Артериалната хипертония – високо кръвно налягане – създава много неблагоприятни условия за храненето на клетките. Организмът знае това и всячески се опитва да се въздържа от продължително повишаване на кръвното налягане. Въпреки това милиони хора в целия свят страдат от хипертония.

Съвременната медицина обаче, която вече умее да клонира биологични организми, не може да излекува обичайната за всички хипертония.

Защо? Защото смята повишаването на кръвното налягане за заболяване.

В действителност обаче то не е болест, а принудителна компенсаторна реакция на организма на недостатъчния приток на кръв към жизненоважни органи.

При човека жизненоважните органи, които трябва да се хранят много добре, са три: главният мозък, сърцето и бъбреците.

Главният мозък със своето тегло по-малко от 2 кг консумира 25% от кислорода, разнасян с кръвта. А сърцето използва една шеста част от целия кислород. Намаляването на постъпващия в главния мозък кислород само с 5% води до исхемичен инсулт.

Исхемията (недостатъчното кръвоснабдяване) на всеки от тези три органа заплашва със смърт целия организъм. Затова той не може да допусне нарушаване на кръвоснабдяването на тези органи. Ако обаче по някаква причина диаметърът на съдовете стане по-малък, ще намалее и притокът на кръв към тях.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ  „КНИГА НА ЖИВОТА: ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СА СЕ ОТЧАЯЛИ, ЧЕ ЩЕ НАМЕРЯТ ЛЕКАРИТЕ, СПОСОБНИ ДА ГИ ИЗЛЕКУВАТ“ НА ЕВГЕНИЙ БОЖИЕВ

Въпрос от училищния курс по физика: какво трябва да се направи, за да може през кръвоносен съд с по-малък диаметър за единица време да премине пак толкова кръв, колкото и през кръвоносен съд с по-голям диаметър?

Отговорът е един: да се повиши налягането! Тоест високото кръвно налягане е компенсаторна реакция на недостатъчното кръвоснабдяване на жизненоважните органи.

А сега да видим как се случва всичко това в живота.

Да кажем, един човек често е подложен на стрес, холестеролът се отлага в кръвоносните му съдове във вид на плаки и съдовият лумен постепенно намалява. Идва момент, в който сърцето (или главният мозък, или бъбреците) вече не получава толкова кръв, колкото му е нужна. Ситуацията е опасна за живота! Какво прави организмът? Повишава кръвното налягане. Тогава сърцето отново получава достатъчно кръв.

Какво прави човекът? Отива на лекар, тъй като се чувства некомфортно с високото си кръвно налягане. Лекарят констатира, че то наистина е високо, и му предписва медикаменти за понижаването му. Човекът започва да ги приема и налягането пада.

Само че кръвоснабдяването на сърцето отново е недостатъчно и това е заплаха за живота му. Какво прави организмът? Много ясно – отново повишава артериалното налягане! Какво прави човекът? Отново отива на лекар, който пък му предписва по-силно лекарство или повишава дозата на предишното.

Колко може да продължава този затворен кръг? От него има два изхода, и двата твърде плачевни за човека. Ако организмът е силен, той ще успее да превъзмогне действието на медикамента и ще повишава кръвното налягане до много високи стойности – докато съдовете издържат. После те се пукат и се получава хеморагичен инсулт (обикновено пръв ще пострада главният мозък). Ако пък организмът се окаже по-слаб от приеманите лекарства, той няма да може да повишава повече налягането, кръвоснабдяването на жизненоважния орган ще се наруши и тогава ще се развие исхемичен инсулт или инфаркт на миокарда.

Печална картина, нали? Сега става ли ясно защо в наши дни броят на инфарктите и инсултите е нараснал толкова рязко? Защото са много и хипотензивните лекарства, които лекарите предписват, без да мислят. И тук лекарите не са виновни. Просто така са ги учили. Вината им е само в това, че самите те не искат да мислят. Това е пътят на нашата медицина. Вместо да вникне в същността на артериалната хипертония, тя разработва всевъзможни хипотензивни средства, като пълни джобовете на фармацевтичните компании.

Впрочем всички хипотензивни лекарства свалят кръвното налягане за сметка на отслабването на съкратителната функция на миокарда. И продължителният им прием води до кардиодистрофия – слабост на сърдечния мускул.

Има ли изход от тази плачевна ситуация? Има! Не трябва да се занимаваме с понижаване на кръвното налягане, а да отстраняваме причината за повишаването му. А тази причина е намаляването на лумена на кръвоносния съд.

Луменът на кръвоносния съд намалява в три ситуации: или това е спазъм на съда, или е налице вътрешносъдова плака (атеросклероза), или нещо притиска съда отвън. Спазъмът се случва при чести стресови ситуации, когато човек е кълбо от нерви и тревоги. Плаките се отлагат при стрес. А притискането на съда отвън може да се получи примерно при мускулно напрягане на телата на прешлените или при наличие на остеофити, познати като шипове (това е характерно за гръбначните артерии).

Можем ли да се справим с тези ситуации? Можем! Нека ги разгледаме подред.

1. Стрес

Това е физиологична реакция, която се състои в изхвърляне в кръвта на специални хормони, повишаващи мускулния тонус. В природата тази реакция подготвя животното да се бори за живота си: или да се бие, или да бяга. Интензивната мускулна работа, следваща тази реакция, неутрализира стресовите хормони. Ако те са отработени от мускулите, тонусът на мускулите и кръвоносните съдове веднага се нормализира.

При човека обаче след отделянето на тези хормони липсва работа на мускулите, те остават в кръвта дълго време, като предизвикват мускулно притискане и повишено кръвно налягане. В този случай, ако изхождаме от разбирането за самия механизъм на съдовия спазъм, е ясно какво трябва да правим: да натоварим мускулите, за да неутрализираме отделените стресови хормони. Всяко физическо натоварване – но интензивно, до изпотяване – сваля стреса по-добре от което и да е лекарство!

2. Образуване на холестеролни плаки

За този процес допринасят две ситуации. Първата е свързана отново със стреса – при стрес съдовете създават условия за отлагане на холестерола по стените на кръвоносния съд, независимо дали в кръвта има излишък от холестерол. Втората условно е свързана с възрастта. Тъй като холестеролът е материал за производството на полови хормони – и мъжки, и женски – при намалено производство на тези хормони (причините за това са много, например климаксът) се получава относителен излишък на холестерол. Но плаки се образуват само при стрес.

Все пак ще е справедливо да отбележим, че мъжките полови хормони (андрогените) допринасят за отлагането на холестеролни плаки в съдовете. А женските (естрогените), обратното, възпрепятстват развитието на атеросклерозата. Затова преди климакса жените не развиват атеросклероза. А мъжете умират все по-често от инфаркт на млада възраст.

Наличието и количеството на холестерол в приеманата храна няма никакво значение.

3. Притискане на артериите отвън

Притискането на артериите е възможно да идва от костите, мускулите и фасциите или от тумор. Към темата на разговора ни се отнася само притискането от страна на костите. Защото такова притискане е възможно само по отношение на двете гръбначни артерии – лявата и дясната, които преминават в телата на горните четири шийни прешлена и между първия шиен прешлен и тилната кост, където най-често става притискането. В този случай нарушаването на кръвотока по гръбначните артерии е свързано с това, че пренапрегнатите мускули придърпват прешлените един към друг, като притискат в тях гръбначните артерии.

За да изключим този вариант за нарушаване на кръвоснабдяването на главния мозък, е достатъчно да отпуснем мускулите на врата.

За понижаване на кръвното налягане може да се прилага и визуализация, отстранявайки гореизброените причини за повишаването му, както и ортоклиностатична гимнастика и контрастна термогимнастика за съдовете.

Най-важното е да помним, че трябва да се отстрани причината за стесняването на кръвоносните съдове, а не следствието – артериалната хипертония.

Има още един вариант за развитието на хипертония – тя може да се дължи на микроциркулационни нарушения. Тъканите, както вече казахме, се нуждаят от кислород. Кислородът се пренася от еритроцитите – клетките на кръвта. Еритроцитите получават кислород в белите дробове, а го отдават в тъканите. Предаването на кислорода от еритроцитите в тъканта става в капилярите. И тъй като еритроцитите имат по-голям диаметър от капилярите, като стигне до капиляра, еритроцитът се свива в тръбичка, благодарение на което става отдаването на кислорода. Така трябва да е според нормата.

Ако обаче вътрешната среда на организма стане киселинна, еритроцитите набъбват и вече не могат да се свиват в тръбички, а по-късно се слепват в стълбчета. Следователно те вече не могат да попаднат в капиляра. В резултат снабдяването на тъканите с кислород се влошава. Тази ситуация също води до повишаване на артериалното налягане. Този проблем може да се реши, като се създаде алкална среда в тъканите. За това ще стане дума по-нататък (в главите за храненето и старостта). Интересно е, че нашата медицина лекува слепването на еритроцитите, като предписва аспирин (ацетилсалицилова киселина), като по този начин повишава още повече киселинността в организма и отъпква пътя към инфаркта или инсулта.

Откъс от КНИГА НА ЖИВОТА: ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СА СЕ ОТЧАЯЛИ, ЧЕ ЩЕ НАМЕРЯТ ЛЕКАРИТЕ, СПОСОБНИ ДА ГИ ИЗЛЕКУВАТ на д-р Евгений Божиев, издателство Гнездото