
Когато обичаш, не виждаш старостта…

Когато обичаш, не виждаш старостта…
Ремарк обичал безумно Марлене Дитрих. Измъчвал се, страдал, вълнувал се, пишел ѝ най-нежните писма… и в същото време се карал, дори се биел с любимата си – такава страст кипяла помежду им… Накрая се оженил за друга жена, напук на вятърничавата Марлене, която не му била вярна и не искала да живеят заедно. Не отговаряла с взаимност на любовта му…
Минали години. Един ден писателят срещнал в някакъв ресторант Марлене, вече петдесетгодишна жена. И записал в дневника си: „Колко е остаряла… Толкова се е променила!“.
Не, тя не била толкова променена. Променени били чувствата на Ремарк. Затова той видял бръчиците, отпуснатата шия, угасналия поглед и ръцете – ръцете, които стареят най-напред…
Видял всичко това, защото чувствата му били други. Нямало я вече пламенната страст. Защото това било страст, а не любов.
Защото любовта няма да позволи да напишеш в дневника си тези жестоки думи: „Тя е остаряла!“. И след десет, двайсет, трийсет години през тъжната мъгла на времето пак ще видиш само него – своя скъп човек. Не бръчките и не белите коси – ще видиш само него. Или нея. И ще понечиш да го прегърнеш, да го притиснеш към себе си, да го целунеш или да го погалиш по бялата коса. Защото очите, които обичат, виждат само скъпия на сърцето човек. Те не правят безжалостна оценка на разрушенията, нанесени от времето.
Той не я е обичал, а е изпитвал пламенна страст. Ето, дори един велик писател може да обърка тези чувства. Но все пак времето слага всичко по местата. И след страстните обяснения един ден се появява последният ред на любовната история: „Колко е остаряла!“. Като точка в края на романа.
Марлене била умна и проницателна жена. Тя била наясно с нещата от самото начало, въпреки кипежа на чувствата, любовните сцени в романите, признанията и дългите писма с нежни думи и страстни призиви. Умна била Марлене Дитрих. И предварително разбирала всичко, затова не се съгласявала да заживеят заедно. Защото знаела, че някоя сутрин този мъж ще погледне остарялото лице на жената до себе си, а после ще седне на бюрото и ще опише разочарованието си. Тъгата си. „Та тя е стара!“ И от любовта му няма да остане и следа.
Всъщност любовта не е съществувала – онази любов, която истински свързва хората и ги брани от белезите на времето. Когато човек обича истински, не вижда промените, които идват със старостта – или по-скоро чрез тях вижда своята любов, неизменно желана и скъпа.
Пък и Марлене не се била променила чак толкова. Променил се бил писателят, но не го разбрал. Ето това е тъжната история за една неслучила се любов. И за една прозорлива жена, която разбирала всичко. И си живеела живота, без да се ласкае прекалено от страстните чувства на писателя…
Ако една жена се изплъзва от пламенната любов, тя си има своите основания за това. И най-често се оказва абсолютно права. Този, който оценява с безмилостен поглед промените във външността на другия, не обича. Просто самият той се е променил…
Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.
Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Веднъж в нощта преди Рождество дядо Талиб седял и си кърпел валенките. Те били много стари, като самия Талиб. Той не знаел нищо за Рождество. Както сам казвал, било му все едно дали е [...]
Един човек може да бъде унищожен по следния начин: плашиш го, порицаваш го и го принизяваш. И правиш това постоянно. Трите смъртоносни „П“. Това е теорията за стреса на Ханс Селие, откривателя на психологическата [...]
Дори ако се криете от въоръжени врагове в пещера като цар Давид, силата няма да ви изостави. Е, в краен случай може да ви убият. Но едва ли. Защото правите каквото трябва. Може да [...]
Джордан Питърсън: В добре функциониращите общества главният показател за статуса е компетентността. Не властта!
Предлагаме ви няколко мисли от великолепната книга на д-р Джордан Питърсън „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, която слага пръст в раните на днешния свят, за да ни покаже пътя [...]
Сигурни ли сте, че знаете какво е любов?
Любов е, когато вървите боси по брега на океана под звука на прибоя… Така е написал един писател. Тюркоазени вълни с бяла пяна, синьо небе и ярко слънце. Държите [...]
Всеки може да бъде твой учител, независимо дали го харесваш или не!
Когато Учителят бил на смъртното си ложе, най-добрите му ученици и последователи се събрали около него, за да чуят последните му слова и напътствия. Един от по-младите възпитаници се приближил [...]
Понякога е нужно нещо много малко, за да оцелееш…
По време на Ленинградската блокада едно момиче написало в дневника си, че иска да си хване мишка. Не, не за да я изяде. Макар че тогава са яли и [...]
Докато правите това, което трябва, ще получавате мощна подкрепа от невидим източник
Дори ако се криете от въоръжени врагове в пещера като цар Давид, силата няма да ви изостави. Е, в краен случай може да ви убият. Но едва ли. Защото [...]
Притча за цар Соломон и великата тайна на живота
Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която сякаш е събрана цялата мъдрост на света...Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали [...]
Опасно е да служиш на двама господари
Древногръцкият философ Езоп има басня за един мъж, който имал жена и любовница. Човекът вече бил започнал да старее и да побелява. Съпругата, която също била на възраст, искала [...]
Две разтърсващи истории, които показват мощната лечебна сила на надеждата и оптимизма
Понякога единственото, от което се нуждаем, е надежда. ИСТОРИЯТА НА ДЖО Когато бях студентка по медицина, се грижех за едно момченце на име Джо, което страдаше от рак в [...]
Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме…
Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше [...]
Защо се късат невидимите нишки, които ни свързват с любимите ни хора
Невидими връзки ни свързват с онези, които са ни скъпи и близки. С онези, които обичаме. Независимо за каква любов става дума – за страстна, братска, приятелска или любов [...]