
Защо трябва да приемаш спокойно всичко, което се случва

Защо трябва да приемаш спокойно всичко, което се случва
Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, винаги казвал: „Това е добре!“.
Един ден царят и свитата му отишли на лов. Верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то точно с пушката на царя. И когато царят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка.
Приятелят видял какво се е случило, но както обикновено казал:
– Това е добре!
Този път обаче владетелят се ядосал и започнал да крещи:
– Не! Това не е добре! Не и този път!
Царят бил толкова гневен, че изпратил приятеля си в затвора.
След около година, когато царят отново бил на лов, попаднал в много опасна гориста местност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето селище. Запалили голям огън, донесли дълъг кол и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали суеверие, че никога не бива да ядат човек, на когото липсва някаква част от тялото. И така, отвързали царя и го освободили.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече цяла година гниел в затвора по негово нареждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му казал:
– Ти беше прав! Наистина беше добре, че на онзи лов пушката ми откъсна палеца.
И понеже в този момент се чувствал много виновен, след като му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му поискал прошка:
– Постъпих с теб много лошо! Не бях справедлив и те моля да приемеш извиненията ми!
– Не! – отговорил приятелят. – Това беше добре!
– Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?
– Ако не бях в затвора, щях да бъда заедно с теб при канибалите, а мен нямаше да ме освободят – казал мъдрият човек.
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. Любимият похват на този воин [...]
Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги се опитвам да бъда мила [...]
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Oсъзнаването ни като ученици на живота е най-важната от всички наши възможни идентичности
Да гледаме на живота като на учител, означава, че докато сме живи, винаги ще има уроци за научаване. Но няма защо да бързаме, защото всеки от тях идва в [...]
Ако връзките ви се провалят, помислете дали не държите другия под ключ
Представете си, че сте ми дошли на гости. Прекарваме си чудесно: пием ароматен чай, хапваме си бонбони и си говорим за живота. Отпуснали сте се в креслото и се [...]
До какво води ревността
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Все ми е едно дали имам пари. Интересува ме дали съм благословен да зърна слънцето още един ден
Способни ли сме да отвръщаме с радост дори при най-ужасяващите обстоятелства? Можем ли да простим и най-голямата несправедливост и да продължим да се наслаждаваме на живота? Озлоблението и неспособността да [...]
Всичко се случва за наше добро. Но го разбираме, когато му дойде времето…
Много често ми се случват някакви нелогични неща – неща, което смятам, че не заслужавам, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил [...]
Две разтърсващи истории, които показват мощната лечебна сила на надеждата и оптимизма
Понякога единственото, от което се нуждаем, е надежда. ИСТОРИЯТА НА ДЖО Когато бях студентка по медицина, се грижех за едно момченце на име Джо, което страдаше от рак в [...]
Силата на мъжа е във великодушието, а не само във физическата сила или в желязната воля
Мъжката сила прави мъжа успешен, желан, интересен, богат. Тя прави мъжа Мъж. Към такива мъже се стремят, уважават ги, с тях е спокойно и приятно. До такъв човек изпитваш [...]
Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната
Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в [...]
Не можеш да излекуваш тялото, без да лекуваш душата: историята на едно самоизцеление
Мария беше типична жителка на окръг Марин в Северна Калифорния. Беше вегетарианка, обичаше разходките сред природата, практикуваше йога, състезаваше си в триатлони, приемаше много хранителни добавки, не пушеше и избягваше употребата на алкохол и упойващи вещества. Но медицинският й картон беше дебел половин метър и тя страдаше от четири хронични заболявания.
Най-важните прозрения в индуистката метафизика за ума и неговите вътрешни механизми
Ще ви запозная с едно просто, но дълбоко и непреходно прозрение за ума и неговите вътрешни механизми. То е в основата на духовното учение, което повече от две хилядолетия се [...]















































