– Засега не идвай у нас – казала млада жена на майка си. – Разбира се, благодаря ти за всичко, което правиш, но засега не идвай.

Майката не очаквала това. Била в дома на дъщеря си – да поседи с внучката, докато тя е на фитнес – и тъкмо обличала палтото си, приготвяла се да си тръгва. Но след тези думи някак се смутила. Помислила си, че може би е направила нещо не както трябва, че е допуснала грешка. Погледнала е лошо или пък не е сложила правилно детето в креватчето…

Не, въпросът не бил в това. Родителите на зет ѝ били богати хора, с положение в обществото. Те искали да посещават внучката си всеки ден, да ѝ носят скъпи подаръци, да пият чай в гостната. Все пак те били купили жилището на младите, тъй че това била почти тяхната гостна. И чашите били техни. И мебелите. Дори чаят, в красива метална кутийка, бил подарък от тях.

Така че те имали пълното право да идват всяка вечер и да си играят с детенцето. То също било тяхно. А майката на снаха им била обикновена жена, контрольорка в железниците. И външният ѝ вид бил непредставителен, неприятен, некрасив. Изглеждала неподходящо. Дъщерята спокойно обяснила това на майка си.

– Виж се, мамо, колко си напълняла. Виж си прошарената коса… Облечена си зле, все си купуваш някакви нелепи дрехи. Не е прилично да ходиш така. Трябва да се погрижиш за себе си. Оправѝ се, приведи се в ред и тогава ела. Казвам ти го за твое добро, наистина изглеждаш зле. И миришеш на влак!

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА“ НА АННА КИРЯНОВА

На тръгване майката се погледнала в красивото огледало – какво пък, дъщеря ѝ има право. Външният ѝ вид е „за двойка“, както се казва в училище. Лицето ѝ е подпухнало и зачервено, с бръчки около устата… Наистина е неприятна гледка.

Жената излязла навън и усетила как буца засяда в гърлото ѝ, а по червените ѝ бузи потекли сълзи. Макар че защо да плаче… критиката била справедлива.

И се прибрала в миниатюрната си стаичка – сега му викали „студио“, по-прилично звучало. Седнала на диванчето и дълго разглеждала снимките в допотопния си телефон: ето я дъщеря ѝ като мъничка, ето я в училище… тук е на дипломирането в университета, усмихва се… това е сватбата… а ето я и новородената внучка в креватчето. Видяла целия си живот. Е, какво като са те помолили да не ходиш, защото си прекалено дебела и грозна… Какво толкова страшно, нали вече си изпълнила ролята си? А сега най-важното е да не пречиш, да не се вреш, да не разваляш щастието на любимите си хора. Ако им потрябваш, ще ти се обадят и ще те повикат. Както обикновено. И всичко ще се оправи. Както обикновено.

Но това не е краят на историята. Защото тази жена не била малодушна и слабохарактерна – все пак сама отгледала дъщеря си и ѝ осигурила добро образование. А това значи нещо, нали? Да работиш като кондуктор по влаковете, също не е лесно. Но ето, справяла се. Самата тя била сирак, но не се оплаквала и работела. Имала характер. Просто била много добра и отстъпчива…

И така, майката започнала да посещава една скромна спортна зала и спряла да яде боклуци. Всъщност почти спряла да яде от стреса и обидата. Косата… какво толкова, просто я боядисала и подстригала. В козметичния салон ѝ изгладили бръчките, но те и без това не се оказали толкова много. Започнала да се гримира. Купила си и нови дрехи, не много скъпи. Поискала да я преместят на друга жп линия, където се запознала с един мъж от Благовещенск. След това напуснала работа и заминала с него. Благовещенск се оказал прекрасен град. Всичко това се случило доста бързо – само за около месец и половина.

Един ден дъщерята се обадила на майка си и я повикала да поседи с детето, защото бавачката напуснала, мъжът ѝ се бил запилял някъде, а родителите му се проявили откъм най-гадната си страна и започнали да вдигат скандали и да натякват за собствеността си. Но майката съвсем искрено обяснила, че не може да отиде. Защото сега живее в Далечния изток. Да, някой ден непременно ще ги посети. Когато ѝ се удаде възможност. Или пък, ако искат, те да отидат при нея – винаги ще се радва да ги види. Ако нещо непредвидено се случи, да отидат, никога няма да ги изгони…

Дъщерята все още не е отишла. Съди се с бившия си мъж и богатите му родители за имуществото – но това е дълга история. Понякога сяда със скъпия си телефон и разглежда снимките, които майка ѝ изпраща – страхотни гледки от река Амур и от красивите хълмове наоколо. Има и селфита. Ама как изглежда майка ѝ! Спокойно можеш да я каниш и в гостната си с елита на обществото. Само че сега са много далече една от друга. Е, кой знае, може би ще се срещнат отново…

Откъс от книгата КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.

Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.