Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в ъгълчето на окото, както са съветвали арабските поети. Или да се окачи в рамка на стената.

Този закон работи винаги. Ако сте се принудили да се унизите пред врага, пред явно недоброжелателен човек, той ще ви унищожи. Ще тръгне към вас на нож и ще ви разбие на пух и прах. Ще открадне стадата ви, ще изпепели градовете и тучните ви пасбища. А вас ще превърне в роб или ще ви унищожи като личност. Това ще се случи с онези, които са избрали позора. Впрочем позор означава точно това – разоряване, разграбване на имуществото.

Но ако съзнателно искате да се наведете пред агресора и да му подарите всичко, което имате, това вероятно е кротост. Не е унижение, ако го няма чувството за унижение. Унижението е точно онова чувство, което трябва да преодолеете, за да се заставите лека-полека да допуснете роба в себе си. Чехов е съветвал капка по капка да изцеждаме роба от себе си, а тук е обратното. Трябва да приемете всички условия на враждебния човек, да му се молите на колене, да му целувате ръцете, да му предлагате да вземе всичко, което му харесва, да го наричате както предпочита. И да изпълнявате всичките му следващи заповеди, ако има такива.

Едно момче било тормозено в училище от някакъв як хлапак. Той се гаврел с него, обиждал го, блъскал го, късал му тетрадките, счупил му телефона… И това ставало ден след ден. Психологът посъветвал майката на момчето да купи хубав подарък и нека синът ѝ подари тази ценна вещ на агресора. Тогава ще има мир. Ще има приятелство. Отчаяната миролюбива майка така и направила. Купила за нападателя голям шоколад и ананас и синът ѝ подарил тези вкусни неща на агресивния хлапак. И с треперещо гласче му предложил да станат приятели.

Онзи взел подаръка и проумял нещо елементарно: страхуват се от него, така че няма да вземат никакви мерки. Донесли са му подаръци – чудесно. Все едно е ритнал по инерция и е получил награда. Трябва да продължи да рита, още повече че самите те са му намекнали за това и са го наградили с ананас. Това е яко! Приятелите на агресора също започнали охотно да ритат дарителя, очаквайки шоколад и плодове. И се наслаждавали на сълзите и виковете му, така да се каже, за закуска. За съжаление, всички желаещи биели и обиждали детето, докато не се намесил директорът, който предложил на класния ръководител да напусне и предал хулигана на полицията, въпреки че това накърнило репутацията на училището. Всъщност самото момче не било съгласно с тези подаръци – майка му го накарала. Един вид, потърпи, ще издържиш няколко неприятни минути, затова пък после ще станете приятели! И заедно ще изядете ананаса. Да бе…

Една млада жена пък носела скъпи подаръци на агресивната си свекърва. Веднъж седмично ходела в дома ѝ да чисти и да ѝ готви, канела я на театър и на кино, развеждала я с колата си по лекари, но в същото време слушала обидите ѝ и кимала… Всичко това било унизително, но снахата искала да избегне откритата война, страхувала се, че свекърва ѝ ще повлияе на сина си и ще го накара да се разведе. Докато един ден свекървата просто ударила по лицето снаха си в магазина и я проклела. Явно тази мърла не може да се защити, казала си, и става само за изтривалка!

След това мъжът, пребледнял и изчервен от неудобство, признал, че майка му е болна и се води на отчет в психодиспансера. Тя и него биела като дете. „Това е нормалното ѝ ненормално поведение – обяснил той. – Говори ужасни неща за всички, пише доноси, преследва и заплашва. Отдавна не я слушам, знам колко струва бръщолевенето ѝ. И на теб съм ти намеквал, че хич не ми се иска да си общувате. Тя е болен човек. Как не си го разбрала? Защо си я водила по театри и си ѝ готвила ядене, което тя смята за отровно? Майка ми е луда, това е.“ Малко закъсняло било това признание, но пак добре, че го направил. Едва тогава младата жената разбрала, че е пълзяла пред опасно болна.

Но дори и да не става дума за болен човек, когато умишлено говорят гадости за вас, обиждат ви и ви вредят, не бива в отговор да се усмихвате мило и да им прислужвате. Така или иначе, няма да избегнете войната. Само ще покажете слабостта си. И в момента, в който направите първите отстъпки, ще свършите като момчето с шоколадите и ананаса. Ще ви подритват, а вие ще продължавате да им правите подаръци. И хубавичко ще лазите по корем за радост на зяпачите. А после ще ви нападнат и те, като видят, че сте готови на всичко, само и само да избегнете конфликта. Да избегнете войната.

В една война може да загубите, но може и да спечелите. Вариантите са два. А при унижението нямате друг вариант. Ще се унижите, ще се опозорите, ще покажете слабост, която ще се приеме за страхливост, и тогава със сигурност ще ви атакуват и ще ви отнемат всичко, което успеят: душевното спокойствие, радостта от живота, парите, здравето, самооценката, уважението на околните…

Може да се съгласите на примирие само ако изпълнят вашите условия за общуване и се отнасят с уважение към вас, като не е задължително да ви обичат. Докато позорът и унижението ще доведат до война. Това е закон. И онзи, който доброволно се е унижил, едва ли някога ще спечели войната…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.