Ефектът на моралното оправдание – трик на мозъка, който ни убеждава, че можем да направим това, което искаме
Ефектът на моралното оправдание – трик на мозъка, който ни убеждава, че можем да направим това, което искаме
Когато става въпрос за правилно и грешно, повечето от нас не се стремят към морално съвършенство. Ние просто искаме да се почувстваме достатъчно добри – а това сякаш ни дава зелена светлина да правим каквото поискаме.
Дори самата мисъл, че правим нещо добро, може да ни послужи като оправдание да се поддадем на импулсивните си желания. Психолозите наричат това явление „ефект на моралното оправдание“.
Точно той е едно възможно обяснение защо най-големите обществени авторитети – свещеник, политик, защитаващ семейните ценности, или прокурор, борещ се с корупцията – са способни да оправдаят пред себе си толкова сериозни прегрешения. Примерите са много: телевизионен проповедник, който спи със секретарката си; консервативен финансист, който ремонтира къщата си с обществени средства; или полицай, който използва неоправдано сила срещу неоказващ съпротива престъпник. Повечето хора не се замислят за първичните си пориви, когато се чувстват уверени в добродетелността си. В този смисъл, може би общественото положение на някои високопоставени личности постоянно им напомня, че са много добродетелни.
А какво са предизвикателствата за волята, ако не борба между добродетел и порок? Всяко нещо, на което прикачваме морална стойност, става податливо на моралното оправдание. Ако си внушим, че сме „добри“, когато спортуваме, и „лоши“, когато мързелуваме, има по-голяма вероятност да пропуснем утрешната тренировка, след като днес сме се потрудили добре. Ако възприемаме работата по важен проект за „добро“, а отлагането ѝ – за „лошо“, е доста по-вероятно да се размотаваме целия следобед, ако сутринта сме отбелязали сериозен напредък. Най-просто казано: когато имаме противоречиви желания, чувството, че сме били добри, ни осигурява извинение да бъдем и малко лоши.
В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ИНСТИНКТЪТ НА ВОЛЯТА“ НА КЕЛИ МАКГОНИГЪЛ
Когато психолозите изследват оправданието, с което се отдаваме на пороците си, анкетираните съобщават, че правят избор, върху който имат пълен контрол. Освен това не изпитват вина. Напротив, чувстват се горди, че са си заслужили наградата. И главното основание, което изтъкват, е: „Бях толкова добър. Заслужавам да се поглезя малко“. Това чувство, че имаме право на заслужена награда, доста често става причина за провалите ни. Тъй като възприемаме задоволяването на слабостите си като най-подходящата награда за своята добродетелност, ние забравяме истинските си цели и лесно се поддаваме на изкушението.
Най-лошата страна на моралното оправдание не е в съмнителната му логика; проблемът е как то ни кара да действаме срещу интересите си, как ни убеждава, че вредното ни поведение – нарушаването на диетата, разклащането на личния бюджет или „открадването“ на още една цигара – е „награда“. Звучи безумно, но това е невероятно успешен трик на мозъка, който ни убеждава, че трябва да направим това, което искаме.
За да не попаднете в капана на моралното оправдание, е важно да разграничите истинските морални дилеми от това, което просто е трудно. Укриването на данъци и изневярата са неморални неща, но нарушаването на диетата не е смъртен грях, нали така? И все пак повечето хора възприемат всички форми на самоконтрол – нарушаването на диетата, спането до късно или просрочването на кредита – като някакво мерило за това дали са добри или лоши. Само че никое от тези неща не е определящо за греха или добродетелността. Когато мислим за предизвикателствата на волята си от морална гледна точка, ние се разсейваме с морални преценки за себе си и забравяме как тези предизвикателства ще ни помогнат да постигнем онова, което искаме.
Ефектът на ореола
Друга форма на моралното оправдание е така нареченият халоефект (ефект на ореола) – нещо „добродетелно“ създава ореол около изкушението и ни дава основание да му се поддадем. С други думи, убеждаваме себе си, че това, което искаме, не е толкова лошо.
Представете си, че сте в супермаркета и купувате продукти за почивните дни. Подминавате щанда за здравословни храни и попадате при фризерите, където ви посреща невероятна промоция. Един истински ангел – момиче от плът и кръв, не плод на тийнейджърските ви фантазии – държи табличка с апетитни хапки, които ви предлага да опитате. Златистото сияние от косата ѝ озарява купчинка миникренвиршчета. От цялото ѝ същество сякаш струи божествена музика. „Пробвайте“ – кани ви ангелът. Поглеждате хапките и си представяте колко наситени мазнини, нитрити и холестерол съдържат. Знаете, че тези кренвирши са вредни за здравето ви, но възможно ли е такова ангелче да ви подмами към нещо лошо? Може би само една хапка…
Честито! Току-що се запознахте с ефекта на ореола и му се поддадохте. Тази форма на моралното оправдание търси всевъзможни причини да кажете „да“ на изкушението. Когато искаме да си угодим, ние сме готови да приемем всеки намек за добродетелност като оправдание за постъпката си.
Ако искате примери, просто отидете в някой ресторант. Изследванията показват, че хората, които избират основно ястие, рекламирано в менюто като здравословно, са по-склонни да си поръчат нездравословни напитки, гарнитура или десерт. Въпреки че целта им е да се хранят правилно, в крайна сметка те поглъщат повече калории, отколкото тези, които започват с обикновен ордьовър. Диетолозите го наричат здравословен ореол. Толкова хубаво ни става, че сме поръчали нещо здравословно, че цялата ни лакомия след това изглежда съвсем приемливо. Освен това възприемаме добрия избор като неутрализатор на лошия, в някои случаи – буквално. Учените са установили, че когато един хамбургер е в комбинация със зелена салата, хората го възприемат като по-малко калоричен в сравнение със същия сандвич, сервиран самостоятелно. Това противоречи на всякакъв здрав разум, освен ако не вярвате, че прибавена към дадено ястие, марулята магически намалява калоричността му. (Всъщност, като наблюдавам какво поръчват хората по заведенията, явно много от тях виждат такъв ефект в диетичната кола.)
Обяснението е, че салатата замъглява правилната ни преценка и създава усещането, че ядем нещо здравословно. Листата от маруля хвърлят „здравословен ореол“ около хамбургера и ни карат да подценим истинската му „стойност“. Оказва се, че спазващите диета (а те би трябвало да знаят калорийното съдържание на храните) са по-податливи на халоефекта, като занижават преценката си със 100 калории, ако са поръчали и салата.
Халоефектът се проявява винаги, когато едно изкушение се комбинира с нещо добродетелно. Например хора, които купуват шоколад в рамките на дарителска кампания, са склонни да изядат повече от него като награда за доброто си дело. Щедростта озарява с ореол сладкото изкушение и благодетелите си похапват на воля без никакви угризения. Когато намерят добра оферта, пристрастените към търсене на намаления са склонни да се възнаградят за спестените пари, като изхарчат повече, отколкото са планирали, а хората, обичащи да правят подаръци, може да се почувстват толкова щедри, че да решат, че и те заслужават подарък. (Това може би обяснява защо дамските обувки и дрехи имат най-голям дял в празничното пазаруване.)
Вълшебните думички „без мазнини“ или „био“
Проблемът тук е, че когато мислим за храната или покупките от гледна точка на „добро“ и „зло“, допускаме доброто чувство да замъгли здравия разум. Това позволява на ресторантите и магазините да добавят 1% добродетел към 99% грях и да ни накарат да се чувстваме удовлетворени от себе си, въпреки че по този начин саботират дългосрочните ни цели. Тъй като вече сме се сблъскали с конфликта на целите си (Здраве! Не, удоволствие!), ние с готовност участваме в този фарс.
Истерията по здравословните бисквити „Снак уелс“ през 1992 г. е отличен пример за този вид морално оправдание. Когато хората на диета видеха надписа „Без мазнини!“ на опаковката, това като че ли заличаваше всички грехове на дяволските шоколадови изкушения вътре. Борещите се с килограмите, противно на всякаква логика, поглъщаха цели кутии от тези лакомства с високо съдържание на захар, сякаш заслепени от ярката светлина на ореола „Без мазнини!“. (Добре де, ще си призная: и аз бях една от тях.)
В наши дни рекламата „без мазнини“ може и да няма чак такъв ефект върху изтормозените гладуващи за здраве, но хората все още не са поумнели. Последните изследвания показват, че ние просто търсим нови магически думи. Вярваме, че бисквитките „Орео“, рекламирани като „био“, са по-малко калорични от обикновените и могат да се ядат спокойно всеки ден. Да го наречем „зелено сияние“ – консумирането на био храни е не само здравословно, но и полезно за планетата. Екосъобразността на бисквитите сякаш изкупва калорийните им грехове. Колкото по-загрижен за околната среда е човек, толкова повече подценява калориите в органичните храни и одобрява ежедневното им консумиране – досущ като хората, които под влияние на здравословния ореол добавят салата към хамбургера си. Колкото повече ценим определено добро качество, толкова по-малко си даваме сметка как прекаляването с „добрите“ неща подкопава дългосрочните ни цели.
Как да спрем да отлагаме задачите си за последния момент? Как да се научим да се концентрираме и да запазваме самообладание? Как да се отървем от вредните навици? Ако поне веднъж сте си задавали някой от тези въпроси, грабвайте тази книга и започвайте да я четете.
„ИНСТИНКТЪТ НА ВОЛЯТА“ е безценен пътеводител за всеки, който някога се е борил със своите пристрастености, вредни емоции, липса на мотивация и разбира се, с безкрайните изкушения на съвременния свят. За всеки, който е решил най-после да постигне своите малки и големи цели.
Първата книга, която обяснява научно какво точно е волята, как работи и защо е толкова важна днес.
●●●
Д-р Кели Макгонигъл, здравен психолог, изследовател и преподавател в Станфордския университет, години наред наблюдава как хората се борят със себе си, за да променят мислите, емоциите, телата и навиците си. И стига до извода, че погрешните им представи за волята, както и за стреса, до голяма степен саботират успеха им и им причиняват допълнителен стрес.
Опирайки се на най-новите и авангардни изследвания в областта на психологията, невронауката, икономиката и медицината, д-р Макгонигъл създава курсовете „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“, които обогатява с безценен практически опит и превръща в книги.
Кели Макгонигъл е носител на редица награди за научните си изследвания, както и за цялостната си работа в сферата на психичното здраве.
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Лиса Ранкин
Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.
В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
В човешкия мозък има система на поощренията, която е свързана с обещанието за удоволствие. Когато разпознае възможност за награда, мозъкът отделя невростимуланта допамин, който казва на останалите мозъчни дялове върху какво да насочат вниманието [...]
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се намалява и управлява. Б) Стресът [...]
Всеки се бори по някакъв начин с изкушенията и пристрастеностите си, но това не са индивидуални слабости и несъвършенства – те са характерни за всеки и са част от нормалното човешко поведение. Когато предизвикателствата за [...]
Кое прави стреса опасен и смъртоносен
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се [...]
Джордан Питърсън: В добре функциониращите общества главният показател за статуса е компетентността. Не властта!
Предлагаме ви няколко мисли от великолепната книга на д-р Джордан Питърсън „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, която слага пръст в раните на днешния свят, за да ни покаже пътя [...]
На добрия човек понякога му е от полза дори злото
Да кажем, нещо очевидно неприятно е сполетяло някой човек. Нещо несправедливо, обидно. А той благодари. И не защото е последовател на учението на Толстой за несъпротива на злото, не [...]
Защо никога не трябва да разголваме душата си
Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги [...]
На токсичните хора плащайте със същата монета, която са ви пробутали
В едно село живеел пастирът Терешечка. Местните жители го смятали за глупак; те не се оправяли особено добре с психологията. Терешечка събирал кὸзите барабонки и с усмивка ги дарявал [...]
Истинският успех се постига, като затваряш врати, а не обратното
Едно изключително интересно лично преживяване, разказано от млад предприемач от Бомбай, което ще ви накара да се замислите за личната си мисия в живота, за успеха и илюзиите, които [...]
Една удивителна история, която ще преобърне представите ви за здравето и дълголетието
Замисляли ли сте се някога за това дали чувствате близката подкрепа на общността от хора, които обичате? Вероятно не. А би трябвало. Оказва се, че самотата може да бъде [...]
Какво говори за нас хранителното ни поведение при силен стрес
Някои хора започват да ядат много в периоди на тревога и стрес. На други залъкът им засяда в гърлото, хапка не могат да преглътнат. Защо става така, в какво [...]
Стани „продуцент“ на собствения си живот в 10 лесни стъпки
Ние, хората, не можем да замахнем с вълшебна пръчица и мигновено да се превърнем в хората, които мечтаем да бъдем. Но ако сме "емоционално пластични", вълшебството не ни е нужно. [...]
Как се оцелява в тежка житейска криза
Мнозина се оказаха в трудна, много трудна ситуация. Загубиха бизнеса си, работата си, доходите си. Това се случи внезапно, а не в резултат на грешки или небрежност – беше [...]