Книгата „Изцеление от страха“ е посветена на борбата с един ангел, наречен Страх. Единственият начин да се освободите от страха е да имате благословията на този ангел. Тази книга ще ви помогне да я получите, за да можете да се наслаждавате на пълноценен живот.

Чух историята за Яков и ангела, когато бях съвсем малка. Това е една от най-мъдрите истории в библейската книга Битие, предадена ми от моя любим дядо равин, старателно изучаващ Кабала. Яков си вървял по пътя, разказваше ми дядо, а когато се стъмнило, спрял, за да хапне и поспи. Мястото, което избрал, изглеждало безопасно, но през нощта Яков се събудил, усещайки, че някой го е сграбчил с мускулести ръце и го притиска към земята. Било тъмно и не можел да види нападателя, но усетил силата му. Самият той също бил силен мъж и се опитал да се освободи, но съперникът му не отстъпвал. Търкаляли се по земята и се борили през цялата нощ.

Най-после настъпило утрото и в светлината на изгрева Яков видял, че се е борил с ангел. Когато мракът се стопил, ангелът отслабил хватката и понечил да се отскубне, но Яков го държал здраво. „Пусни ме – рекъл ангелът. – Светлината дойде.“ Но Яков продължавал да го държи здраво. „Няма да те пусна – казал той, – докато не ми дадеш благословията си.“ Ангелът се дърпал, обаче Яков не отстъпвал. Тогава ангелът го благословил.

Когато бях дете, ми беше трудно да разбера смисъла на тази история. След като цяла нощ се е борил, за да се освободи, защо просто не е оставил ангела да си тръгне и не е избягал? На негово място аз щях да постъпя така. Освен това ангелите ми бяха симпатични. Чудех се как може човек да не различи кой е враг и кой ангел. И друго не ми даваше мира: как може противникът ти да те благослови? Когато попитах дядо, той се разсмя и ми отговори така:

– Хората непрекъснато бъркат ангелите с враговете. Яков не е искал да пуска ангела, докато не го благослови, защото ангелската благословия е това, което прави Яков свободен.

Едва след много години разбрах смисъла на библейската притча. Тогава бях скована от страховете си и смятах, че единственият начин да бъдеш в безопасност е да се страхуваш.

Всъщност в моето семейство страхът се култивираше. Когато бях дете, бях жестоко изпохапана от едно бездомно куче и трябваше да изтърпя цял курс болезнени инжекции против бяс. Тогава започнах да се страхувам от всички животни. А родителите ми насърчаваха страха ми с надеждата, че той ще ме държи в безопасност. В крайна сметка моят страх от животните прерасна във фобия.

На 27 години отидох в Калифорния да продължа медицинското си образование. В началото живеех у едни приятели, които имаха малки деца и огромна немска овчарка със страховити жълти зъби. Ужасявах се от нея. Приятелите ми се опитаха да ме убедят, че тяхното куче е мило и добронамерено същество, но на мен ми липсваше смелост да се изправя пред страховете си. През тези няколко седмици, докато бях в техния дом, цялото семейство се грижеше пътищата ни с кучето да не се пресичат. Нощем овчарката обикаляше из къщата, затова вратата на спалнята ми стоеше не просто затворена, но и заключена.

Но един ден всичко се промени. Събудих се рано и трябваше да отида до банята. Беше шест часа сутринта и всички в къщата все още спяха, така че не смеех да мръдна от стаята си. Бях в капана на собствения си страх. Дали пък някой не е станал вече, за да ме защити от звяра в този ранен час? Отворих предпазливо вратата и чух как четиригодишната Бриджит си тананика нещо в дневната. Ако успеех да се добера до нея, преди кучето да ме намери, тя щеше да го държи настрана. Въпреки страха си се промъкнах на пръсти по коридора и надникнах в дневната. Оказа се, че детето не пее за собствено удоволствие. На килима се бе излегнала овчарката, а до нея лежеше Бриджит в розовата си нощничка. В ръцете си държеше паста и четка за зъби и докато чистеше огромните зъби на кучето, си тананикаше нещо от рода на: „Зъбки бели ще добиеш, с „Пепсодент“ ако ги миеш“. Кучешката паст беше цялата в пяна, а животното доволно удряше с опашка по пода. Аз си поех дълбоко дъх и се разсмях.

Само за миг се бях освободила от страха, който ме тормозеше повече от 20 години. В този момент осъзнах, че съм се ужасявала не от животните, а от нещо, което е живеело в ума ми. Страхът ми не ме пазеше от животните, той просто ме отдалечаваше от любовта им. По-късно, когато се настаних в собствено жилище, си взех голям рижав котарак, който се превърна в любим мой спътник. Случката в дневната на приятелите ми беше преди много години, но тогава аз получих благословия от ангела. И всеки мой ден след това е благословен.

Може и да си мислим, че нямаме смелост да се изправим срещу страховете си, но всъщност притежаваме много повече смелост, отколкото предполагаме. Ако страховете са се загнез­дили във вас, трудно бихте се решили дори да поговорите с непознат, да вдигнете телефона, да отидете до магазина за хляб или да кажете нещо на висок глас. Но всеки следващ път вие ставате все по-смели. Също като мускулите, които укрепват, ако редовно ги тренирате. И един ден, когато поискате да изпробвате смелостта си в нещо наистина важно за вас, ще откриете, че я имате в изобилие. Ще почувствате истинската ѝ сила.

Когато прочетете тази книга, ще откриете още нещо – че колкото и странно да звучи, смелостта не е противоположност на страха. Антиподът на страха е радостта. По-рано мислех, че радостта и щастието са едно и също, но в действителност радостта е много по-устойчива и трайна. Способността да изпитваме радост нараства с желанието да се включим пълноценно в живота, да се изявим и да посрещнем всичко, което той ни поднася. Радостта означава да загърбим желанието да контролираме живота и просто да го празнуваме, да не се сражаваме с него, а да преживяваме чудото и красотата на битието. Точно това може да се превърне в нашето изцеление.

Всеки от нас притежава нещо по-силно от стремежа към обогатяване, от манталитета на победител/победен и страховете, които подхранват този манталитет. Книгата „Изцеление от страха“ ни предлага да се доверим на самия живот в цялото му многообразие и да осъзнаем, че единственият начин да загубим играта е да се откажем да играем. Тази чудесна книга има задачата да ни помогне да разберем страховете си, да получим тяхната благословия и да осъзнаем, че силата на страха е способна да ни отведе до изцелението и да не даде свободата да живеем с радост. Няма човек, който да не успее да намери изцелението от страха.

Рейчъл Наоми Ремен,
автор на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ „Мъдрост от кухненската маса“ и „Благословиите на моя дядо“

Мил Вали, Калифорния, 2014

Откъс от книгата ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА на д-р Лиса Ранкин, издателство Гнездото

Д-р Лиса Ранкин е била на онези мрачни места, на които ни отвежда страхът, и е излязла оттам не само невредима, но и пълна със съвети и напътствия. В книгата „Изцеление от страха“ тя обяснява разликата между „истинския“ (страх, който се поражда от реална заплаха) и „фалшивия“ страх (който съществува само във въображението ни) и как една плашеща мисъл се превръща в болестни физиологични промени. Опирайки се на солидни научни изследвания и експертни мнения, както и на реални истории на конкретни хора, д-р Ранкин представя едно революционно разбиране за последиците от страха и очертава пътя към здравето и пълноценния живот. Книгата предлага широк спектър от практики и духовни традиции и ни учи как да предприемем собственото си пътешествие за култивиране на смелост, за да живеем без страх и да си върнем здравето и радостта от живота.

Една книга, която ще ви помогне да откриете онази част от собствената си същност, която никога не се страхува!