Повече от десетилетие преди да дойда в Дхарамсала, бях­ме с архиепископ Дезмънд Туту, в едно задръстване в Джаксънвил, Флорида. С право мога да кажа, че всъщност бях изключително любопитен да разбера как един дълбоко духовен човек и морален лидер шофира в задръстване.

Малко по-рано с него провеждах­ме интервю, седнали до езеро с алигатори, като си клатехме краката опасно близо до „гладната“ вода. След това се отбихме в ресторанта „Бостън Маркет“, за да обядваме набързо, където архиепископът непрекъснато се спираше, за да поздрави всеки един служител. Те пък бяха във възторг от новия си знаменит клиент, поръчал пилешко и картофено пюре. След обяда тръгнахме към университета, където архиепископът беше поканен за гост-лектор, и докато аз продължавах с интервюто, той шофираше. Опитвах се да използвам всеки момент от възможността да съм до него, за да събера още някой скъпоценен камък от мъдростта му. Говорехме за възвишени философии и теологични доктрини, но в действителност всичко, което исках да знам, беше как духовните му практики и вярвания се отразяват на ежедневните му взаимодействия, като например да караш в час пик.

Внезапно една кола пред нас рязко навлезе в нашето платно и архиепископът трябваше веднага да отбие, за да не я удари.

– На пътя понякога има наистина изумителни шофьори! – каза той с раздразнение и се изхили, клатейки глава.

Попитах го какво минава през ума му в моменти като този и той отвърна, че си мисли как може би шофьорът кара към болница, защото жена му ражда, или пък отива при тежко болен роднина.

Ето, архиепископът също бе реагирал с неизбежната и неконтролируема изненада, която е сред инстинктивните ни реакции, но после, вместо да хване черния път на гнева, пое по магистралата на хумора, приемането и дори състраданието. И проблемът си отиде: без пушилка, без жлъчен привкус, без повишено кръвно налягане.

Често си мислим за страха и за гнева като за две отделни емоции, затова се изненадах, когато Далай Лама направи връзка между тях:

– Където има страх, ще дойде и разочарование. Разочарованието води до гняв. Виждате ли, страхът и гневът са много близки.

По-късно научих, че гледната точка на Далай Лама се подкрепя от съвременната биология. Страхът и гневът са двата стожера на естествените ни реакции, когато се приготвяме да бягаме (страх) или да се бием (гняв).

Когато по-късно отидохме в Тибетското детско селище, за да празнуваме рождения му ден, децата задаваха различни въпроси на Далай Лама. Един от по-големите ученици попита: „Ваше Светейшество, как контролирате гнева в ежедневието си?“

Архиепископът започна да се кикоти, не просто да се смее, а сякаш почти се задушаваше от смях. Явно много се забавляваше с темата за проблемите, които гневът поставя дори пред светите хора.

– Когато преди се ядосвах, направо крещях – каза Далай Лама, като призна, че дори Бодхисатвата на състраданието може да си изпусне нервите. И децата се разсмяха. – Ето ви една история. Беше 1956-а или 1957-а, аз бях на двайсет и няколко години. Тогава карах една стара кола, която преди това беше на 13-тия Далай Лама. По това време в Лхаса почти нямаше автомобили, понеже в онези години в Тибет нямаше пътища, по които да дойде превозно средство отвън – само къси участъци вътре и около града. Та тази кола беше пренесена на части и сглобена на място. Един от шофьорите умееше да я ремонтира, когато се развали, а това се случваше доста често. Един ден беше легнал под колата да я поправя и тогава аз отидох при него за нещо. Като излизаше изпод колата, си удари главата в бронята. И толкова се разгневи, че си удари главата още няколко пъти. Бум, бам, тряс – тук Далай Лама, за голяма радост на децата, разигра сценка сякаш си удря главата във въображаемата кола. – Ето това е гняв. Каква полза имаме от него? Причината, по която си изпусна нервите, беше, че си удари главата. Обаче после си я удари нарочно още няколко пъти, като си причиняваше още болка. Това е глупаво. Когато се появи гняв, ние мислим за причината, която го е провокирала. А ако се замислим какъв ще е резултатът от гнева ни, виждаме, че той е безполезен. С какво би ни помогнало ядосаното лице или крясъците ни?

Неврологът Даниъл Сийгъл обяснява, че когато сме много ядосани, или, както казваме, „ни падне пердето“, тогава загубваме ползите от критичното мислене в кортекса на мозъка. В резултат префронталният кортекс, който е важен за регулирането на емоциите, както и за моралните преценки, спира да осъществява контрол над емоционалната лимбична система. На шофьора на Далай Лама му е паднало пердето и като следствие той е действал по доста глупав начин, причинявайки си още повече болка. Тази сцена е комична, но е напълно обичайна – на всички ни се е случвало подобно нещо. Но каква е алтернативата на това „падане на пердето“?

След разказа си Далай Лама направи тънката, но много мъдра връзка между страха и гнева, като обясни как в основата на гнева стои страхът. Обикновено разочарованието и гневът идват, когато се почувстваме засегнати или когато изпитаме болка. Шофьорът, който си удря главата, е очевиден пример. Освен физическата болка можем да изпитваме и емоционална болка – тя е дори по-често срещана. Искали сме нещо, но не сме го получили – например уважение или добро отношение; или пък сме получили нещо, което не сме искали – неуважение или критика. Под този гняв, казва Далай Лама, стои страхът, че няма да получим това, което искаме, че не сме обичани, че не ни уважават или че сме „изключени“ от събитията.

Един начин да преодолеем гнева е да се попитаме: „Коя е болката, която предизвика гнева ми, кой е страхът, свързан с него?“ Психолозите често наричат гнева вторична емоция, защото той идва като защитен механизъм след заплаха. Когато можем да разпознаем и назовем страха – как и от какво се чувстваме зап­лашени, тогава ще бъдем способни да смекчим гнева.

Но трябва да сме готови да признаем уязвимостта си. Често се срамуваме от тези страхове и болки, мислим си: „Ако бях неуязвим, никога нямаше да изпитам болка.“ Но това, както казва архиепископът, не е в природата на човека. Ако можем да изпитваме доброта и състрадание към себе си, ако можем да признаем, че се страхуваме, че ни боли, че сме заплашени, значи можем да изпитаме състрадание и към другите – вероятно дори и към тези, които са предизвикали гнева ни.

Откъс от КНИГАТА НА РАДОСТТА: ТРАЙНО ЩАСТИЕ В СВЯТ НА ПРАМЕНИ на Негово Светейшество Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту, издателство Гнездото