Едно изключително интересно лично преживяване, разказано от млад предприемач от Бомбай, което ще ви накара да се замислите за личната си мисия в живота, за успеха и илюзиите, които го съпровождат…

Дълго време бизнесът на мъжа се разраствал, докато накрая компанията му станала мултинационална. Един ден трябвало да пътува до Ню Йорк, където щял да сключи един от най-големите договори в живота си. И точно преди да тръгне за летището, майка му му подала запечатан плик.

– Какво е това, мамо? – попитал я той.

– Не го отваряй все още – казала тя. – Подарък е за това толкова важно пътуване, което ти предстои.

Заинтригуван, бизнесменът пъхнал плика в чантата си и като кацнал в Ню Йорк, още щом слязъл от самолета, го извадил и го отворил. Вътре имало бележка, написана на ръка от майка му с една-единствена дума: „СТИГА“.

Шокиран, той веднага позвънил на майка си, за да му обясни какво означава този подарък.

–  Спокойно, синко – казала тя. – Ако не го разбереш на отиване, ще го разбереш на връщане.

Все по-объркан, мъжът прибрал плика с бележката и през следващите няколко дни се посветил изцяло на ангажиментите, които го очаквали в „града, който никога не спи“.

Когато приключил с преговорите и подписал своя важен договор, той отлетял обратно за Бомбай. Макар че пътувал в първа класа, с всички нейни екстри и удобства, още щом излетял, усетил ужасна умора. И то не само физическа или умствена. След огромния успех, с който се прибирал у дома, го обзело огромно екзистенциално изтощение.

Докато се носел из небесата, някъде дълбоко в душата си почувствал отегчение от онзи живот, който преди това му се струвал толкова вълнуващ и който толкова впечатлявал останалите. За него този живот престанал да има смисъл.

Точно тогава си спомнил за плика и за пророческите думи на майка си: „Ако не го разбереш на отиване, ще го разбереш на връщане.“ Погледнал отново думата „СТИГА“ и в този момент тя придобила ново значение.

Дотогава всичко било добре, дори забавно, но той вече не искал да продължава по този път. Можел да удвои богатството си, дори да го умножи десеторно, но знаел, че празнотата, която ще почувства, ще бъде същата, а може би и по-страшна.

Още щом се завърнал у дома, бизнесменът взел твърдо и радикално решение да изостави света на бизнеса, за да се отдаде на една мисия, която от известно време чукала на вратите на съзнанието му, но той отказвал да чуе – да осигури качествено образование на най-бедните прослойки от населението.

Когато насочил мисълта си към новата задача, мъжът почувствал как младежката енергия отново кипва в тялото му. Започнал да планира как ще инвестира средствата си, как ще подготви учители и преподаватели, които да водят часове на групи без достъп до такова ниво на образование.

Не след дълго вече имал амбициозна програма, екип от съмишленици, график и дългосрочни цели. Сега предприемачът беше в разцвета на силите си. След дълги години, в които се чувствал изгубен, той открил смисъла на живота си, своя икигай.

„Днес мога да кажа, че съм щастлив. Чувствам се като пълноценен и полезен за обществото човек. И ще ви споделя една последна тайна. В днешно време хората искат да са навсякъде, да общуват с всички, да умножават присъствието си. Те следват илюзията, че това е успехът. Обаче, казвам ви, тази идея е напълно погрешна. Успехът се постига точно по обратния път – като затваряш врати. Само ако затвориш вратите към всичко второстепенно, можеш да се съсредоточиш върху наистина важното и да бъдеш успешен като човешко същество.“

Откъс от книгата НАМАСТЕ: ИНДИЙСКИЯТ ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО, УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО И УСПЕХА на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, издателство Гнездото