Още доказателства за идеята, че убежденията се превръщат във физиологически промени в тялото, идват от лабораториите на учените, които изследват онзи дял от молекулярната биология, наречен епигенетика – „контрол над гените“.

И какво стои „над гените“, когато говорим за епигенетичен контрол? Да, точно така, отгатнахте. Умът. Оказва се, че макар да не можем да променим ДНК-то си, е възможно да се възползваме от силата на ума и да променим начина, по който това ДНК ще се прояви.

Според традиционния генетичен детерминизъм, както е изяснено от откривателите на двойната спирала на ДНК Уотсън и Крик, всичко в организма се контролира от гените и по същество нашите гени са наша съдба. Ако това е вярно, ние буквално се превръщаме в жертви на гените. Сърдечносъдови заболявания, рак на гърдата, алкохолизъм, депресия, висок холестерол – и каквото още ви дойде на ум – се предават по наследство и на практика ние сме обречени.

Догмата на генетичния детерминизъм, както традиционно се преподава, е проста – раждаме се с нашата ДНК, която след това се репликира в РНК, преди да се превърне в протеин. Но проучванията на епигенетиката водят до нови теории, които поставят под въпрос цялата тази идея.

Сега учените вярват, че външни фактори, като начина на хранене, околната среда, дори мислите и емоциите, могат да влияят върху регулаторните протеини, които определят как и дори дали ДНК-то ни ще се прояви по определен начин. С други думи, нещата не са толкова прости, колкото си мислехме някога.

Излизат все повече научни данни за физиологията на това, което се случва, когато човек вярва, че ще се почувства по-добре или пък че ще се разболее. Но въпреки всичко при много от нас мислите за здравето идват от детството, когато е възможно негативните мисли да са били програмирани в съзнанието ни против нашата воля.

За съжаление, най-често не сме програмирани с положителни мисли за своето здраве. Вместо това още от деца сме закърмени с убеждения, които саботират усилията ни да бъдем оптимално здрави и щастливи. Убеждения от рода на „Много лесно настивам“, „Винаги преяждам“, „Вероятно няма да живея особено дълго“ и „Ракът се предава в семейството ми“ карат ума да задвижва физиологични механизми, които влияят зле на организма.

Програмираните мисли, които водят начало от детството, се отнасят не само до физическото ни здраве. Те засягат далеч по-дълбоки и всеобхватни убеждения, с които се самоограничаваме („За нищо не ставам“, „Не съм достатъчно умен“, „Не заслужавам да печеля много пари“, „Аз съм един неудачник“, „Никой никога няма да ме обича“).

Да погледнем епигенетиката по-отблизо
Оказва се, че променяйки мислите си, човек може в действителност да промени механизма, по който мозъкът комуникира с останалата част от тялото, и така да промени биохимията на организма си. Но не само мозъкът е обект на тази пластичност. Клетъчният биолог доктор Брус Липтън твърди, че макар да не можем да променим ДНК-то си, можем да променим начина, по който това ДНК ще се прояви, въз основа на това, в което вярваме.

Генетичният код е като подробен план, който може да бъде интерпретиран по милион различни начини. Преди проекта „Човешки геном“ биолозите смятаха, че имаме най-малко 120 000 гена, по един за всеки протеин в тялото. Затова останаха много изненадани, когато се установи, че имаме едва 25 000 гена, които могат да се проявяват по множество различни начини.

Всъщност в момента знаем, че всеки от тези 25 000 гена може да се прояви по най-малко 30 000 различни начина посредством регулаторните протеини, които се влияят от сигналите на външната среда. (Можете да пресметнете, нали?) Изследванията дори показват, че факторите на околната среда и начина на живот могат да потиснат някои генетични мутации и ефективно да повлияят на начина, по който се проявява ДНК. И ако тези променени гени се предадат на следващото поколение, то ще има по-добри здравни характеристики, макар че все още ще носи генната мутация.

Изследванията на епигенетичния контрол изцяло променят представата ни за гените. Преди смятахме, че някои хора са благословени да имат „добри гени“, докато други са прокълнати да носят нещо, което медиците упорито наричат „долнокачествена протоплазма“. Всъщност малък брой болести са резултат от една-единствена генна мутация. По-малко от 2% от заболяванията – като например кистозната фиброза, болестта на Хънтигтън и бета таласемията – се дължат на един увреден ген и само около 5% от пациентите, страдащи от рак и сърдечносъдови заболявания, могат да припишат болестта си на наследствеността.

Учените стигат до извода, че геномът се влияе в много по-голяма степен от средата, отколкото предполага генетичният детерминизъм. А това означава, че голямата част от заболяванията могат да бъдат обяснени с факторите на външната среда, на които са изложени клетките – начина на хранене, хормоналните промени и дори любовта. Така че не бива да се чувстваме жертви на собственото си ДНК.

Факторите на околната среда могат да въздействат на начина, по който се проявява ДНК, още в утробата. Голям брой заболявания, които поразяват възрастните, като например остеопороза и депресия, са свързани с въздействие върху ембриона преди и по време на раждането. Това още веднъж поставя цялата идея за генетичния детерминизъм под въпрос.

Откъс от книгата ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА на д-р Лиса Ранкин, издателство Гнездото

В коя част на науката остават случаите на спонтанни ремисии и необясними изцеления, за които се разказва с половин уста из болничните коридори? – пита д-р Лиса Ранкин. И започва да търси пресечната точка между науката и „чудото“. Това е великият, могъщ ум, открива тя и доказва, че в човешкия организъм е заложен механизъм за самовъзстановяване, който можем да активираме със силата на ума си. Редица научни доказателства и „невероятни“ случаи на самоизлекуване, както и историята на собственото си изцеление тя описва в книгата „Победа на ума над медицината“.

Една книга, която ще ви вдъхне надежда. И ще ви помогне да се докоснете до огромната мъдрост, скрита във вашето тяло!