Защо се стигна до епидемията от затлъстяване? Изглежда, бързо сме забравили, че до неотдавна цялата ни физическа активност е била резултат от ежедневната ни дейност – работата във фермите или в мините, ходенето на лов и риболов, ръчното пране и миене на съдове, шиенето на ръка и т.н. А концепцията за „тренировки и упражнения“ като занимание за свободното време е била напълно непозната само допреди няколко десетилетия. И наистина, защо в свободното си време бихте правили каквото и да било друго, освен да ядете и да спите, ако целият ви ден е бил изпълнен с тежък физически труд? Замислете се, не е ли странно, че повечето хора отиват с кола до фитнес залата и вземат ескалатора или асансьора за няколко етажа нагоре (или надолу) само за да се качат на бягащата пътека или на велоергометъра?

Трябва да отчетем и настоящата хранителна среда, в която живеем. Един ясен пример за това е явлението „фастфуд“, повсеместно разпространено в нашето общество. Голяма част от тази храна е с високо калорийно съдържание, силно преработена, много евтина и често ни я доставят до вратата (след кратко занимание със смартфона). А защо предпочитаме тези храни? Защото най-често са богати на мазнини, захар и/или сол, което ги прави много апетитни.

Защо всички дебелеем? Защо някои хора са по-гладни от други? Кои биологични сили движат хранителното ни поведение? Защо много от популярните диети са подвеждащи и дори опасни?

Д-р Джайлс Йоу, генетик в Кеймбриджкия университет и експерт по затлъстяването, търси отговорите на тези въпроси. Той изучава мозъчните механизми за контрол на храненето и участва в новаторски изследвания, които разкриват влиянието на генетиката по отношение на хранителните ни навици.

В книгата „Генетика и хранене“ той изследва биологичните основи на затлъстяването и по един достъпен и увлекателен начин обяснява как гените влияят на хранителните ни навици и проследява сложните взаимодействия между гените и околната среда, разказвайки ни дългата история на храната и на човешкия апетит.

Стремежът да се храним е един от най-примитивните ни инстинкти за оцеляване, формирал се в продължение на милионите години еволюция и снабдил живите същества с мощни (но вече станали излишни) механизми за адаптация по време на недостиг на храна. Ето защо аз бих казал, че да си с наднормено тегло в настоящата среда на живот, на практика е напълно естествена от еволюционна гледна точка реакция.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ГЕНЕТИКА И ХРАНЕНЕ: ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕШКИЯ АПЕТИТ“ ОТ ДЖАЙЛС ЙОУ

Основният проблем е, че настоящата среда на живот – в която калоричните храни и апетитните рекламни похвати са повсеместни, а промените в начина на живот са факт – е в дисонанс с хилядолетната ни адаптация към живот в оскъдна среда.

Хората със затлъстяване не са неморални, мързеливи или лоши. Те се борят със собствената си биология. Всъщност бихме могли да кажем, че затлъстяването е естественият еволюционен отговор на средата на живот в 21-ви век. Ние просто се подготвяме за гладуване… което никога няма да настъпи.

Защо в момента, в който спрем една диета, теглото почти винаги се връща обратно до предишните си нива?
Мозъкът ви ненавижда загубата на тегло повече от всичко друго. Количеството мастна тъкан е от съществено значение за това колко време можете да преживеете без храна, вследствие на което мозъкът ви асоциира загубата на тегло с намален шанс за оцеляване. Ето защо, когато свалите дори само няколко килограма, тялото ви започва да се съпротивлява, като прави все по-трудна (или така изглежда) загубата на всеки следващ грам. То намалява разхода на енергия, като например снижава с няколко процента енергийната ефективност на метаболитно най-активните органи, каквито са черният дроб и скелетните мускули. Също така ви кара да изпитвате глад, тоест ви подтиква да ядете повече. И тогава настъпва най-депресиращото явление, познато на всеки човек, подлагал се някога на диета – след няколко месеца килограмите, с които сте се разделили, безмилостно и мистериозно се връщат обратно. Говоря за добре известния йо-йо ефект – първо сваляте килограми (О, супер!), след това ги качвате обратно (Ууу!). И този цикъл се повтаря до безкрай. Може да ви се струва, че качвате повече килограми, отколкото сте свалили, но това рядко е така – теглото ви обикновено се връща до стойността си преди диетата, тоест до вашата зададена точка.

На фона на епидемията от затлъстяване днес сме свидетели на бум от модни диети и „експерти“ по здравословно хранене. В социалните мрежи се вихрят дезинформация и псевдонаука, а авторите и идеолозите на какви ли не хранителни режими стават все по-богати.

Позовавайки се на най-новите научни открития и на собствените си генетични изследвания в Кеймбриджкия университет, д-р Джайлс Йоу се заема със задачата да ни помогне да излезем от този омагьосан кръг и ни повежда на едно увлекателно пътешествие в света на модните диети.

Думата „диета“ се е превърнала в отровна дума, казва той, изразяваща осъдителна категоризация. Тя е започнала да всява в нас страх от храната. Но аз съм против „страх от храната“. Имаме ли проблем с хранителната среда, който трябва да решим? Да. Затлъстяването и останалите заболявания, свързани с начина на хранене, убиват ли ни? Разбира се. Не съм сляп за тези проблеми – в крайна сметка моята ежедневна работа е да изучавам затлъстяването. Но настоящият тон на дискусията… не, всъщност става дума за грубо подценяване, настоящото крещене около диетите не помага и няма да помогне на никого. За много хора, за твърде много хора диетите са се превърнали в религия, която те следват с фанатична убеденост.

Високопротеиновите диети наистина са ефикасни за сваляне на килограми, поне в краткосрочен план. Защото протеините не са толкова калорични и разграждането им отнема повече време, отколкото при мазнините и въглехидратите; те се транспортират по-надолу в тънките черва, където се отделят съответните хормони, които ви карат да се чувствате сити; когато се чувствате сити, ядете по-малко, а това си остава най-ефикасният метод за отслабване.

Дали трябва да се храним като палеолитния човек? Палеодиетата се базира на една измислена теория, че трябва да се храним по начина, по който се е хранил палеолитният човек. Само че това, с което се е хранил той, винаги ще бъде в сферата на догадките, а по-голямата част от това, за което сме сигурни, че е консумирал, вече не съществува в познатите ни днес храни! А аргументът, че не сме генетично адаптирани към начина на хранене, наложен след появата на земеделието, просто е несъстоятелен.

По-здравословни ли са безглутеновите храни? Научни доказателства в подкрепа на това твърдение няма. Безглутеновите продукти сами по себе си не са вредни, но когато отстраните глутена, трябва да го замените с нещо друго, което да изпълнява същата функция. Следователно безглутеновата храна в много случаи може да съдържа повече сол или захар, или мазнини. Най-важното обаче е това, че безглутеновото хранене не е еквивалент на здравословното хранене. Всъщност е точно обратното – учените са доказали, че избягването на глутена може да доведе до намалена консумация на полезни пълнозърнести храни, което на практика би увеличило риска от сърдечносъдови заболявания.

Пречистват ли пречистващите диети? На пазара се предлагат най-различни „пречистващи програми“: със студено пресовани сокове, с пречистващото зеленчуково смути (което съдържа много малко захар, но доста фибри – със сигурност чудесно средство за пречистване), със зелен чай (също не съдържа захар, а освен това съдържа огромно количество антиоксиданти), с вода при пълен отказ от храна, а има и алкално пречистване с приемане на сурови алкални супи, сокове и смутита за период между три и десет дни.

Нека да изясня нещата. Плодовите сокове са чудесни в умерени количества, а зеленчуковите смутита – още повече. За останалите е добре да се следва правилото „дозата прави отровата“. Зеленият чай например е източник на антиоксиданти, особено на епигалокатехин галат (EGCG). Но ако пиете твърде много зелен чай или, още по-зле, ако приемате екстракт от зелен чай под формата на таблетки, може да поемете твърде голяма доза от EGCG антиоксиданта и рискувате да увредите черния си дроб. „Водният пост“ си е просто глад – ще се чувствате ужасно и ще отслабнете. А алкалният подход е абсолютна глупост.

Нищо от тези неща обаче не ви „пречиства“. Може да ви доставят хранителни вещества, да ви отровят, да ви помогнат да свалите килограми… а може и абсолютно нищо да не правят. И най-важното: пречистващите диети не ви пречистват. Черният дроб и бъбреците го правят.

Трябва ли да консумираме колкото се може повече суперхрани? Суперхраните са съвременният еквивалент на лечебните храни, които хората използват от векове, като на всяка от тях се приписват магически лечебни свойства. Факт е, че суперхраните са наистина полезни и здравословни, тъй като съдържат важни хранителни вещества (антиоксидантите в горските плодове) или здравословни мазнини (авокадото). Но в днешно време изведнъж се оказа, че не консумираме ДОСТАТЪЧНО количество от тях. Да ядеш ПОВЕЧЕ, е по-добре от това да ядеш достатъчно. Тоест, ако едно нещо е полезно, колкото повече консумираме от него, толкова е по-полезно, така ли? Не, това не е вярно. За повечето храни съществува здравословна и токсична доза. Не забравяйте: единствено дозата прави отровата!

Алкалната диета е пълна измама, която може да бъде дори опасна. На повърхността тази диета, която насърчава хората да се хранят с повече зеленчуци и малко или никакво месо, без съмнение е много здравословна. Проблемът обаче е в това, че тя не се продава като някакъв вид вегетарианска диета, а като псевдонаучно движение, базиращо се на съмнителна скàла на pH стойности, според която цитрусовите плодове са алкални, при условие че те определено са киселинни, а месото е киселинно, при условие че то е доказуемо алкално по състав. И така, къде е вредата, като се има предвид, че тази диета насърчава консумирането на повече зеленчуци?

Първо, ако съществуват реални, биологично достоверни причини, поради които консумирането на повече зеленчуци е полезно, защо трябва да бъдат измисляни някакви заплетени други обяснения? Цялата тази работа, ако трябва да бъда честен, намирисва на циничен маркетингов трик за намиране на печеливша ниша сред вече пренаселения пазар на вегетариански/вегански стил на живот.

Второ, което е и по-важното, винаги има хора, които са готови да доведат нещата до крайност. Когато псевдонауката премине границата на това да дава съвети за консумирането на сурови зеленчуци, въздържането от месо, пиенето на пшенична трева, разтворена в подправена с водороден пероксид вода, и почти да боготвори авокадото, а вместо това манипулира и се възползва от най-уязвимата и страдаща част от обществото, нещата стигат дотам, че се нанася вреда и умират хора. А това вече е истински проблем.

Трябва да разберете, че няма една-единствена диета, която е „правилна“ за всички. Знам, че звучи като клише, но наистина всеки човек Е различен. Всеки има индивидуално поведение по отношение на храната, всеки има различна връзка с нея. Така че всеки има нужда от различна стратегия, която ще действа най-добре в неговия случай, ако (или когато) трябва да отслабне и да задържи теглото си. Просто трябва да опитвате, да променяте стратегията, докато откриете тази, която работи при вас.

Откъс от книгата ГЕНЕТИКА И ХРАНЕНЕ: ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕШКИЯ АПЕТИТ на д-р Джайлс Йоу, издателство Гнездото