Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота.

Всъщност суперстолетниците са онези човешки същества, които са достигнали и надхвърлили 110 години. Терминът е формулиран през 70-те години от издателя на Книгата на рекордите на Гинес, Норис Макуиртър. По-късно, през 90-те години употребата му става общоприета.

Според изчисленията, към момента в света би трябвало да живеят между 300 и 450 суперстолетници, макар че е доказана възрастта само на около 75 от тях. Причината за това е, че в много случаи не съществуват официални регистри, в които да е вписана датата на раждането или възрастта им, или ако ги е имало, са били изгубени.

Нека видим какъв е бил животът и начинът на мислене на някои от тях.

МИСАО ОКАВА (117 години):

„Хранете се и спете – така ще живеете много дълго. Трябва да се научите да се отпускате.“

Според класация на Групата за изследване на геронтологията, най-старият жив човек на Земята до май 2015 г. е била Мисао Окава, починала на 117 години и 27 дни в старчески дом в Осака.

Дъщеря на текстилен търговец, тя е родена през 1898 г. До навършване на 110 години тази жена, живяла в три различни века, се е грижила изцяло сама за себе си.

Когато специалистите я питали за здравословните ѝ навици, Мисао се ограничавала с отговора: „Ям суши и спя“, към което трябвало да се прибави и изключителната ѝ жажда за живот. Ако я питали за тайната на дълголетието ѝ, отговаряла със страхотно чувство за хумор: „И аз се питам каква е.“

Доказателство за това, че Япония продължава да бъде фабрика за столетници, е фактът, че през месец юли на същата 2015 година, на възраст 112 години и 150 дни умира Сакари Момой. Той се превръща в най-възрастния мъж на света, макар да заема 58-мо място след 57 жени дълголетници.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ИКИГАЙ: ТАЙНИТЕ НА ЯПОНИЯ ЗА ДЪЛЪГ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ“ НА ЕКТОР ГАРСИЯ И ФРАНСЕСК МИРАЛЕС

МАРИЯ КАПОВИЛЯ (116 години):

„Единственото, което съм правила, е да не ям месо през целия си живот.“

Родена в Еквадор през 1889 г., тя е обявена за най-възрастния човек на земята от 2004 г. до смъртта си през 2006 г. Умира след пневмония на 116 години и 347 дни, като оставя след себе си три деца, дванадесет внуци, двадесет правнуци и двама праправнуци.

На 107 години дава едно от последните си интервюта, в което споделя спомените и мислите си:

„Чувствам се доволна и благодаря на Бога, че още ме пази. Никога не съм мислила, че ще живея толкова дълго. Съпругът ми, Антонио Каповиля, беше капитан на фрегата и умря на 84 години. Родиха ни се три дъщери и един син, сега имам много внуци и правнуци.
Старите времена бяха по-хубави от сегашните. Нравите бяха по-добри. Преди танцувахме сдържано. Много обичах да танцувам на една песен – „Мария“, на Луис Аларкон, дори още си спомням голяма част от текста ѝ. Помня и много молитви, моля се всеки ден.
Обичам валса и все още танцувам. Занимавам се и с ръкоделие – още пазя неща, които съм правила като ученичка.“

След като си припомня своето минало, тя решава да потанцува – една от големите ѝ страсти – и енергията, с която го прави, я кара да изглежда с десетки години по-млада.

Когато я питат за тайната на дълголетието ѝ, отговаря съвсем простичко: „Не знам каква е тайната, за да живееш толкова дълго. Единственото, което съм правила, е да не ям месо през целия си живот. На това го отдавам.“

ЖАН КАЛМАН (122 години):

„Всичко е наред.“

Родена е през февруари 1875 г. в Арл (Франция) и умира на 4 август 1997 г. Става най-дълголетният човек в историята, чиято възраст може да се докаже.

Обичала да се шегува, че се съревновава с Матусал. И действително тя разбива редица рекорди през годините.

Калман умира от естествена смърт. Животът ѝ е бил приятен и не се е лишавала от почти нищо. До стотната си годишнина е карала колело. Живяла е в дома си до 110 години, когато се е съгласила да постъпи в старчески дом, след като провокирала по случайност малък пожар в апартамента си. Спряла да пуши на 120 години, защото ѝ станало трудно да поднася цигарата към устата си – зрението ѝ било влошено от перде.

Вероятно една от нейните тайни е доброто ѝ настроение. „Виждам малко, чувам зле, не усещам нищо, но всичко е наред“, казва на сто и двайсетия си рожден ден.

УОЛТЪР БРЮНИНГ (114 години):

„Ако държиш ума и тялото си заети, ще останеш тук дълго време.“

Роден в Минесота през 1896 г., Уолтър Брюнинг също е имал възможност да види как три различни века минават през живота му. Умира в Монтана през 2011 г. от естествена смърт, имал е две съпруги и е работил в продължение на петдесет години за железопътната компания. По-късно, на 83 години, се оттегля да живее в старчески дом в Монтана, където остава до края на дните си.

През последните си години той дава многобройни интервюта, в които споделя, че дълголетието му се дължи най-вече на навика му да се храни два пъти на ден и да работи колкото е възможно по-дълги години. „Ако държиш ума и тялото си заети, ще останеш тук дълго време“, уверява ни Брюнинг на сто и дванадесетия си рожден ден. По онова време той все още правел упражнения всеки ден.

Другите тайни за дълголетие на Брюнинг са навикът му да помага на хората и това, че не се страхува от смъртта. „Всички ще умрем. Някои се плашат от смъртта. Никога не се страхувайте от нея, защото всички сме родени, за да умрем“ – заявява през 2010 г. в едно интервю за „Асошиейтед прес“.

Казват, че преди да умре през 2011 г., доверил на стоящия край него пастор, че е постигнал споразумение с Бог: когато вече няма надежда за подобрение, значи е дошъл моментът да си тръгне от този свят.

АЛЕКСАНДЪР ИМИЧ (111 години):

„Просто не съм умрял по-рано.“

Александър Имич е химик и парапсихолог, роден в Полша през 1903 г. и установил се да живее в Съединените щати. През 2014 г. се превръща в документирано най-дълголетния мъж в света, след смъртта на неговия предшественик. Самият Имич умира малко по-късно през същата година, през месец юни, оставяйки след себе си дълъг живот, богат на преживявания.

Едно от нещата, на които Имич отдава дълголетието си, е това, че никога не е пил алкохол. „Не е като да получиш Нобелова награда. Никога не съм мислил, че ще стана толкова стар“ – казва той, когато го обявяват за най-възрастния мъж на света. На въпроса за тайната на дълголетието му, отговаря: „Не знам. Просто не съм умрял по-рано.“

Откъс от книгата ИКИГАЙ: ТАЙНИТЕ НА ЯПОНИЯ ЗА ДЪЛЪГ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, издателство Гнездото

„Икигай“ е една книга, която плени сърцата на милиони читатели по света. Книга, която им позволи да се докоснат до мъдростта и пословичното дълголетие на Япония.

А какво стои в центъра на философията за здраве и дълголетие на японците и им позволява да добавят години към живота си? Думата икигай! Причината да ставаш сутрин, радостта да си винаги зает, страстта, която ти носи радост…

Японците казват, че всеки има своя икигай. Някои са го открили, други го носят в себе си, но все още го търсят.

Открийте го и вие и се наслаждавайте на здраво тяло, дълъг живот и бодър дух.