
Какво се случва след мистичните 49 години…

Какво се случва след мистичните 49 години…
В един момент човек достига достолепна възраст, или, просто казано, остарява. Сега не е прието да използваме тази дума, култът към младостта ни принуждава да повтаряме, че всички са вечно млади. Младежи на петдесет години, шейсетгодишни момичета – това върви сега. Но то не е истина. Защото човек става един възрастен, живял по-дълго, опитен странник.
Достигналият до напреднала възраст човек става още по-отговорен. Още по-разсъдлив. Практичен и далновиден. Той смята, че вече трябва да бъде особено внимателен – целенасочено да пести; да пази онова, което има, дори то да не му харесва много; да не се доверява на поривите и желанията си, за да не остане на стари години без нищо! Трябва още повече да работи и да търпи. И никакви резки движения!
А в действителност точно сега човек може да си позволи много повече, отколкото на млади години. Все едно в края на отпуска да ви е останала валута от страната, в която сте почивали, но по никакъв начин не можете да я изнесете. Това е забранено. Така че не ви остава друго, освен да я похарчите с удоволствие! Икономисвали сте, а сега можете да се отпуснете!
Децата са пораснали, купили сте си жилище, гардеробът ви е пълен с дрехи. В младостта си повечето от нас не са притежавали почти нищо – имало е само задължения и къртовски труд. Сега е дошло времето да правите онова, което ви се иска – поне донякъде! Но човек става по-страхлив, по-пестелив, по-разсъдлив. Страх го е да се реши на нещо различно, новите отношения го плашат. Закъде съм тепърва, вече не съм млад… Нямам особено желание да си купувам дрехи; достатъчни са ми едно скромно палто и удобни обувки. А пък храната… тя вече не става за ядене, всичко е вредно, може да съсипе здравето ми… човек трябва да е разумен.
Това, разбира се, е добре. Правилно е. Само че ваканцията вече е дошла, а ние продължаваме да ходим на училище, сами сме си отредили още един учебен срок. По навик. И си пазим валутата, която после няма да можем да изхарчим. Не бива да вземаме заеми от живота и от организма си! Но непременно трябва да си позволим да живеем по-добре и по-свободно. В този период трябва да си разрешаваме повече почивка, волности и удоволствия.
Всъщност сега разполагаме с много повече възможности отпреди. Можем да почиваме повече, да се откажем от неприятното общуване, да си купуваме каквото ни харесва, дори да се преместим и да поживеем там, където искаме – стига да имаме възможност. И най-важното, можем и трябва да обичаме. Да чувстваме. Да проявяваме чувствата си. По-рано не е имало време за това.
Точно това време – между мистичната възраст 49 и 63-та ни годишнина, то е за радост и почивка. За чувства. За покупки. Доживели сте до 49 и сте преодолели тази опасна граница, както са смятали древните гърци, затова се радвайте на живота и си поживейте. Поживейте си така, както ви се иска. А след 63 вече е време да се замислите за по-висши неща, да направите нещо добро за обществото, за другите хора. Така да се каже, отново няма да се отървете от работа.
Но от 49 до 63 сте във ваканция, в щастливия промеждутък на живота, когато ви е останала валута. И трябва с наслада да я похарчите за себе си!
Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.
Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!
Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Понякога това е обвинението към жертвата. Един вид, сам си предизвикал всичко, което ти се случва. Заслужил си го. Но понякога това е реален факт. Действително, някои хора могат да привлекат определени събития с въображението [...]
В някои случаи изгодата е очевидна. Абсолютно ясно е как да постъпиш, за да е изгодно за теб. Но умните и чувствителни хора невинаги постъпват така. Невинаги извличат печалба. Резултатът от печелившите постъпки понякога [...]
Имате ли Велика Мечта? Или поне Голяма Мечта? О, това е прекрасно. Лошото е само, че тази мечта не се сбъдва толкова време. Понякога човек се натъжава и си казва: „Ех, ако мечтата ми се [...]
Жертва ли сме на своите гени?
Още доказателства за идеята, че убежденията се превръщат във физиологически промени в тялото, идват от лабораториите на учените, които изследват онзи дял от молекулярната биология, наречен епигенетика – „контрол над [...]
Ти ме научи да обичам…
Един мъж казал на съпругата си най-важните думи: „Ти ме научи да обичам“. През годините, в които били заедно, той много пъти ѝ казвал „обичам те“. Но тези най-важни [...]
За разочарованието и гнева
Повече от десетилетие преди да дойда в Дхарамсала, бяхме с архиепископ Дезмънд Туту, в едно задръстване в Джаксънвил, Флорида. С право мога да кажа, че всъщност бях изключително любопитен [...]
Джордан Питърсън: Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше [...]
Живей! Не се страхувай, че може да паднеш и да се удариш, да се изцапаш и да се намокриш…
Майка завела момченцето си до едно езеро. То било на четири години и тогава за първи път видяло езеро. Смаяло се. Било много горещо. Майката седнала на една плажна [...]
Защо информационните технологии ни пристрастяват, а съблазнителните реклами ни карат да купуваме
В човешкия мозък има система на поощренията, която е свързана с обещанието за удоволствие. Когато разпознае възможност за награда, мозъкът отделя невростимуланта допамин, който казва на останалите мозъчни дялове [...]
10 признака, че имате твърде много стрес хормони
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото. Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.
Противоположността на страха е радостта
Книгата „Изцеление от страха“ е посветена на борбата с един ангел, наречен Страх. Единственият начин да се освободите от страха е да имате благословията на този ангел. Тази книга [...]
Защо трябва да приемаш спокойно всичко, което се случва
Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот [...]
Скритите тайни на милиардния бизнес, наречен „пречистване и детокс“
Терминът „чисто“ по отношение на храната за пръв път използва канадският фитнес модел Тоска Рено (тя е автор на книгата „Яж чисто“), въпреки че диетата ѝ е по-скоро режим за [...]














































