Тя е любима на милиони по света със своите неповторими криминални истории. Но може би малко хора са се докосвали до нейната житейска мъдрост, до неповторимия ѝ оптимизъм и възторг от живота. „Обичам живота. Имаше моменти, в които се чувствах дълбоко отчаяна, нещастна, съкрушена от скръб, но въпреки това съм убедена, че да бъдеш жив, е нещо велико“, казва писателката.

Предлагаме ви някои от нейните прекрасни мисли за живота, любовта и човешката природа, които Агата Кристи споделя в своята АВТОБИОГРАФИЯ. Без клишета и наставления, просто изпитаната житейска мъдрост на една удивителна личност…

Смелостта е една от най-важните добродетели, които човек е длъжен да възпита в себе си. Ако си готов да го живееш този живот, трябва да го изживееш смело. Безусловно.

Ще се учудите до каква степен човек е способен да се наслаждава на почти всичко. А да умееш да приемаш нещата и да виждаш хубавото, е едно от най-удовлетворяващите неща в живота. Можеш да харесаш всяка храна, както и да откриеш радост във всеки начин на живот.

За хората става все по-трудно да гледат с радост към бъдещето. Сякаш вече нищо не ценим достатъчно. Защо? Дали защото вече не трябва да се борим за съществуването си? Нима самият живот вече не ни е интересен? И не можем да оценим факта, че сме живи. Може би трябва да търсим нови светове, които да завладяваме… Може би се нуждаем от различен вид проблеми и страдания, от болести, болка и див копнеж за оцеляване…

Човек трябва да плати определена цена за всяко нещо, което обича.

„Ако не можеш да караш влака, бъди този, който смазва колелата му“. Според мен това е най-добрият житейски девиз.

Нищо на този свят не е така саморазрушително, както дебелоглавото упорство да се стремиш да пробиеш там, където най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да бъдеш посредствен.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА „АВТОБИОГРАФИЯ“ НА АГАТА КРИСТИ

След като си бил наранен, най-важното е да не си спомняш щастливите времена. Можеш да си припомняш тъжните моменти, но нещо, което ти напомня за щастлив ден или щастливо събитие… това ще те разкъса на парчета.

Един от най-прекрасните жребии, които животът може да ти отреди, е да имаш щастливо детство.

Докато не се вгледа в собственото си минало, човек не може да осъзнае колко невероятен изглежда светът през очите на едно дете. Детската гледна точка е напълно различна от тази на възрастните, сякаш детето гледа през увеличително стъкло.

Ако зависеше от мен, за кръщенето на едно дете бих избрала само един подарък: жизнерадостен характер.

Никога не се връщайте на място, където сте били щастливи. Само така то ще остане живо в спомените ви. Ако се върнете там, ще разрушите дори тях.

Един от най-хубавите моменти на пътешествието е завръщането у дома.

Най-тъжното нещо в живота и най-трудното за преживяване е да виждаш как страда човекът, когото много обичаш, и да знаеш, че не можеш да го спасиш от страданието.

За да осъзнаеш колко много обичаш един човек, трябва да го видиш в нелепа светлина. Лесно е да се възхищаваш на някого заради красотата му, за това, че е забавен и очарователен, ала този тип обожание е като сапунен мехур, който ще се спука още при първия намек за нещо глупаво и нелепо.

Уважението е една от най-важните съставки на брака. То обаче не бива да се бърка с възхищение. Да се възхищаваш на мъжа в продължение на целия брачен живот, би било твърде изтощително. Това, образно казано, може да ти докара схващане на врата.

Щом се омъжи, жената приема за своя съдба положението в обществото и начина на живот на мъжа. Ако презирате начина му на живот, не се захващайте с тази работа – с други думи, не се омъжвайте за този човек.

Когато са влюбени, мъжете заприличват на болни овце. А жената, когато е влюбена, се разхубавява: очите ѝ светят, бузите поруменяват, става духовита и остроумна. И мъжете, които преди това не са я забелязвали, започват да я гледат с други очи.

Жените винаги преценяват мъжа като потенциален съпруг. Не мисля, че на света има дори една жена, която ще забележи някого в другия край на стаята и ще вземе да се влюби в него от пръв поглед – нещо, което постоянно се случва при мъжете.

Единственият човек, който може истински да те нарани в живота, е съпругът ти. Никой друг не е достатъчно близо. От никой друг не си толкова зависима – заради ежедневното общуване, привързаността и всичко, което съставлява брака.

Жените не харесват слаби мъже, държащи се като изтривалки.

С течение на времето положението на жените се промени към по-лошо. Ние, жените, се проявихме като празноглавки. Вдигнахме врява до бога, за да работим наравно с мъжете. А те, понеже не са глупаци, любезно прегърнаха идеята. Че защо да издържат съпруга? Какво лошо има съпругата да се издържа сама? Нали тя го иска. Ей богу, мъжът да не е луд, че да я спира!

Всички ние сме същите хора, каквито сме били на три, шест, десет или двайсет години. Всъщност най-вероятно сме тези, които сме били на шест-седем години, защото тогава не се преструваме толкова много, докато на двайсет вече слагаме маска и предпочитаме да се покажем като някой друг. … С времето обаче става все по-уморително да поддържаш измислените образи и роли и постепенно се връщаш към индивидуалността си, започваш с всеки ден да преоткриваш истинското си „аз“. Това понякога смущава околните, но е голямо облекчение за самите нас.

Човекът има една изключителна дарба, която никоя друга форма на живот не притежава: жаждата за приключения и непобедимия дух.

Хората могат да бъдат зли – много по-зли от братята си от животинското царство, – но могат и да се издигнат до небесата в екстаза на сътворението. … Гордостта от съзиданието е нещо необикновено.

Човешкият характер притежава ужасната склонност да се бунтува срещу всяко нещо, което изглежда твърде правилно или твърде идеално.

Защо толкова рядко мислим за надеждата? Склонни сме да се отчайваме твърде рано и да казваме: „Каква е ползата да правим каквото и да е?“. Надеждата е добродетелта, която трябва да отглеждаме и подхранваме най-много в наши дни. … Защо човек трябва да се отказва от надеждата, докато все още е жив?

Няма по-голяма грешка от това да срещнеш шедьоврите на изкуството в неподходящ момент. Шекспир се оказва съсипан за повечето хора поради това, че се изучава в училище.

Не мисля, че нуждата е майка на откритията – откритията произлизат от самото безделие, а защо не и от мързела. Да си спестим главоболията – в това се състои голямата тайна как сме изминали дългия път през стотиците хиляди години от чаткането на кремъка до пускането на пералната машина.

Там, където няма смирение, загиват хора.

Понякога човек не може да попречи на вълната от ярост, която го залива, когато се замисли за войната. Войната не решава нищо; да спечелиш войната, е също токова пагубно, колкото и да загубиш!

Едно от най-ценните житейски правила, валидно винаги и навсякъде, е важното е кого познаваш. От явното роднинско покровителство на Изтока до малко по-прикрития му вариант и „клубовете на старите момчета“ на западните демокрации, всичко в крайна сметка зависи от това.

снимка: Agatha Christie by Elliott & Fry © National Portrait Gallery, London

Цитатите са от книгата АВТОБИОГРАФИЯ на Агата Кристи, издателство Гнездото