Когато започнем да развиваме нещо ново, често в ума ни минава мисълта, че това е работа за млади хора, които имат целия живот пред себе си. Но това е по-скоро предразсъдък. Всеки от нас, независимо от възрастта си, има способността да постави ново начало в живота си.

Дори един старец може да преоткрие себе си и да реши да започне отначало, защото той също има целия живот пред себе си. Важното е не колко години още можем да живеем, а какво ще направим с времето, което ни остава.

В Япония много често се случва да започнеш съвсем нов живот след като приключиш с „официалния“ си трудов стаж. Хора, които са прекарали по-голямата част от живота си в офиси, работейки и служейки на някоя компания, след пенсионирането си поемат отговорността за собствения си живот. И докато имат сили, като едни истински джедаи предизвикват възрастта и правят онова, за което винаги са мечтали.

Затова е съвсем обичайно по малките железопътни гари в Япония да срещнеш екскурзоводи на осемдесет и повече години, които безплатно предлагат услугите си на чуждите туристи – обясняват им какво могат да видят в района, дават им информация за разписанията на автобусите и за пешеходните маршрути.

Ако например някой пътешественик слезе на гара Юданака в малкото градче с минерални води, което е изходен пункт за посещение на парка на снежните маймуни в Нагано, ще бъде посрещнат от тези очарователни старчета, които са щастливи, че могат да упражняват английския си с туристите, идващи от цял свят.

Както научихме от дълголетниците в Окинава по време на проучването ни, свързано с икигай, ако се осмелиш да правиш онова, което най-много обичаш, всеки ден може да бъде най-хубавият в живота ти.

Два примера за „късен цъфтеж“

Този израз, преведен от английски (late bloomer), се използва за хората, които в напреднала възраст откриват таланта си, а може би дори и своя икигай, направляващ живота им.

Тези хора не вярват в предразсъдъка, че връхната точка на интелектуалния цъфтеж се достига при младия човек, а от зрелостта нататък, с напредването на възрастта, способностите намаляват. Те никога не престават да се развиват и да обновяват уменията си. Напротив, те използват натрупаните мъдрост и опит, за да продължават непрекъснато да изкачват по още едно стъпало нагоре към новите предизвикателства.

Ще представим два съвсем ясни примера за това, че няма възраст, подходяща за големите успехи.

В първия случай става дума за филипинката Мелчора Акино де Рамос. Когато избухва революцията, която ще доведе до независимостта на страната ѝ, тя е на 84 години. Но вместо да се поддаде на страха, тя използва магазина си като убежище за ранените и за преследваните. Освен това в нейната скромна „щаб квартира“ се провеждат тайни събрания, на които тя дава съвети на революционерите.

Подривната дейност на старицата обаче не остава незабелязана – представителите на колониалната власт я задържат и я подлагат на разпит, за да разкрият революционните лидери. И тъй като Мелчора Акино отказва да даде каквато и да е информация, я депортират на Марианските острови.
Когато САЩ поемат контрола над Филипините, Мелчора се завръща у дома като национална героиня и получава званието Грандама на Революцията. После тя участва активно в създаването на новата държава в продължение на повече от две десетилетия. Умира на 107-годишна възраст.

Сферата на изкуствата е още по-благодатна за „късния цъфтеж“. Британец по рождение, Хари Бернщайн публикува една своя приказка на 24 години, но първия си роман – „Невидимата стена“ – започва да пише чак на 93. Успява да го завърши и да го види издаден през 2007 г., когато вече е 96-годишен.

След като вкусил успеха на тази преклонна възраст, журналистите го попитали какво го е мотивирало да дебютира като писател толкова късно. Той отговорил, че самотата, с която се сблъскал след загубата на съпругата си след 67 години съвместен живот, го накарала да се заеме с това начинание.
В следващите години до смъртта си (той умира на 101-годишна възраст) Бернщайн, насърчен от интереса на читателите, издава още три романа. В интервю за „Ню Йорк Таймс“ той казва:

„Ако успееш да останеш жив и здрав, от 90-те нататък само Господ знае какви способности се крият в теб и чакат своето проявление“.

Откъс от книгата ИЧИГО-ИЧИЕ на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, издателство Гнездото

Забелязвате ли красотата на света, чувате ли човека до себе си? Наслаждавате ли се на всяка среща, на всяко преживяване? Не оставяйте безценните мигове от живота ви да се изплъзват като пясък между пръстите. Те са истински важните неща. Те са единствени по рода си съкровища, които никога няма да се повторят. Това ни припомня философията на ичиго-ичие, част от мистичната и богата култура на Япония. Всеки неповторим момент е малък оазис на щастието. А събрани заедно, тези оазиси ще образуват море от щастие.

С книгата „Ичиго-ичие“ ще откриете една вдъхновяваща и преобразяваща среща, която ще ви помогне да превърнете всеки миг в най-добрия момент от живота си.