Изгубена кауза е да се преструваме на щастливи, когато не сме, и определено вредим на себе си, стараейки се да си даваме вид на „истински“ щастливи, защото това ни изправя пред невъзможни очаквания. Обикновено дълбоките, понякога болезнени, но важни страни на живота излизат на преден план, когато сме повалени на земята. И нашите най-силни и нерафинирани чувства са онези послания, които ни отвеждат до истинската ни същност и могат да ни доведат до важни прозрения.

Ако например имаме проблеми с гнева, може да се окаже, че всъщност проблемът е, че живеем с човек, който има невъзможно високи очаквания. И когато осъзнаем това и започнем да приемаме трудните си емоции, ще се научим да поставяме граници на допустимо поведение. Тъгата пък е сигнал за другите, че се нуждаем от помощ. И когато я скриваме под маската на престорена веселост, сами се лишаваме от възможността да получим насока и подкрепа. А завистта може да се превърне в мощен мотивиращ фактор – по-силен дори от възхищението, – който ни тласка към самоусъвършенстване.

Добрата новина за лошото настроение

Може да не е забавно да си в лошо настроение и със сигурност не е здравословно да се пържиш на бавния огън на „негативните“ емоции, но те имат и преимущества:

Помагат ни да формулираме аргументи. Да използваме конкретна и достоверна информация, да присъстваме пълноценно в настоящата ситуация и по-рядко да допускаме грешки в преценките си – умения, които изграждат аурата на ерудирания авторитет и ни превръщат в по-убедителни писатели и оратори.

Подобряват паметта. Едно проучване установява, че купувачите запаметяват значително повече информация за интериора на магазина в студени и мрачни дни, когато настроението им не е толкова приповдигнато, както в слънчево и топло време, когато „животът е прекрасен“. Изследвания показват също, че когато не сме в най-доброто си разположение на духа, по-рядко се поддаваме на склонността (макар и несъзнателно) да изопачаваме спомените си, смесвайки ги с подвеждаща информация от друго време.

Стимулират постоянството. Все пак защо да си даваш зор, когато се чувстваш страхотно? По време на изпит студентите в мрачно настроение се стараят да отговорят на повече въпроси – и то правилно – в сравнение с колегите си, които преливат от жизнерадост. Явно не бива да се тревожите, ако детето ви се чувства леко потиснато преди важен изпит.

Правят ни по-любезни и внимателни. Когато са в не толкова приповдигнато настроение, хората са по-предпазливи и е по-вероятно да се поддадат на несъзнателна социална мимикрия (при която без да си даваме сметка копираме жестовете и начина на говорене на другите) – поведение, засилващо социалното приобщаване. Когато се чувстваме страхотно, сме по-самоуверени, което означава, че сме фокусирани единствено върху себе си и не е изключено да пренебрегнем мнението или чувствата на другите.

Насърчават щедростта. Хората в минорно настроение обръщат повече внимание на справедливостта и са по-склонни да се противопоставят на нечестни постъпки.

Предпазват ни от предразсъдъци и от всеобщата тенденция да търсим само информация, която подкрепя досегашните ни убеждения. В проучване измежду хора с изразени политически възгледи, онези участници, които изпитвали недоволство, избрали да прочетат повече статии с противоположна на тяхната позиция, вместо такива, които потвърждават настоящите им пристрастия. След като анализирали различните гледни точки, тези хора били склонни да променят мнението си. Изглежда гневът ни кара да търсим „разбиващи опозицията“ аргументи (умствена нагласа, която ни насърчава да опознаем другия, за да можем да го разобличим), но по ирония създава възможността да бъдем убедени в обратното.

Откъс от книгата ЕМОЦИОНАЛНА ПЛАСТИЧНОСТ на д-р Сюзън Дейвид, издателство Гнездото