Днес съдбата на Индия е тя да се превърне в технологичен и бизнес лидер на бъдещето. Но ако изследваме историята на нейните мислители, ще видим, че тя винаги е била център на света.

Когато в голяма част от земното кълбо животът се е свеждал по-скоро до чисто оцеляване, в индийския субконтинент съзнанието вече е било будно. Още преди няколко хилядолетия индийските мъдреци и мистици са били пионери по въпроси, които по-късно се превръщат в тема за изследване от модерната психология.

Предлагаме ви едно кратко пътешествие през схващанията на някои индийски духовни учители, чиито думи са актуални и до днес. Всеки един от тях представлява порта към бъдещето, тъй като разглежда въпроси относно съзнанието – нещо, което днес е в основата на личностното развитие.

„Всяка жива твар има душа“
Паршва

През VIII век пр.Хр. този малко познат на Запад пророк основава джайнизма – първата индийска религия извън обхвата на ведическите богове, която днес се изповядва от шест милиона вярващи. Син на царе, подобно на Буда, той поддържал теорията, че не съществува друго божество освен самия живот, който прониква във всичко. Ето защо много джайнисти метат подовете и носят маска на лицето – за да не стъпчат или погълнат някое насекомо. Поради същата причина филтрират водата. Самото схващане за ахимса – ненасилие, което позволява на Ганди да освободи Индия, се основава на тази религия.

„Болката е неизбежна, но страданието е въпрос на избор.“
Буда

Вероятно това е най-познатата от истините на Сидхарта Гаутама, принцът, който през VI–V век пр.Хр. щял да тръгне на път, за да открие лек за човешкото страдание. Схващанията на Виктор Франкъл, основателят на логотерапията, са в синхрон с тази максима, изречена преди около две хиляди и петстотин години. Едно са нещата, които ни се случват, като например удоволствието или болката, а друго – тълкуването, което ние им даваме, нашата реакция към събитията. В това се корени свободата на човешките същества.

„Познаваш ли пътя, значи познаваш и целта, защото целта не е в края, а във всеки един момент и във всяка стъпка. Там е целта – в осъзнаването на настоящия момент.“
Махавира

Това схващане на духовния наследник на Паршва от V век пр.Хр. звучи особено актуално. Също като своя учител той се родил в дворец и се превърнал в странник, а твърдението му сякаш е извадено от „Силата на настоящето“, бестселърът на Екхарт Толе, само дето е с две хилядолетия и половина по-старо. Той изтъква, че духовният път е невидим, не е предначертан и именно затова никой друг не може да го извърви вместо теб.

„Когато си вдъхновен от велика цел, от някоя невероятна идея, всяка твоя мисъл чупи оковите си – мозъкът ти прекрачва ограниченията си, съзнанието ти се отваря във всички посоки и се озоваваш в един нов свят, огромен и прекрасен. Твоите скрити сили, умения и талант оживяват и откриваш, че си много по-велик човек от това, което изобщо си мечтал да бъдеш.“
Патанджали

Прескачаме във II или III век от новата ера, когато се смята, че е живял авторът на Йога-сутра – текст на санскрит, който е в основата на философията за йога. От просветеното си минало той по същество говори за икигай и дори описва с точност теорията на потока, популяризирана от Михай Чиксентмихай.

„Легендарната сибирска кабарга^* обикаля света в търсене на източника на миризмата, която идва от самата нея.“
Рамакришна

Завършваме с един идол, много по-близък ни във времето. Роден през 1863 г. и починал петдесет години по-късно, Шри Рамакришна е може би пионерът на модерните учители. След статия, появила се в пресата, той се превръща в знаменитост в цяла Калкута, където се запознава с младия Тагор. Поддържал е тезата, че всяка вяра и всяка религия водят до Бог, ако човек е склонен да изпълни Последната Истина.

* Нарича се още мускусен елен заради мускусна жлеза при слабините у мъжките, с която привличат женски. Тази жлеза съдържа около 30 – 40 грама мускус, който се цени високо в парфюмерийната промишленост. Срещат се в планините на Средна Азия. – Бел. ред.

Откъс от книгата НАМАСТЕ: ИНДИЙСКИЯТ ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО, УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО И УСПЕХА на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, издателство Гнездото