В някои случаи изгодата е очевидна. Абсолютно ясно е как да постъпиш, за да е изгодно за теб. Но умните и чувствителни хора невинаги постъпват така. Невинаги извличат печалба.

Резултатът от печелившите постъпки понякога е неочакван. Като с „черната кутия“ – не се знае какво има в нея. Особено ако става дума за човешки взаимоотношения и за живота, за живия живот.

Когато бях студентка, имаше такъв случай. Едно момиче забременя. Тя беше от малък град и замина при майка си да си признае какво се е случило. Приятелят ѝ, също студент и също от малко северно градче, ѝ предлагаше да се оженят. Беше добро момче, само че много бедно – добре че имаше висока стипендия. Но тогава на студентските семейства им даваха стая в новото общежитие и разни други привилегии, така че можеше да се живее прилично. Освен това момчето се хвана на работа вечер като портиер. То имаше чувства към тази Лариса.

Но майката, по професия медик, деликатно посъветвала дъщеря си да се отърве от бебето. Закъде с това дете?! Още си едва във втори курс. А така нареченият ти годеник е беден като църковна мишка. С твоята красота и образование ще си намериш по-добра партия, с жилище и кола (по онова време това бяха огромни предимства). И Лариса се съгласила – детето наистина щяло да ѝ пречи, а младежът на практика бил крайно беден. Неизгодно било да започне живота си така. И Лариса направила онова, което я посъветвала майка ѝ. Жената дори взела дейно участие в премахването на неизгодните обстоятелства.

После Лариса се върна и през следващата година се случи следното: тя изостави учението, намери си някакъв спекулант, както казаха тогава, и започна да живее изгодно. Този възрастен, към четиресет и пет годишен мъж ѝ нае самостоятелна стая и започна да ѝ дава пари. Изгодна работа! След година, подмамена от обещанията на спекуланта, Лариса роди близнаци. Само че той я заряза и спря да плаща за стаята. Наложи се да напусне и университета, защото не успя да си вземе изпитите. Накрая се прибра при майка си без диплома, сама с две бебета. А в началото всичко беше толкова изгодно… Така че майката ѝ се принуди да издържа цялото това семейство, макар че щеше да ѝ е по-изгодно да изрита дъщеря си барабар с децата. За щастие, жената постъпи не според изгодата – може би беше проумяла нещо…

Понякога изгодата е непредсказуема и странна. Една жена напуснала работата си, за да отиде при конкуренцията, макар че настоящият ѝ директор бил близък неин приятел. На новото място ѝ обещали изгодни условия, ако им даде определена информация, и тя го направила. Фактически предала бившия си шеф – така ѝ било изгодно. Но наскоро след това новата фирма фалирала, изпратили работодателя ѝ в затвора, а жената не могла да си намери работа – всички в бранша знаели какво е направила. Било изгодно, а станало неизгодно.

Невинаги е лесно да се пресметне изгодата. Дори е невъзможно. Когато става дума за пари, всичко изглежда ясно, но при човешките отношения не е така. Там има и други неща, някаква друга печалба и награда, която не можеш да видиш веднага. Много неизгодно е да търсиш изгодата, отдавна съм го забелязала. По отношение на парите може да търсиш печалба, но в човешките отношения, в живота този принцип не работи. Изгодно е да предадеш. Но да отидеш след това в ада за вечни времена, да те мъчи съвестта (ако я имаш) – не е изгодно. Или да лежиш в затвора заради предателството си и да опозориш името си…

Неизгодните постъпки често се превръщат в щастие, а изчислените предателства – в позор и нищета. Човек трябва да действа според обстоятелствата и движенията на сърцето си, обикновено това е по-правилно от изчисленията на хартия, от събирането и изваждането, от това да чертаеш графики и да се отърваваш от онова, което ти се струва неизгодно. Може би точно на това неизгодно се гради животът ни. На умението да избереш неизгодното, което след време ще се окаже най-доброто…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.