Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше го нарочно, а не по необходимост. Не беше на предела на силите си – като баща можех да позная по тона му. То дразнеше родителите си и стотици други хора, за да привлече внимание. Може би имаше нужда от нещо. Но това не беше начинът да го получи и родителите му трябваше да му го покажат. Вероятно ще възразите, че са били „изтощени от дългия полет и часовата разлика“. Но ако бяха отделили трийсет секунди, за да решат проблема, щяха да сложат край на тази позорна сцена.

Един по-грижовен родител не би позволил детето му да се превърне в обект на презрение от страна на тълпата.

Когато дъщеря ми беше малка, едно дете я удари по главата с метално камионче. Година по-късно станах свидетел как същото това момченце блъсна злобно по-малката си сестричка върху една стъклена масичка за кафе. Майка му го взе на ръце (него, а не изплашената си дъщеря) и кротко му каза да не прави така. Междувременно го потупваше утешително по начин, който недвусмислено изразяваше одобрение. Тя възпитаваше един малък бог – господар на вселената.

Родителите станаха силно чувствителни към краткосрочното емоционално страдание на децата си и в същото време страхът, че може да им навредят, нарасна болезнено и стана вреден. Вероятно ще възразите: по-добре това, отколкото обратното. Но катастрофата обикновено се спотайва в крайните прояви на всеки морален модел.

В човешките същества има не само добро, а и зло. Мракът, който вечно обитава душата, живее в нас и в най-невинните ни години. Общо взето, с възрастта хората стават по-добри, а не по-лоши – опитът ги прави по-мили, по-съвестни и емоционално стабилни. Тормозът над по-слабите в неговата най-чиста и жестока форма, която познаваме от училище, рядко се проявява у възрастните.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА НА ДЖОРДАН Б. ПИТЪРСЪН

Представете си един малчуган, който отново и отново удря майка си по лицето. Защо го прави? Глупав въпрос. Прекалено наивен. Отговорът е очевиден: за да доминира над нея. За да провери дали ще му се размине. Насилието не е никаква загадка. Истинската загадка е мирът. Насилието се случва естествено. То е лесна работа. Мирът е труден: той се учи, втълпява, печели.

Родителите вредят на децата си, като „най-великодушно“ не им обръщат внимание и пропускат да ги научат да бъдат наблюдателни, будни и съобразителни, оставяйки ги в едно неосъзнато, неопределено състояние. Те им нанасят ужасни щети, когато не смеят да ги коригират и ги оставят без напътствие просто защото се страхуват да не ги разстроят, да влязат в конфликт с тях. Винаги разпознавам тези деца на улицата. Те са разсеяни, апатични и блуждаещи. Те са мрачни и унили, вместо ведри и сияещи. Приличат на мъртво, необработено парче дърво, което чака някой да го намери и извае, за да му вдъхне живот.

Най-често съвременните родители просто са парализирани от страха, че ако наказват децата си, те ще спрат да ги харесват и обичат. Родителите копнеят за приятелството на децата си и за да го получат, са готови да пожертват дори авторитета си. Това не води до нищо добро.

Да дисциплинираш едно дете, е проява на отговорност. Това не е гняв, породен от лошо поведение. Нито отмъщение за лоша постъпка. Това е деликатно съчетание между състрадание и дългосрочна преценка. Правилната дисциплина изисква усилия – тя е синоним на усилие.

Обсъждайте с партньора си (или с приятел) какво харесвате и какво не харесвате в децата си. Направете го смело, без да се страхувате, за да можете да разделите уместното от неуместното и зърното от плявата. Вие разбирате разликата между добро и зло. След като си дадете оценка по скалата за дребнавост, високомерие и огорчение, направете следващата крачка и научете децата си да се държат прилично. Поемете отговорност за тяхната дисциплина. Поемете отговорност за грешките, които неизбежно ще допуснете. Когато сгрешите, просто се извинете, а след това се постарайте още повече.

В крайна сметка вие обичате децата си. Ако с действията си те ви карат да не ги харесвате, помислете какъв ще е ефектът върху другите хора, които са много по-малко загрижени за вашите деца. Те ще ги накажат още по-жестоко – чрез действие или бездействие. Не позволявайте това да се случи.

Цитатите са от книгата 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА на д-р Джордан Б. Питърсън, издателство Гнездото

В своите „12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА“ прочутият психолог отговаря на най-сложните въпроси, които вълнуват всеки човек, като виртуозно преплита есенцията на хилядолетната човешка мъдрост, изумителните открития на авангардната наука и посланията на великата литература и философията. Питърсън разбива много от стереотипите на съвременното мислене. И в същото време издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност.

В 12 широкообхватни есета д-р Питърсън ни въвлича в един задълбочен разговор за дисциплината и отговорността, за смисъла на човешкия живот, за доброто и злото и за мястото на всеки от нас в сложното устройство на света.