Да седиш в ъгъла и да плачеш на чуждия празник, е лоша стратегия. Във вихъра на веселбата никой няма да те забележи. Не защото хората са лоши – просто те не виждат онзи, който мълчи и тъжно седи в ъгъла без подарък. Само че не бива да се възмущаваме от чуждата радост и да проклинаме другите като злата магьосница, която не са поканили на празника – тогава всички ще се убедят, че съвсем правилно не са ни поканили. Да викаме „Вие сте крадци и мошеници, затова имате всичко!“, да се оплакваме и да разказваме за нещастията си, е напълно погрешна стратегия, която няма да ни донесе нищо. Е, може и да получим нещо, като развалим настроението на всички. А може и да не получим.

Как да помолим правилно съдбата и живота да ни дарят желаното?

Ами изобщо не бива да молим, както пише Булгаков. В смисъл, че не бива да измолваме. Може би дори не трябва да мислим за това. Трябва да се задоволяваме с онова, което имаме, и да не гледаме в чуждото, а по-скоро добронамерено да поздравим другите за хубавия ден и за богатия улов. Ето това е добра стратегия. Макар че хората, които я прилагат, не го правят нарочно – те просто са такива: добронамерени и ведри, но временно изпаднали в затруднение.

Ето какво се случи веднъж в една от социалните мрежи. На Нова година някой беше разказал за даровете на съдбата, които е получил за празника. И под неговия разказ една жена написа следното: „Ах, каква прекрасна история! Колко е хубаво, че бедното момченце е получило подаръци! Супер! И при нас тази Нова година се очертава да е оскъдна, мъжът ми загуби работата си, а имаме големи кредити, трябва да ги погасяваме. Не успяхме да купим подаръци на децата и разни вкусни неща. Но имаме цяла тенджера с борш, ще изпържа и картофки с мас – зачервени, ароматни, с лук. Ще отпразнуваме Нова година прекрасно! После всичко ще се оправи и ще си купим каквото трябва. Така стоплихте душата ми!“. Ето такъв беше коментарът ѝ, оптимистичен и позитивен.

А друга жена ѝ отговори: „Ох, ама ние с вас живеем в един град, погледнах страницата ви – какво съвпадение! Знаете ли, просто имам излишък от сладкиши и разни вкуснотии, и то много. Подариха ми ги, а децата вече са големи, пък аз не ям сладко в такива количества. Пишете ми на коя улица живеете и днес ще ви донеса и почерпка, и подаръци за децата. Тъкмо се чудех какво добро да направя на Нова година!“. И го направи.

Това е цялата история, много хубава и поучителна. Защото животът е устроен точно така:

в края на краищата подаръци и гощавка получава онзи, който е добронамерен и жизнерадостен. Който не моли за нищо, не проси и не мрънка. И умее да се радва за другите. Не се отчайва и не мълчи мрачно в ъгъла. Да напишеш нещо хубаво и оптимистично в интернет, също е подарък, нали?

Тази история не е просто за щастливата случайност. Тя е за щастливата закономерност. За това как е правилно да се държим, ако засега живеем трудно. Не е лесно човек да запази добродушието и ведростта си, не е лесно и да общува, ако е затънал в проблеми и няма празнично настроение. Но точно такива хора привличат симпатиите на съдбата. И животът им поднася неочаквани подаръци. А после силите им се възвръщат и нещата се подреждат. Пожелавам същото и на всички вас…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.