
Понякога трябва просто да благодарим и да се разделим

Понякога трябва просто да благодарим и да се разделим
Живял някога един човек. Той бил любознателен и търсещ, искал да опознае света. И тръгнал на път.
Минавал през различни земи, през гори и планини. Веднъж, пресичайки една гора, на пътя му се изпречил буен поток. Спрял се човекът и се зачудил какво да прави. Не можел да остане в гората, защото била пълна с диви животни, които можело да го разкъсат.
Стоял на своя бряг, пълен с опасности, и виждал отсрещната страна, на която се простирала приказно красива, плодородна равнина. Трябвало да премине на другия бряг! Но наблизо нямало нито мост, нито лодка.
И решил да си направи сал. Сковал го набързо и се спуснал в буйните води. Започнал отчаяно да гребе с ръце, с последните си сили се опитвал да се задържи на повърхността, без да потъне. Накрая, с огромни усилия успял да стигне до спасителния бряг.
Но преди да продължи пътя си, човекът започнал да мисли какво да направи със сала: „Този сал ми свърши огромна работа. Без него никога нямаше да достигна до безопасния бряг. Не мога да го захвърля просто така. Ще го взема със себе си.“
Сложил сала на гърба си и продължил, превивайки се под тежестта му. Не след дълго срещнал един старец.
– Защо носиш със себе си този тежък сал, синко? – попитал старецът. – По нашите земи няма реки и езера, няма да ти трябва. Защо не го оставиш?
– Той ми спаси живота. Благодарение на него успях да стигна до тук. Не мога просто да го изхвърля – отговорил човекът.
– Позволи ми да ти дам един съвет – продължил мъдрият старец. – В живота има неща, които ни помагат в определен период, за да продължим напред. Те са единственото решение за този момент, те ни отвеждат от брега, пълен с опасности, до брега с нови възможности. Те ни помагат да преодолеем препятствие, да се спасим от трудна ситуация, да преминем от един до друг етап в живота си и да продължим напред. Но те са били нашият спасителен сал за този момент и за тази ситуация. Не е нужно да ги носим цял живот със себе си. Просто трябва да благодарим и да се разделим с тях. Важен е пътят напред и лекотата, с която се движим по него.
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, не отговорил веднага на въпроса, [...]
Живял някога един владетел. Той имал четири жени. Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките ѝ прищевки. Другата любимка на [...]
Подменя ли се виновникът за гастрита и язвената болест
В името на печалбите на фармацевтичните компании, започнаха да учат младите лекари, че за тези заболявания е виновна бактерията хеликобактер пилори. Точно тя, видите ли, предизвиквала развитието на гастрита и язвената болест. И подкрепят твърдението си с довода, че при тези болести я откриват в стомаха по-често, отколкото когато ги няма.
Защо никога не трябва да разголваме душата си
Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги [...]
Защо информационните технологии ни пристрастяват, а съблазнителните реклами ни карат да купуваме
В човешкия мозък има система на поощренията, която е свързана с обещанието за удоволствие. Когато разпознае възможност за награда, мозъкът отделя невростимуланта допамин, който казва на останалите мозъчни дялове [...]
Защо сляпото борене на калории може да ви подведе?
Трябва да се храним по-здравословно, трябва да мислим за храната, но трябва да спрем да броим калориите. Причината, поради която трябва да избягваме броенето на калориите, е, че това е несъвършена техника… [...]
Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал
Кой те е обичал истински. Разбира се, по-добре е да го разбереш по-рано, докато все още можеш да направиш нещо. Или просто да кажеш две думи. Нужните думи в [...]
По-добре е да си тръгнеш от студения дом и студеното сърце, което не желае да те побере…
Едно момиче напуснало мъжа, в когото се влюбило. Уж всичко било добре, дори прекрасно – все пак той я поканил да живее в разкошната му къща. Е, как точно [...]
В трудни времена най-страшно е да бъдеш „заразен“ с нещастие
На студа белият калай може да се превърне в сив калай. Тогава от калаеното войниче остава само купчинка сив прашец, а красивият съд се превръща в прах и пепел. [...]
Понякога трябва просто да благодарим и да се разделим
Живял някога един човек. Той бил любознателен и търсещ, искал да опознае света. И тръгнал на път. Минавал през различни земи, през гори и планини. Веднъж, пресичайки една гора, на [...]
Трябва ли мъжът да се ожени за любимата жена?
Сега сякаш никой на никого не е длъжен за нищо. И много хора живеят заедно, без да имат брак. Това се счита за напълно нормално. Живеят заедно, защото се [...]
Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната
Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в [...]