Трябва да знаете, че е полезно да заемате място в дъното на една йерархия. Това може да ви помогне да развиете благодарност и смирение. Благодарност, защото има хора, които ви превъзхождат по компетентност, и ако сте достатъчно умни, това може само да ви радва. Като се има предвид колко сложни и сериозни проблеми за решаване има, съществуват множество празни ниши за запълване. И това, че се намират хора, които успяват да запълнят тези ниши със солидна вещина и умение, е нещо, за което трябва да бъдем благодарни. А смирение, защото е по-добре да приемем своето невежество и да сме отворени към учене, отколкото да смятаме, че сме достатъчно знаещи и да позволим това да ни заслепи. Би било много по-добре да се сприятелим с нещата, които не знаем, отколкото с онези, които знаем, тъй като разполагаме с неограничен запас от първите и с ограничена наличност от вторите. Когато се намирате в безизходица и сте притиснати до стената – много често поради своите неосъзнато и свято тачени убеждения, към които се придържате сляпо и упорито, – само едно може да ви спаси. Това, което все още не сте научили.

Да бъдете начинаещи и да останете до някаква степен такива, е необходимо и полезно. Ето защо в колодата на картите Таро, почитани от интуитивисти, романтици, гадатели и шарлатани, Глупака присъства като щастлива карта. Изображението разкрива красив млад мъж, който, огрян от яркото слънце и с поглед, зареян в облаците, се скита в планината и ей сега ще прекрачи през ръба на дълбока пропаст (а може би не?). Силата му обаче е точно в тази негова готовност да поеме риска от това да пропадне, от това отново да се озове на дъното.

Само този, който е склонен да се окаже в ролята на глупав начинаещ, е способен да учи. Именно това е и една от причините, поради които в теориите на Карл Юнг Глупака е представен като архетипен предшественик на също толкова архетипния образ на Спасителя, съвършения индивид.

Начинаещият, глупакът, трябва непрекъснато да бъде търпелив и толерантен – колкото със себе си, толкова и с останалите. Възможно е все пак проявите на невежество, неопитност и неумелост от негова страна понякога да бъдат основателно отдадени на безотговорност и справедливо осъдени от другите. Но всичко онова, което е недостатъчно у него, се приема като неизбежно последствие от вродената уязвимост на всеки индивид, а не толкова като истински морален дефицит.

Великите постижения много често водят началото си от нещо дребно, посредствено и безполезно. Тази идея е дълбоко просмукана в класическата или традиционна култура. Вземете за пример Пинокио и Симба от героите на „Дисни“, както и момчето магьосник Хари Потър от книгите на Джоан Роулинг. В самото начало Пинокио е просто една дървена кукла – марионетка, която служи на чуждите намерения, вместо на своите. Цар Лъв започва живота си като наивно лъвче и неволна пионка на своя коварен и злонамерен чичо. Ученикът в училището за магьосници е нещастно сираче, което си няма нищо освен един прашен килер, в който да спи, и един заклет враг в лицето на Волдемор, който би могъл да е самият Дявол. Великите митологизирани личности често се появяват на бял свят при не особено благоприятни обстоятелства (като син на израилтянски роб или дете, родено в скромна ясла) и са изложени на голяма опасност (спомнете си, че фараонът заповядва всички новородени младенци да бъдат убивани, както се разпорежда и цар Ирод доста време след това).

Ала днешният чирак е утрешен господар. Затова дори най-успелите хора (ако искат да преуспеят още повече) трябва да помнят по какво си приличат с онези, които все още нямат успех; да ценят стремежа към познание; да се подчиняват на настоящата игра с голямо старание и искрено смирение; и да развиват необходимите знания, самоконтрол и дисциплина, за да направят следващата крачка.

По времето, когато пишех това, цялото семейство – жена ми, двете ни деца и аз – се събрахме в един ресторант в Торонто. Докато вървях към масата, където седяха близките ми, един келнер ме спря и попита дали може да поговорим. Разказа ми, че гледа видеоклиповете ми, слуша подкастите и чете книгата ми и че всичко това го е накарало да промени отношението си към своята нископоставена (но все пак полезна и необходима) професия. Той престанал да подценява заниманието си, както и себе си, за това, че върши такава работа, и взел решение да бъде благодарен и да не пропуска благоприятните възможности, които се откриват пред него. Също така решил да стане по-съвестен и по-отговорен и да види какво ще се случи, ако работи по-здраво от всякога. А накрая с непринудена усмивка ми разкри, че за шест месеца е получил три повишения.

Този млад мъж беше осъзнал, че мястото, на което се намира, а и всяко друго, на което може да се озове, крие много повече възможности, отколкото се вижда на пръв поглед (особено ако „зрението“ е замъглено от цинизъм и негодувание заради това, че си почти на дъното). В края на краищата един ресторант не е какво да е място – а конкретно този е част от голяма верига първокласни ресторанти. За да вършат добре работата си на такова място, сервитьорите трябва да се погаждат с готвачите, които, както е известно, се славят с особено тежък и раздразнителен характер. Освен това трябва да са любезни и предразполагащи с клиентите. Да поддържат непрекъснато съсредоточено внимание. Да проявяват гъвкавост към резките промени в нивото на натоварване – редуващите се пикови и мъртви часове, които съставляват живота на сервитьора. Те трябва да се появяват навреме, винаги спокойни и съсредоточени. Да се отнасят с подобаващо уважение към стоящите по-високо от тях, но и към всички останали – като миячите в кухнята например, – които са под тях в служебната структура. Ако покриват всички тези изисквания и работят в една правилно функционираща организация, много скоро те се превръщат в почти незаменими служители. Клиенти, колеги и началници – всички започват да се отнасят все по-положително към тях. Ако преди е имало врати – макар и невидими, – които са оставали затворени, сега те се отварят широко пред тях. Нещо повече, те придобиват умения, които са широко приложими, независимо от това дали ще се издигат в йерархията на ресторантьорския бранш, дали ще решат да продължат образованието си, или да направят рязък завой в професионалното поприще (а в този случай ще си тръгнат с блестящи препоръки от работодателя си и отлични шансове да открият следващата добра възможност).

Както може да се очаква, младият мъж, който поиска да поговорим, се вълнуваше от това, което се случваше с него. Бързият напредък в кариерата му беше подействал силно и отрезвяващо, заличавайки притесненията около професионалния му статус. Не бива да се пренебрегва и по-високата заплата. Той беше приел и следователно надскочил ролята си на начинаещ. Вече не се отнасяше с предишната циничност към мястото, което заемаше в света, и към заобикалящите го хора. Беше приел предложените му структура и положение. Сега виждаше възможности, каквито никога преди не е съзирал – най-вече заради гордостта си. Вече не подценяваше социалната институция, към която принадлежеше, и започваше да играе отредената му роля така, както трябва. Смирението му се беше отплатило, и то с лихвите.

Откъс от книгата ОТВЪД РЕДА: ОЩЕ 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА на д-р Джордан Б. Питърсън, издателство Гнездото

Във времена на нестабилност и страдание Питърсън ни напомня, че има източници на сила, от които всички можем да черпим: прозрения, заимствани от психологията, философията и най-великите митове и истории на човечеството. Опирайки се на трудно извоюваните истини на древната мъдрост, както и на дълбоко лични уроци от собствения си живот и клинична практика, Питърсън предлага още 12 нови принципа, които да насочат читателите към по-смел, истински и смислен живот.