Страхът е болест. Ако се разболеете от нея и не я лекувате, тя може да ви погълне.

Осемгодишната Ейприл чува трясъка от разбитото в пода стъкло. И разбира, че това е само началото на поредната бурна нощ, когато майка ѝ и мъжете, с които пие, започват да буйстват.

Момиченцето се опитва да избяга и да се скрие сред дърветата около къщата, но скоро усеща, че се задъхва и няма сили да продължи. После към нея се приближава непознат мъж и тялото ѝ е пронизано от неописуема болка…

Ейприл не помни нищо повече от онази нощ. Единственото, което знае, е, че наскоро след това майка ѝ изчезва. Без обяснения. Без извинение. Без да се сбогува. Момиченцето се мъчи да убеди по-малкото си братче, че майка им няма да се върне, но то със седмици стои на леглото и гледа към вратата.

След като майка ѝ си тръгва, страхът завладява целия живот на Ейприл. Тя спира да се доверява дори на близките си приятели, да не говорим за социалните работници, които се опитват да ѝ помогнат. Будува по цяла нощ, ужасена от мисълта, че някой ще дойде да я отведе и да я раздели с брат ѝ. В редките случаи, когато все пак заспива, сънува кошмари, в които я преследват ужасни мъже и независимо какви скривалища си намира, въображаемите ѝ мъчители винаги я откриват и я хващат.

Скоро и тялото на Ейприл започва да отказва. Тя често припада и получава гърчове като при епилептична криза. Назначават ѝ лабораторни изследвания, скенер на мозъка и електроенцефалография, а кардиологът, който открива шум на сърцето, ѝ връчва портативно устройство, което трябва да носи 24 часа в денонощието. Поставят ѝ диагноза „обструктивно белодробно заболяване“ и ѝ предписват половин дузина лекарства за облекчаване на дишането и припадъците. Но въпреки медикаментите и разнообразните диагностични процедури симптомите не изчезват. Медиците са напълно объркани.

Ейприл пораства, но продължава да живее в постоянен страх. По тази причина тя се увлича по бойните изкуства – обсебена е от идеята да стане достатъчно силна, за да може да се защитава. Намира специализирани курсове и започва да изучава различни оръжия, планове за евакуация и ръкопашен бой, както и умението да се справя на ментално ниво с опасни хора.

В края на обучението Ейприл придобива правоспособност за телохранител. Всеки ден тя слага оръжието в кобура си и тръгва на работа, където често се излага на риск, за да защити клиентите си. Младата жена се превръща във висококвалифициран бодигард. Но страхът не изчезва. Нещо повече, убедеността ѝ, че опасността дебне отвсякъде, се засилва, тя постоянно вижда провокация и заплаха около себе си и дори не се осмелявала да застане с гръб към някого.

Ейприл започва да спи с пистолет до възглавницата, но кош­марите с безликите мъже от миналото не спират да я измъчват. Почти всяка нощ сънува, че стрелят по нея. Постепенно развива множество фобии – от тъмнината, от сенки, от паяци, от хора, които стоят зад гърба ѝ, от хора, чиито ръце не може да види. Изпада в паника всеки път, когато трябва да излезе от дома си, и вманиачено пресмята вариантите за нападение и начините за защита. Тя се ужасява от мисълта, че ако някой отново се опита да я нарани, въпреки всичките си умения няма да успее да го спре.

И така, колкото повече се страхува, толкова повече се влошава здравето ѝ. Припадъците стават все по-силни и по-чести и лекарите стигат до извода, че страда от някакво странно заболяване на кръвта, което никой хематолог не е успял да диагностицира. Тя няма кръвоизливи, но през повечето време е необяснимо анемична. В крайна сметка, за да противодействат на всичко, което се случва с тялото ѝ, лекарите ѝ назначават интравенозни вливания три пъти седмично, като всеки курс на лечение трае между 6 и 8 седмици.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА“ НА ЛИСА РАНКИН

За Ейприл всичко това е доста мъчително. Освен че вливанията продължават с часове, сестрите все по-трудно откриват вените на нейните посинели, наранени ръце, а понякога се налага да правят по 6 опита, за да включат системата. Цели шест години Ейприл преминава през този неприятен ритуал и колкото повече време минава, толкова по-често се налагат вливанията. Но проблемът се задълбочава. И никой няма представа защо.

През цялото това време никой не е попитал момичето поне веднъж каква всъщност би могла да е причината за болестта ѝ. Приемайки, че между влошеното ѝ здраве и страховете от миналото няма нищо общо, Ейприл никога не си е помисляла да спомене пред някого за кошмарите, които я карат да трепери нощем и да се облива в пот, за приливите на адреналин, от които тялото ѝ се тресе всеки път, когато страхът се появи.

Тя не разбира, че причината за всичко това са мислите и чувствата ѝ, които се трансформират в серия физиологични реакции. Не познавайки достатъчно добре физиологията на своето тяло, Ейприл не може да осъзнае, че всеки път, когато в ума ѝ нахлуе плашеща мисъл или изплува тревожен спомен, се отключват болестотворни хормонални реакции. И че повторението на тези реакции има чудовищни последици.

Страхът е изопачена форма на вярата. Той е вяра в злото вместо вяра в доброто. Флорънс Сковъл Шин

СТРЕС РЕАКЦИЯТА

Човешкото тяло притежава естествен механизъм, наречен „реакция на стрес“, познат и като реакцията „бий се или бягай“. Пръв този механизъм е описал професорът от Харвард Уолтър Кенън, но по-подробно обяснение дава канадският ендокринолог от унгарски произход Ханс Селие, описвайки ролята на оста „хипоталамус–хипофиза–надбъбречна жлеза“ при стрес. Той нарича състоянието на организма в стресова ситуация Синдром на общата адаптация.

Когато човек се озове пред заплаха като тази, с която Ейприл се сблъсква, опитвайки се да избяга от своите насилници, амигдалата (бадемовидното тяло) в мозъка преживява емоцията страх. След това мозъкът предава тази емоция на хипоталамуса, който отделя кортикотропин освобождаващ хормон в нервната система. Този хормон стимулира хипофизната жлеза и я кара да отделя пролактин, хормон на растежа и адренокортикотропин, който пък сигнализира надбъбречната жлеза и тя освобождава хормона на стреса кортизол, като по този начин се подпомага способността на организма да се справя със заплахата.

Когато хипоталамусът се активира, той задейства и симпатиковата нервна система, като кара надбъбречните жлези да освобождават епинефрин (известен също като адреналин) и норепинефрин. Тези невротрансмитери отговарят за разтърсването, което усещате с цялото си тяло в критични ситуации (били сте на косъм от катастрофа; някой е изскочил изневиделица в тъмнината и ви е изплашил и т.н.). Те ускоряват пулса, повишават кръвното налягане и същевременно предизвикват редица други метаболитни промени в цялото тяло. Дишането се учестява, бронхите се разширяват, което позволява по-ефективно насищане на кръвта с кислород.

Активирането на симпатиковата нервна система води до по-бързо и по-ефективно предаване на сигналите. При опасност затоплянето на кожата не е приоритет, затова тя се охлажда и се получава настръхване.

В животозастрашаващи ситуации от приоритетите отпадат също храносмилането и размножаването, тъй като те излишно натоварват организма. Кръвоносните съдове, които водят към стомашно-чревния тракт и репродуктивните органи, се свиват, тъй като кръвта трябва да се насочва предимно към сърцето, големите мускулни групи и мозъка, което позволява на сърцето да бие по-ускорено, краката да бягат по-бързо, а мозъкът да мисли по-оперативно.

Зениците се разширяват и става по-лесно да се види източникът на заплахата или да се намери път за отстъпление. Метаболизмът се ускорява, като се разграждат мастните депа и се освобождава глюкоза в кръвния поток, за да може да се осигури допълнителна енергия, необходима за бягство или влизане в битка със заплахата.

При стрес се увеличава производството на стомашна киселина, а равнището на храносмилателните ензими се понижава. Кортизолът потиска имунната система, за да намали възпалителната реакция, в случай че нападението доведе до някакви рани.

С други думи, спират рутинните механизми на възстановяване на тялото – онези, които се борят с инфекциите, предотвратяват рака, попълват липсата на белтъчини и като цяло предпазват организма от болести.

Такова временно прекратяване на функции­те има смисъл. Наистина, нужно ли е да се изразходва ценната енергия на организма за предотвратяване на болест или за борба с вече възникнало неразположение, ако ви преследва лъв или в слепоочието ви е опряно дулото на пистолет и вие може да умрете всеки момент?

Всички тези физиологични реакции са естествени и ви защитават, когато животът ви наистина е в опасност. Но… проб­лемът е, че човек не е пригоден да бъде изплашен твърде често.

Адреналинът в големи количества е токсичен и уврежда вът­решните органи (сърцето, белите дробове, черния дроб, бъб­реците). Промените в нивата на стомашната киселина и храносмилателните ензими може да предизвикат спазми, разстройство или запек.

Ако реакцията на стрес се задейства многократно, понякога възниква спазъм на бронхите (както в случая с Ейприл), което води до хрипове, задух и болка в гърдите.

При първобитните хора, за които реалната опасност е била ежедневие, механизмът „бий се или бягай“ е имал важна защитна роля, но в съвременното общество е точно обратното.

Тялото ви не е създадено да издържа на хроничен страх и стрес, но най-често е принудено да работи в режим на пренатоварване, тъй като вие непрекъснато се страхувате от въображаеми заплахи – финансови загуби, раздяла, здравословни проблеми, смърт на любим човек… Повечето от които никога не се случват.

Получава се един омагьосан кръг. Вие се страхувате от болести, старост или смърт и в същото време страхът буквално ви води към болести, състарява ви и дори е способен да ви убие.

Сега, когато четете тези редове, вероятно вече се страхувате и от самия страх. Не се безпокойте: искам да ви помогна да разберете как да използвате страха, за да намалите реакцията на стрес и да активирате механизма на релаксация, така че в крайна сметка да ви помага, вместо да ви разболява. (към част 2: Как страхът ни разболява: Невронауката за хроничния страх)

Откъс от книгата ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА на д-р Лиса Ранкин, издателство Гнездото

Д-р Лиса Ранкин е била на онези мрачни места, на които ни отвежда страхът, и е излязла оттам не само невредима, но и пълна със съвети и напътствия. В книгата „Изцеление от страха“ тя обяснява разликата между „истинския“ (страх, който се поражда от реална заплаха) и „фалшивия“ страх (който съществува само във въображението ни) и как една плашеща мисъл се превръща в болестни физиологични промени. Опирайки се на солидни научни изследвания и експертни мнения, както и на реални истории на конкретни хора, д-р Ранкин представя едно революционно разбиране за последиците от страха и очертава пътя към здравето и пълноценния живот. Книгата предлага широк спектър от практики и духовни традиции и ни учи как да предприемем собственото си пътешествие за култивиране на смелост, за да живеем без страх и да си върнем здравето и радостта от живота.

Една книга, която ще ви помогне да откриете онази част от собствената си същност, която никога не се страхува!