Замисляли ли сте се някога за това дали чувствате близката подкрепа на общността от хора, които обичате? Вероятно не. А би трябвало.

Оказва се, че самотата може да бъде по-вредна за здравето ви от цигарите, а принадлежността към общност, която ви подкрепя, може да увеличи продължителността на живота ви. Не вярвате ли?

Тогава нека ви върна назад във времето и ви разкажа историята на Розето, едно малко градче в щата Пенсилвания.

През 1961 година в Розето се заселва общност от италиански емигранти и пресъздава родната си страна в Новия свят. Там, в планината Поконо, през далечната 1882 година се установяват първите италианци, пристигнали в търсене на по-добър живот.
Розето се намира в обрасъл с гори планински скат и тъй като мястото е доста изолирано и отдалечено, посещенията на външни хора са рядкост.
През деня улиците на градчето са пусти. Всички деца са на училище, а мъжете и жените се трудят упорито. Работят на смени – или в каменните кариери, или в шивашката фабрика, и се опитват да изкарат достатъчно пари, за да могат да изпратят децата си в колеж.

Идилия по италиански
На скалистия склон, по протежение на главната улица – авеню „Гарибалди“, са струпани двуетажни каменни къщи. Над тях се издига църквата „Светата Дева от планината Кармел“, построена след пристигането на ентусиазирания и предприемчив млад свещеник отец Паскуале де Ниско. Голяма част от успеха на града се дължи именно на Де Ниско. Той насърчава жителите да засадят различни култури, да отглеждат прасета, да се занимават с лозарство, да създадат духовни общества и да празнуват заедно празниците. Скоро след това се появяват училища, магазини, шивашката фабрика и други форми на културен живот.

Вечерно време Розето оживява, хората се прибират от работа и излизат на разходка по главната улица, спират да поклюкарстват със съседите и може би да пийнат по чаша вино, преди да се приберат, за да се преоблекат за вечеря. Когато камбаните на църквата забият, жените се събират в общата кухня и започват да приготвят класически италиански специалитети, а мъжете подреждат масите в очакване на местния вечерен ритуал, който събира цялата общност. Масите се отрупват с паста, италиански наденички и кюфтета, изпържени в мас, а виното се лее като вода…

Силата на общността
Тъй като по онова време италианците са все още нова имигрантска общност и техните английски и уелски съседи гледат на тях с пренебрежение, хората от Розето са принудени да разчитат само на собствената си общност. Те живеят задружно, помагат си, грижат се един за друг и никой не е оставян да се справя сам с живота. Във всяка къща живеят по няколко поколения. Всички заедно ходят на църква, а съседите редовно си гостуват без предупреждение или покана и всички празници се отбелязват заедно с голямо веселие. Хората в Розето споделят обща житейска цел, която им дава сили в тежката работа – мечтата да осигурят по-добър живот за децата си.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА“ НА ЛИСА РАНКИН

Феноменът „Розето“
Може би малкото градче в Пенсилвания така и щеше да си остане неизвестно за света, ако не беше привлякло вниманието на доктор Стюарт Улф, професор във Факултета по медицина в Университета в Оклахома, който си купува вила в Поконо, недалече от Розето.
Едно лято доктор Улф е поканен да изнесе лекция пред местното медицинско дружество и след беседата един от тамошните лекари го кани да пийнат по нещо. След като изпиват няколко бири, местният лекар споделя мислите си относно това колко е странно, че процентът на сърдечносъдови заболявания в Розето е много по-нисък в сравнение с този в съседното градче Бангор.

Доктор Улф веднага наостря уши. По това време инфарктът е истинска епидемия и заема първо място сред причините за смърт при мъжете до 65-годишна възраст. Заинтригуван от този факт, доктор Улф се захваща за работа. Той преглежда смъртните актове от Розето за последните седем години и ги сравнява с тези от съседните градове за същия период от време. Резултатът е изненадващ ‒ смъртността от инфаркт при мъжете от Бангор е съпоставима със средната за страната, докато процентът на инфаркти в Розето е наполовина от средния за страната. Всъщност при мъжете под 65-годишна възраст той е почти нула. Освен това се оказва, че тази статистика не се отнася само за сърдечносъдовите заболявания. В Розето смъртността, независимо по какви причини, е с 30 до 35 процента по-ниска, отколкото в останалите части на САЩ.

Доктор Улф решава, че си струва да се порови по-надълбоко.

Социологът Джон Брун, нает да помага в проучването, си спомня:

„Там нямаше никакви самоубийства, алкохолизъм и наркомания, а престъпността беше съвсем незначителна. Никой не живееше от социални помощи. Изследвахме и случаите на язва на стомаха. Никой не страдаше от това заболяване. Тези хора просто си умираха от старост. Това е.“

По онова време доктор Улф и екипът му са твърдо решени да разберат защо жителите на Розето са като имунизирани срещу болестите на века. В опита си да намерят отговор на този въпрос, учените започват да се ровят и да търсят подробности, които да им дадат повече яснота. Разпитват и преглеждат две трети от възрастното население на града. В началото доктор Улф решава, че причината вероятно се крие в донесения от Европа начин на хранене, който ги предпазва от много болести. Може би всичко се дължи на зехтина?

И Улф наема специалисти по хранене, които да наблюдават хората от Розето, докато пазаруват и готвят. Оказва се обаче, че греши. Тъй като не могат да си позволят зехтин – най-здравословната от всички мазнини, – повечето от жителите на Розето готвят с мас и освен това редовно ядат пици, богато отрупани с наденици, колбаси и яйца. На практика шокиращите 41% от калориите им идват от мазнини. Нещо повече, италиано-американците от Розето не са в перфектна физическа форма, повечето пушат и водят заседнал начин на живот, а голяма част от тях са и с наднормено тегло.

Тогава какво би могло да бъде обяснението? Доктор Улф заподозира гените. Тъй като всички жители на Розето произхождат от едноименното селце в Италия – Розето Валфорторе, той предполага, че е възможно да са наследили някакъв ген, който ги предпазва от заболявания. Затова издирва други емигранти с корени от Розето Валфорторе, които живеят в други части на Съединените щати, за да разбере дали и те са така здрави, както братовчедите им от щата Пенсилвания. Оказва се, че те не са по-здрави от средностатистическия американец. Така че и генетиката не дава обяснение на феномена.

След това Улф изследва географията на Розето. Може би има нещо във водата, която пият? Същите проучвания са проведени в два съседни града, където заболеваемостта от сърдечносъдови заболявания е сравнима със средната за страната. Но причината не е и във водата. В съседните общини на Назарет и Бангор хората пият същата вода и боледуват не по-малко от останалите американци.

Дали пък здравните услуги в болницата, която посещават, не са на много високо ниво? И тук удрят на камък – жителите и на трите града посещават една и съща болница.
Оказва се, че причината не е нито в климата, нито в болницата, нито във водата. Те са еднакви за всички селища в района.

Тогава доктор Улф осъзнава, че след като причината за здравословното състояние на хората от Розето не е в начина на хранене, в географското положение, в гените или в качеството на здравеопазването, трябва да се крие в самото Розето. Накрая той стига до извода, че принадлежността към общност, чиито членове са тясно свързани един с друг и се подкрепят, е много по-важен фактор за сърдечносъдовите заболявания, отколкото нивото на холестерола и тютюнопушенето.

Американската мечта и краят на магията
Доктор Улф завършва първото си проучване точно когато златната ера на Розето започва да залязва. Докато първите жителите на градчето работят като роби в каменните кариери и шивашката фабрика, за да могат децата им да учат в колеж и да изживеят американската мечта, хората от по-младото поколение не са така въодушевени от живота в Розето, защото според тях той няма нищо общо с модерното ежедневие. Младежите, които напускат града, за да учат в колеж, се връщат с нови идеи, с нови мечти и с нови хора. Италиано-американците започват да се женят за хора с различен произход. Децата странят от църквата, посещават кънтри клубовете и се местят да живеят в предградията, където строят самостоятелни къщи с огради и басейни.

Къщите, в които преди живеят по няколко поколения, започват да опустяват. Начинът на живот на цялата общност се променя. На мястото на събиранията с храна и вино, които преди се провеждат всяка вечер, се настанява философията „всеки сам за себе си“. Съседите, които някога редовно се отбиват на гости без покана, започват да си звънят по телефона и предварително да уговарят срещи. Вечерните ритуали, при които възрастните пеят, докато децата играят на топчета, се превръщат във вечери пред телевизора.

И така, през 1971 година в Розето за първи път човек под 45-годишна възраст умира от инфаркт. През следващото десетилетие процентът на страдащите от сърдечносъдови заболявания се удвоява. Случаите на високо кръвно налягане се утрояват. Броят на инсултите също се увеличава. За съжаление, в края на седемдесетте години броят на инфарктите с фатален изход достига средния за страната.

Оказва се, че човешките същества си дават едно на друго повече здравословна енергия, отколкото им набавят спагетите. Доктор Улф продължава да изследва общността в Розето още много години. И стига до извода, че изолираният индивид може лесно да бъде победен от предизвикателствата на ежедневието, които задействат в тялото реакции на стрес. Докато индивидът, заобиколен от подкрепяща общност, е в състояние на релаксация. Тази релаксация се превръща в положително въздействие върху физиологията на тялото, което води до предпазване от болести и понякога до ремисии на вече съществуващи заболявания.

Откъс от книгата ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА на д-р Лиса Ранкин, издателство Гнездото

В коя част на науката остават случаите на спонтанни ремисии и необясними изцеления, за които се разказва с половин уста из болничните коридори? – пита д-р Лиса Ранкин. И започва да търси пресечната точка между науката и „чудото“. Това е великият, могъщ ум, открива тя и доказва, че в човешкия организъм е заложен механизъм за самовъзстановяване, който можем да активираме със силата на ума си. Редица научни доказателства и „невероятни“ случаи на самоизлекуване, както и историята на собственото си изцеление тя описва в книгата „Победа на ума над медицината“.

Една книга, която ще ви вдъхне надежда. И ще ви помогне да се докоснете до огромната мъдрост, скрита във вашето тяло!