
На добрия човек понякога му е от полза дори злото

На добрия човек понякога му е от полза дори злото
Да кажем, нещо очевидно неприятно е сполетяло някой човек. Нещо несправедливо, обидно. А той благодари. И не защото е последовател на учението на Толстой за несъпротива на злото, не защото си е загубил ума. Просто искрено благодари за спасението. „Ох – казва, – вие направо ме спасихте!“
Понякога това работи много странно. Всяко нещо може да е от полза за добрия човек. Щом трябва да се спаси, за него и отровата става лекарство.
Една петдесетгодишна жена започнала работа след дълги перипетии. Живеела в малък град, където трудно се намирала работа; от предишната я уволнили, тъй като се разболяла и дълго се възстановявала след операция. Цял живот работила като счетоводител, но после се случило това и тя станала излишна. Започнала да търси каквато и да е работа, дори не по специалността си. И накрая намерила.
Работата била доста подозрителна, без официален трудов договор. Казали ѝ, че два месеца ще бъде на нещо като изпитателен срок. Дали ѝ куп задачи и ѝ обещали, че ако се справя добре, ще я назначат на щатна длъжност.
Жената се представяла добре. В седем часа сутринта пристигала от другия край на градчето с маршрутка. Изглеждала спретнато – снежнобяла якичка, изгладена пола, високи обувки, малко парфюм, лек грим, изрядна прическа, както се казва, всеки косъм си е на мястото. И оставала на работа до късна вечер.
Атмосферата обаче била токсична. Клюки, злословия и доноси към ръководството – там се поощрявала злобната конкуренция. Малко тормоз и капчица клевета били черешката на тортата. Но жената се усмихвала и работела, без да обръща внимание на нищо. Като някаква светица…
В края на втория месец я освободили. Това била обичайната практика – използват те и после не те назначават. На всичкото отгоре не ѝ платили обещаната сума, дали ѝ жълти стотинки. А жената се разплакала от радост и казала: „Благодаря ви!“. Да, като истинска светица!
Всъщност ето как стоели нещата. Жената просто загивала без общуване, не издържала по цял ден да стои у дома без работа. Била готова да мие тоалетни, само и само да е сред хора. Само и само да работи. Да има за какво да става сутрин от леглото и да има къде да ходи. Така че за нея тази работа била огромна радост: вече трябвало да стане, да се стегне, да оправи косата си, да облече красиви дрехи, да си пръсне от парфюма, който цяла година стоял неизползван на полицата…
После трябвало да допълзи до маршрутката и да стигне до службата. А там имало хора! Нищо че напомняли на вещиците на Гоя. Но това били живи хора, с които можела да говори. Дори понякога да пие чай с бонбони. Бонбоните трябвало да си носи сама – така било прието там, такъв бил колективът. И чая трябвало да си носи.
Но това спасило жената – работата и общуването. Тя се съвзела, усетила прилив на сили и скоро си намерила нормална работа. А на онези негодници благодарила от сърце и им оставила седемте си пакетчета чай и захарта. Нека се черпят! Може пък да им е от полза!
На добрия човек понякога му е от полза дори злото. Във всичко има и зрънце добро, искрица светлина; стига да го разбереш правилно и да се възползваш от предложението на съдбата, дори да не е най-прекрасното…
И най-важното: понякога дисциплината и режимът лекуват. Общуването спасява. Работата възвръща силите. Усещането за цел и смисъл. За някои хора то е необходимо, те са така устроени, тези добри отговорни хора…
Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.
Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Там някой питаше дали може да се дава варен говежди език на малко кученце. Не е ли вреден за него? Отговорът беше лаконичен и безапелационен: не бива да давате език на кученцата. Не бива. [...]
Отношенията между хората са непостоянни. И невинаги са хубави и гладки, нали така? Може да се скараме, да затаим обида, да напълним цяла торба с претенции към другия, дори може да се разделим с [...]
Посочете онзи, който ви е принудил да правите това… Принудил ви е чрез шантаж, заплахи, побои или ви е заставил с пистолет. И кажете: „Ето го този, който ме принуди: да живея с нелюбим [...]
Сигурни ли сте, че знаете какво е любов?
Любов е, когато вървите боси по брега на океана под звука на прибоя… Така е написал един писател. Тюркоазени вълни с бяла пяна, синьо небе и ярко слънце. Държите [...]
Важно ли е да се поздравяваме
Сигурно във всеки жилищен вход има по някой мрачен съсед, който не поздравява. И в нашия има такъв. Днес пътувах с него в асансьора. Ако знаех, че е вътре, [...]
Джордан Питърсън: Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше [...]
Понякога е нужно нещо много малко, за да оцелееш…
По време на Ленинградската блокада едно момиче написало в дневника си, че иска да си хване мишка. Не, не за да я изяде. Макар че тогава са яли и [...]
Добрата новина за лошото настроение
Изгубена кауза е да се преструваме на щастливи, когато не сме, и определено вредим на себе си, стараейки се да си даваме вид на „истински“ щастливи, защото това ни изправя [...]
В един „кучешки“ форум прочетох нещо много интересно
Там някой питаше дали може да се дава варен говежди език на малко кученце. Не е ли вреден за него? Отговорът беше лаконичен и безапелационен: не бива да давате [...]
До какво води ревността
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме…
Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше [...]
Можем да излекуваме собствените си болки, като се обърнем към болките на другите – 15 духовни послания, от които се нуждаем днес
Искаме да ви припомним мъдрите слова на двама духовни гиганти, които звучат особено актуално в това тежко за целия свят време – време, в което човечеството се сблъска с небивало [...]
Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната
Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в [...]














































