В един момент човек достига достолепна възраст, или, просто казано, остарява. Сега не е прието да използваме тази дума, култът към младостта ни принуждава да повтаряме, че всички са вечно млади. Младежи на петдесет години, шейсетгодишни момичета – това върви сега. Но то не е истина. Защото човек става един възрастен, живял по-дълго, опитен странник.

Достигналият до напреднала възраст човек става още по-отговорен. Още по-разсъдлив. Практичен и далновиден. Той смята, че вече трябва да бъде особено внимателен – целенасочено да пести; да пази онова, което има, дори то да не му харесва много; да не се доверява на поривите и желанията си, за да не остане на стари години без нищо! Трябва още повече да работи и да търпи. И никакви резки движения!

А в действителност точно сега човек може да си позволи много повече, отколкото на млади години. Все едно в края на отпуска да ви е останала валута от страната, в която сте почивали, но по никакъв начин не можете да я изнесете. Това е забранено. Така че не ви остава друго, освен да я похарчите с удоволствие! Икономисвали сте, а сега можете да се отпуснете!

Децата са пораснали, купили сте си жилище, гардеробът ви е пълен с дрехи. В младостта си повечето от нас не са притежавали почти нищо – имало е само задължения и къртовски труд. Сега е дошло времето да правите онова, което ви се иска – поне донякъде! Но човек става по-страхлив, по-пестелив, по-разсъдлив. Страх го е да се реши на нещо различно, новите отношения го плашат. Закъде съм тепърва, вече не съм млад… Нямам особено желание да си купувам дрехи; достатъчни са ми едно скромно палто и удобни обувки. А пък храната… тя вече не става за ядене, всичко е вредно, може да съсипе здравето ми… човек трябва да е разумен.

Това, разбира се, е добре. Правилно е. Само че ваканцията вече е дошла, а ние продължаваме да ходим на училище, сами сме си отредили още един учебен срок. По навик. И си пазим валутата, която после няма да можем да изхарчим. Не бива да вземаме заеми от живота и от организма си! Но непременно трябва да си позволим да живеем по-добре и по-свободно. В този период трябва да си разрешаваме повече почивка, волности и удоволствия.

Всъщност сега разполагаме с много повече възможности отпреди. Можем да почиваме повече, да се откажем от неприятното общуване, да си купуваме каквото ни харесва, дори да се преместим и да поживеем там, където искаме – стига да имаме възможност. И най-важното, можем и трябва да обичаме. Да чувстваме. Да проявяваме чувствата си. По-рано не е имало време за това.

Точно това време – между мистичната възраст 49 и 63-та ни годишнина, то е за радост и почивка. За чувства. За покупки. Доживели сте до 49 и сте преодолели тази опасна граница, както са смятали древните гърци, затова се радвайте на живота и си поживейте. Поживейте си така, както ви се иска. А след 63 вече е време да се замислите за по-висши неща, да направите нещо добро за обществото, за другите хора. Така да се каже, отново няма да се отървете от работа.

Но от 49 до 63 сте във ваканция, в щастливия промеждутък на живота, когато ви е останала валута. И трябва с наслада да я похарчите за себе си!

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.