Може би отдавна работите върху това да обичате и вече сте постигнали напредък в способността да приемате и давате любов. Изведнъж обаче се случва нещо неочаквано: понижават ви в службата, компанията ви фалира, връзката ви се разпада или някой се разболява. Да използвате любовта като лекарство, означава да я търсите дори в тези тежки моменти, а може би най-вече тогава.

Като лекар често съм ставала свидетел на следния сценарий: здравето на пациент излиза извън строя, той или тя се зат­варя в черупката на страха и се отвръща от физическото си тяло, като се абстрахира от него или го превръща в свой враг. Това е особено вярно, когато имаме чувството, че тялото ни е предало или е напът да го направи.

Една от пациентките ми, Каролин, правеше опити да забременее. Беше ѝ трудно да зачене и още по-трудно да износи бременността до самия термин. Въпреки всичките ни усилия да ѝ помогнем да има дете, тя направи пет спонтанни аборта, винаги в един и същ период от бременността.
Тогава забременя за шести път и си позволи да изпита предпазлив оптимизъм. Изглеждаше, че всичко върви нормално, докато Каролин не започна да кърви в същия период на бременността, в който беше помятала и преди. Обади ми се, обзета от паника. Изпитваше силен страх и не знаеше какво да прави.

– Сигурна съм, че ще загубя бебето – плачеше тя. – Чувствам се ужасно безпомощна, сякаш нищо не мога да сторя, за да го предотвратя.
Не знаех дали бих могла да спася бебето ѝ, но бях убедена, че дори да беше неспособна да притъпи страха си, Каролин трябваше да усили любовта си.

– Това, от което бебето ти се нуждае най-много в този момент, е твоята любов – казах аз. – И това е вярно, независимо дали то ще живее, или ще умре.

– Разбира се, не можех да кажа на Каролин да не се страхува; беше напълно нормално да се чувства ужасена. Но можех да насоча съзнанието ѝ към любовта.

Казах ѝ да постави компрес с рициново масло на корема си и да си поговори с душата на бебето, да му каже колко силно желае да го доведе на този свят и да го помоли да остане.

– Говорѝ с детето си – насърчавах я аз. – С него сте заедно в това изпитание.

Каролин прекара същата вечер, потънала в разговор с детето си. Разказа му защо двамата със съпруга ѝ искат да имат бебе и колко много обичат вече малкото тяло, което расте в утробата ѝ. Тя помоли душата на детето да не си отива, но твърдо заяви, че ще приеме каквото е решила съдбата – че каквото и да стане, завинаги ще обича бебето си.

На следващата сутрин кървенето беше спряло. Каролин дойде за преглед с ултразвук, с чиято помощ проверих за сърдечна дейност. Бебето беше живо.

Месеците минаваха и бременността на Каролин, изглежда, протичаше без проблеми. Синът ѝ се появи в деветия месец, а аз имах щастието да му помогна да се роди. Отново чух как ангелите пеят. Ала щом го поех в ръце, ахнах от изненада.

На горната устна и на небцето личеше белег от зараснала цепнатина – физическа особеност, която по онова време наричахме „заешка устна“. Това е сериозно нарушение и за да бъде отстранено, може да са нужни много операции. Не бях виждала да се оправя от само себе си, но този път, изглежда, се беше случило точно това. Усмихнах се на Каролин, припомняйки си нощта, в която беше говорила на детето си.

– В онази нощ великият хирург е бил на работа! – възкликнах и положих в ръцете ѝ едно съвършено момченце.

По-късно мислено се върнах и прегледах етапите от развитието на плода, за да освежа паметта си. Моментът, в който Каролин беше започнала да кърви и да говори с детето си, съвпадаше с този етап от бременността, когато се образува мекото небце. Затова имах причина да вярвам, че с любовта си тя не само беше излекувала себе си, но беше помогнала и на сина си да се излекува още в утробата.

Твърдо вярвам в това, че Каролин успя да запази сина си жив именно с любовта, която му даде. Въпреки високия залог тя се извърна от мрака на страха и се свърза с най-ярката светлина, която можеше да намери – любовта, която изпитваше към детето си.

Откъс от книгата ДОБРЕ ИЗЖИВЯН ЖИВОТ на д-р Гладис Макгари, издателство Гнездото