
За малките жестове в любовта

За малките жестове в любовта
Взаимните компромиси и мисълта за другия са нещо прекрасно. И много често любовта се крепи на тях. Но все пак, преди да направим някаква жертва за човека до себе си, е добре да го попитаме дали има нужда от нея.
Те живеели в мир и любов, никога не се карали и винаги разрешавали проблемите с взаимни компромиси и отстъпки. Жената всяка сутрин ставала рано и замесвала вкусен домашен хляб, а след като го извадела от фурната, го разрязвала напречно на две еднакви части, намазвала ги с масло и подавала на мъжа си едното парче, а другото оставяла за себе си. Тази закуска била нещо като техен семеен ритуал, в който имало едно-единствено „правило“: на мъжа ѝ се полагала препечената горна част от хляба, защото тя знаела много добре, че той я предпочита.
Двамата толкова били свикнали с това правило, че никой от тях не се замислял, а жената почти механично разпределяла двете половинки на хляба.
В деня на сребърната им сватба, докато изпълнявала този сутрешен ритуал, жената за пръв път от 25 години си помислила: „Ох, толкова ми се иска да изям горната коричка на хляба… Колко хубаво се е изпекла, хрупкава и леко зачервена… Толкова я обичам! Какво пък, все пак днес имаме празник, защо да не си направя един скромен подарък и да я оставя за себе си…“
И още докато си мислела това, жената вече подавала на мъжа си долната половина от хляба. А ръката ѝ леко треперела. Не било лесно да наруши 25-годишна традиция.
Но реакцията на мъжа ѝ била повече от изненадваща:
– Благодаря ти, скъпа моя! Какъв прекрасен подарък ми правиш в деня на нашата годишнина! Никога не съм ти казвал, но аз много повече обичам долната коричка на хляба… И понеже знам, че ти я предпочиташ, винаги с удоволствие съм я оставял за теб.
Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.
Халил Джубран
Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.
В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.
Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Живял някога младеж, син на почитан самурай. Отправил се той да търси щастието си в големия град и там започнал да работи при местен богаташ. Но се влюбил в жената на своя господар и за [...]
Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. Любимият похват на този воин [...]
Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, винаги [...]
Добрият, лошият, злият глутен – всичко, което трябва да знаете за безглутеновата диета
Какво представлява глутенът? Твърдението, че глутенът е въглехидрат, е доста популярно, но напълно погрешно. Не, не е. Всъщност това е протеин, който се съдържа в редица зърнено-житни култури, като пшеница, [...]
Подменя ли се виновникът за гастрита и язвената болест
В името на печалбите на фармацевтичните компании, започнаха да учат младите лекари, че за тези заболявания е виновна бактерията хеликобактер пилори. Точно тя, видите ли, предизвиквала развитието на гастрита и язвената болест. И подкрепят твърдението си с довода, че при тези болести я откриват в стомаха по-често, отколкото когато ги няма.
Понякога самият живот ни посочва онези, които са ни истински близки
Отношенията между хората са непостоянни. И невинаги са хубави и гладки, нали така? Може да се скараме, да затаим обида, да напълним цяла торба с претенции към другия, дори [...]
10 признака, че имате твърде много стрес хормони
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото. Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.
Джордан Питърсън: Въведете идеален ред в собствения си дом, преди да критикувате света
Разгледайте житейската си ситуация. Започнете от малките неща. Възползвате ли се напълно от възможностите, които животът ви предлага? Давате ли най-доброто от себе си в работата си, или се предавате [...]
Не позволявайте да получавате половин порция
Когато получаваме цяла порция, всичко е наред. Достатъчно ни е, чувстваме се сити. Ако чинията е празна, не е добре. Но точно това ни принуждава да станем и да [...]
Притча за самурая, който изцели и себе си, и душата на своя враг
Живял някога младеж, син на почитан самурай. Отправил се той да търси щастието си в големия град и там започнал да работи при местен богаташ. Но се влюбил в жената [...]
Времето също е крадец. То неусетно краде онова, което сме спестили и умножили
Един човек бил обран от крадец. Крадецът влязъл в къщата му и открил парите, които стопанинът събирал от няколко години. Спестявал, записвал си на листче, ограничавал се във всичко. [...]
Понякога трябва просто да благодарим и да се разделим
Живял някога един човек. Той бил любознателен и търсещ, искал да опознае света. И тръгнал на път. Минавал през различни земи, през гори и планини. Веднъж, пресичайки една гора, на [...]
В трудни времена най-страшно е да бъдеш „заразен“ с нещастие
На студа белият калай може да се превърне в сив калай. Тогава от калаеното войниче остава само купчинка сив прашец, а красивият съд се превръща в прах и пепел. [...]