляме и да подхранваме болката от първия удар, единственото, което постигаме, е да си причиним много повече болка. Това е втората стрела.

Няма как да се защитим от първите стрели, защото животът е постоянно приключение, и то изпълнено с рискове, но можем да си спестим забиването на вторите, които представляват грижите и безпокойството, провокирани от мисълта за първата стрела.

Буда е обобщил това в известния си афоризъм: „Болката е неизбежна, страданието е въпрос на избор“.

Ето какво можем да направим, за да избегнем вторите стрели, които вгорчават живота ни много повече от самите удари на съдбата:

• Да разберем и осмислим факта, че животът е съставен и от огорчение, и от удовлетворение. Без първото не бихме могли да се насладим на второто, тъй като оценяваме добрите неща благодарение на контраста с лошите. Студената вода ни доставя по-голямо удоволствие, след като сме изпитали жажда. Намирането на любовта е много по-голяма привилегия, след като сме живели в тъга и самота.

• Да осъзнаем преходността на болката. Онова, което ни наранява, има ограничена продължителност във времето, освен ако не се заемем да подсилваме и да удължаваме ехото му. Когато се ограничим в преживяването на болката, без да я събуждаме отново и отново, тя започва да изчезва и често се утаява вътре в нас под формата на натрупано познание.

• Да компенсираме несполуките, като се наслаждаваме на своите неповторими моменти. Независимо дали сме сами, или в компанията на любими хора, най-добрият начин да преглътнем някое лошо събитие е да си подарим красиво и приятно преживяване, което да ни разкрие светлата страна на живота.

И така: ако приемем първата стрела (болката), но не си забиваме сами втората (страданието, породено от фокусирането върху първата), ще избегнем самобичуването и ще живеем по-леко, като се наслаждаваме на всичко добро, което ни предлага животът.

Откъс от книгата ИЧИГО-ИЧИЕ на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, издателство Гнездото

Забелязвате ли красотата на света, чувате ли човека до себе си? Наслаждавате ли се на всяка среща, на всяко преживяване? Не оставяйте безценните мигове от живота ви да се изплъзват като пясък между пръстите. Те са истински важните неща. Те са единствени по рода си съкровища, които никога няма да се повторят. Това ни припомня философията на ичиго-ичие, част от мистичната и богата култура на Япония. Всеки неповторим момент е малък оазис на щастието. А събрани заедно, тези оазиси ще образуват море от щастие.

С книгата „Ичиго-ичие“ ще откриете една вдъхновяваща и преобразяваща среща, която ще ви помогне да превърнете всеки миг в най-добрия момент от живота си.