Майка завела момченцето си до едно езеро. То било на четири години и тогава за първи път видяло езеро. Смаяло се. Било много горещо. Майката седнала на една плажна кърпа, извадила книга и строго казала на сина си:

– Може да поцапаш във водата, но внимавай да не си измокриш гащичките, че ще те напляскам!

И наистина щяла да го напляска. Такива били методите ѝ. Бил чуден горещ летен ден. Водата била прозрачна и прохладна, примамлива. Другите деца се къпели и се пръскали с писъци и смях. А момчето потопило краката си до глезените във водата и не смеело да мръдне. Пазело се и от другите деца, за да не го опръскат.

Ето така ти отравят радостта от живота. Уж ти дават нещо, но не трябва да правиш нищо. Защото може да се изцапаш, да се намокриш, да се разочароваш, да ядосаш някого или дори да получиш шамар, ако не оправдаеш очакванията. Стоиш като паметник в жегата, до глезените във водата. След което те хващат за ръка и те отвеждат от езерото. Може да те похвалят, че си бил послушен. Или поне няма да те пляснат и да се развикат: „Толкова ме разочарова!“.

Много хора изживяват целия си живот по този начин – стоят в горещия ден до глезените в прохладната вода и се пазят да не си намокрят гащичките. Боят се да мръднат и да не сбъркат нещо.

Като дете, трябва да съм била към четиригодишна, ме бяха пуснали на двора с един белоснежен пухкав пуловер (по онова време децата си играеха сами навън). Беше разкошна дреха. И мама ми заръча да внимавам. Много се стараех, наистина. Но играта беше провалена, нали трябваше да внимавам! Добре че почти веднага паднах в единствената мръсна локва. Разплаках се и се прибрах, цялата в кал. И какво от това? Мама ме попита не съм ли се ударила. След което ме изкъпа във ваната с шампоан „Селена“ и бяло патенце, от онези с дупчица в средата за четката за зъби. Изпра пуловера, той стана сив и мъничък, тъкмо за плюшеното ми мече. Така и не се случи нищо страшно, макар че майка ми, естествено, беше огорчена. По онова време хубавите неща бяха малко.

Разбирате ли, в живота не може да не се изцапаш. Да не паднеш. Да не си намокриш панталонките в езерото. Да не те бутнат хулигани или да не загубиш играчка. Не е възможно да изживееш живота си, без да паднеш нито веднъж. Не е възможно да се изкъпеш в прохладното езеро, без да си намокриш гащичките. В живота се случва какво ли не. И ако живееш истински и пълнокръвно, няма как да се предпазиш от всичко и да запазиш дрехата си белоснежна.

Но мнозина се боят до смърт от неуспех или падане. И стоят на едно място, като се опитват да не мърдат. Странят от онези, които се смеят и се пръскат с вода. После ангелите на смъртта ги хващат за ръка и ги отвеждат, а те се обръщат и жално поглеждат към синьото езеро. Дори и към калната локва… И ги полагат в спретнат сандък с белите им пуловери – идеално бели.

Живейте. Често казвам: „Няма нищо страшно“. Ако наистина няма нищо страшно, разбира се. Казвам го и в кабинета си, и в ежедневните си контакти. Е, паднал си, изцапал си се, ударил си се. Нищо, ще мине. Страшното е да стоиш във водата и да не смееш да мръднеш. И да виждаш отражението на остарялото си лице…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.