Знаем кой ни пази и защитава… Кой ни закриля от другия свят. Усещаме връзката, усещаме подкрепата, просто не го споделяме с никого.

Това е човек, който приживе ни е обичал с безусловна любов. И ние осезателно чувстваме тази любов и сега. Когато се страхуваме или ни се случва нещо лошо, тайно се обръщаме към него. Сънуваме го. Виждаме го почти наяве в трудните моменти от живота си. Струва ни се, че ако се обърнем, ще го видим да стои до нас. Ще постои и ще си отиде. За да дойде отново, когато ни е нужна помощ.

Много хора, преживели сериозна опасност, знаят кой им е помогнал. Това са баба, дядо, майка, баща, любим, който отдавна не е на този свят. В този свят го няма, но в другия го има. Все едно някой да замине в друга, далечна страна. Не е до нас, но знаем, че е някъде там и ни обича.

А понякога това изобщо не е близък човек. Има една приказка на Андерсен за момък, който бродел нощем навън, скитал се, бездомен и беден. И веднъж видял как някой разграбва църквата и изхвърля на пътя покойника от ковчега. Младежът погребал бедния покойник както могъл. А след това в страшно за него време срещнал млад мъж, който го спасявал от опасностите. Оказало се, че това е същият онзи покойник, който му благодарял за проявената последна добрина. Това е приказка, но и в живота става така.

Една жена при тежка катастрофа оцеляла като по чудо. Наистина по чудо! Помогнал ѝ Валериан Рафаилович – алкохоликът от съседния вход, пропил се бивш военен. Нищо че Валериан Рафаилович вече десет години не бил между живите. Всъщност самата тя го погребала. Възрастният съсед пиел и разказвал истории  за „горещите точки“ и войната. Жената, Рима се казвала, не била богата, но редовно му носела супа. Давала му хляб и чай. Жал ѝ било за човека. Той бил болен и беден, нещастен и самотен, нямал семейство… И просто си пиел тихичко и пеел военни песни, а историите си разказвал на котката. Също тихичко. Един ден той ѝ казал, че я обича, само че не както обичат хората, а по друг начин. Както обичат ангелите. И винаги ще я обича. Кой знае, може би го е казал на пияна глава…

Наскоро след това починал. И тъй като нямал никакви близки хора, тази Рима се погрижила за погребението. Погребала го скромно, със собствени средства. Дала всичките си пари, дори се наложило да вземе и назаем. Сложила на гроба му малък паметник от пресован цимент с рисунка на ангел. Майор Валериан Рафаилович все пак си имал паметник, даже с ангелче…

Та точно той я спасил. Рима го знаела със сигурност, защото го виждала и чувала. Идвал и в съня ѝ, но съвсем различен от този, когото познавала. Млад, висок, с буен перчем и светнало лице. А очите му греят… Винаги отдавал чест и се появявал в униформа, макар че приживе не я облякъл нито веднъж. А после протягал ръка и измъквал Рима ту от оня свят, ту от неприятности и болести. Защото трябва да живее – така ѝ казвал. И тя живеела. Поставила му нов паметник, по-хубав от предишния, защото и животът ѝ станал по-хубав. Но пак с ангелче…

Който усеща помощта и връзката, не греши. Няма да навлизам в темата за несъзнаваното и подсъзнанието, но те просто помагат, това е. За да може онзи, когото обичат, да живее добре. Да страда по-малко, да боледува по-леко, а ако падне в яма, по-бързо да се измъкне. Баба, дядо, майка, приятел, любим или съседът Валериан Рафаилович – всеки си има свой закрилник. Любовта не свършва и помощта никога не секва. А после те ще ни посрещнат в най-хубавия си вид. Млади и красиви.

Такива ще ги видим. И ще ги познаем веднага…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.