
Когато се срамуваш от майка си

Когато се срамуваш от майка си
– Засега не идвай у нас – казала млада жена на майка си. – Разбира се, благодаря ти за всичко, което правиш, но засега не идвай.
Майката не очаквала това. Била в дома на дъщеря си – да поседи с внучката, докато тя е на фитнес – и тъкмо обличала палтото си, приготвяла се да си тръгва. Но след тези думи някак се смутила. Помислила си, че може би е направила нещо не както трябва, че е допуснала грешка. Погледнала е лошо или пък не е сложила правилно детето в креватчето…
Не, въпросът не бил в това. Родителите на зет ѝ били богати хора, с положение в обществото. Те искали да посещават внучката си всеки ден, да ѝ носят скъпи подаръци, да пият чай в гостната. Все пак те били купили жилището на младите, тъй че това била почти тяхната гостна. И чашите били техни. И мебелите. Дори чаят, в красива метална кутийка, бил подарък от тях.
Така че те имали пълното право да идват всяка вечер и да си играят с детенцето. То също било тяхно. А майката на снаха им била обикновена жена, контрольорка в железниците. И външният ѝ вид бил непредставителен, неприятен, некрасив. Изглеждала неподходящо. Дъщерята спокойно обяснила това на майка си.
– Виж се, мамо, колко си напълняла. Виж си прошарената коса… Облечена си зле, все си купуваш някакви нелепи дрехи. Не е прилично да ходиш така. Трябва да се погрижиш за себе си. Оправѝ се, приведи се в ред и тогава ела. Казвам ти го за твое добро, наистина изглеждаш зле. И миришеш на влак!
В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА“ НА АННА КИРЯНОВА
На тръгване майката се погледнала в красивото огледало – какво пък, дъщеря ѝ има право. Външният ѝ вид е „за двойка“, както се казва в училище. Лицето ѝ е подпухнало и зачервено, с бръчки около устата… Наистина е неприятна гледка.
Жената излязла навън и усетила как буца засяда в гърлото ѝ, а по червените ѝ бузи потекли сълзи. Макар че защо да плаче… критиката била справедлива.
И се прибрала в миниатюрната си стаичка – сега му викали „студио“, по-прилично звучало. Седнала на диванчето и дълго разглеждала снимките в допотопния си телефон: ето я дъщеря ѝ като мъничка, ето я в училище… тук е на дипломирането в университета, усмихва се… това е сватбата… а ето я и новородената внучка в креватчето. Видяла целия си живот. Е, какво като са те помолили да не ходиш, защото си прекалено дебела и грозна… Какво толкова страшно, нали вече си изпълнила ролята си? А сега най-важното е да не пречиш, да не се вреш, да не разваляш щастието на любимите си хора. Ако им потрябваш, ще ти се обадят и ще те повикат. Както обикновено. И всичко ще се оправи. Както обикновено.
Но това не е краят на историята. Защото тази жена не била малодушна и слабохарактерна – все пак сама отгледала дъщеря си и ѝ осигурила добро образование. А това значи нещо, нали? Да работиш като кондуктор по влаковете, също не е лесно. Но ето, справяла се. Самата тя била сирак, но не се оплаквала и работела. Имала характер. Просто била много добра и отстъпчива…
И така, майката започнала да посещава една скромна спортна зала и спряла да яде боклуци. Всъщност почти спряла да яде от стреса и обидата. Косата… какво толкова, просто я боядисала и подстригала. В козметичния салон ѝ изгладили бръчките, но те и без това не се оказали толкова много. Започнала да се гримира. Купила си и нови дрехи, не много скъпи. Поискала да я преместят на друга жп линия, където се запознала с един мъж от Благовещенск. След това напуснала работа и заминала с него. Благовещенск се оказал прекрасен град. Всичко това се случило доста бързо – само за около месец и половина.
Един ден дъщерята се обадила на майка си и я повикала да поседи с детето, защото бавачката напуснала, мъжът ѝ се бил запилял някъде, а родителите му се проявили откъм най-гадната си страна и започнали да вдигат скандали и да натякват за собствеността си. Но майката съвсем искрено обяснила, че не може да отиде. Защото сега живее в Далечния изток. Да, някой ден непременно ще ги посети. Когато ѝ се удаде възможност. Или пък, ако искат, те да отидат при нея – винаги ще се радва да ги види. Ако нещо непредвидено се случи, да отидат, никога няма да ги изгони…
Дъщерята все още не е отишла. Съди се с бившия си мъж и богатите му родители за имуществото – но това е дълга история. Понякога сяда със скъпия си телефон и разглежда снимките, които майка ѝ изпраща – страхотни гледки от река Амур и от красивите хълмове наоколо. Има и селфита. Ама как изглежда майка ѝ! Спокойно можеш да я каниш и в гостната си с елита на обществото. Само че сега са много далече една от друга. Е, кой знае, може би ще се срещнат отново…
Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.
Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Да седиш в ъгъла и да плачеш на чуждия празник, е лоша стратегия. Във вихъра на веселбата никой няма да те забележи. Не защото хората са лоши – просто те не виждат онзи, който [...]
Един мъж казал на съпругата си най-важните думи: „Ти ме научи да обичам“. През годините, в които били заедно, той много пъти ѝ казвал „обичам те“. Но тези най-важни думи изрекъл десет години след [...]
Някога в магазините е имало табелки с надпис: „Изисквайте най-доброто!“. Поискайте от продавача най-хубавите галоши от Париж! Настоявайте за пресни стриди или за меденки с мента – служителят с огромно удоволствие ще ви претегли [...]
Кой ни закриля от другия свят?
Знаем кой ни пази и защитава… Кой ни закриля от другия свят. Усещаме връзката, усещаме подкрепата, просто не го споделяме с никого. Това е човек, който приживе ни е [...]
Джордан Питърсън: Въведете идеален ред в собствения си дом, преди да критикувате света
Разгледайте житейската си ситуация. Започнете от малките неща. Възползвате ли се напълно от възможностите, които животът ви предлага? Давате ли най-доброто от себе си в работата си, или се предавате [...]
Когато обичаш, не виждаш старостта…
Ремарк обичал безумно Марлене Дитрих. Измъчвал се, страдал, вълнувал се, пишел ѝ най-нежните писма… и в същото време се карал, дори се биел с любимата си – такава страст [...]
Защо когато се караме, си крещим, а когато обичаме, шепнем
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил [...]
Невидимият вампир, който трови живота ви
Посочете онзи, който ви е принудил да правите това… Принудил ви е чрез шантаж, заплахи, побои или ви е заставил с пистолет. И кажете: „Ето го този, който ме [...]
Кое прави стреса опасен и смъртоносен
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се [...]
Пет схващания за днешния свят от древните мъдреци на Индия
Днес съдбата на Индия е тя да се превърне в технологичен и бизнес лидер на бъдещето. Но ако изследваме историята на нейните мислители, ще видим, че тя винаги е била [...]
Защо трябва да промениш начина си на мислене!?
Забелязал ли си, че когато си тръгваш изнервен от офиса, хората в метрото са груби с теб? И ти си груб с тях. А колко различен изглежда светът, когато си [...]
Свободата се ражда от способността ти да избираш с кои неща и с кои хора да ангажираш вниманието си. А също и кога
Неспособността да упражняваме достатъчен контрол над това къде отива нашето съзнание ни превръща в роби на заобикалящата ни среда. Но преди да продължим нека си припомним дефинициите, които въведохме за [...]
Джордан Питърсън: Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше [...]















































