
Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал

Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал
Кой те е обичал истински. Разбира се, по-добре е да го разбереш по-рано, докато все още можеш да направиш нещо. Или просто да кажеш две думи. Нужните думи в нужното време. Само че понякога човекът вече го няма. Хората си отиват по ред на номерата, ред, който не ни е съдено да знаем…
Едно момиче живеело с майка си и с втория ѝ съпруг. Родният ѝ баща много я обичал. Докато пастрокът бил неприятен тип, с едро месесто лице и мустачки, вечно зализан и стегнат, като някой лакей. Момичето не можело да го понася. На всичкото отгоре той непрекъснато я поучавал. Нагло ровел в бележника ѝ. Карал я да си учи уроците и с часове предъвквал задачите ѝ. Не спирал да повтаря едно и също. Улавял лъжите ѝ и настоявал да е честна, разказвал ѝ поучителни истории, сякаш е малоумна. Изпращал я до училище, защото тийнейджърката понякога бягала от час. Карал я да се занимава с музика, макар че самият той нямал слух, и проверявал дали посещава редовно музикалната школа.
Дори майка ѝ се дразнела и подхвърляла шеговито: „Остави детето на мира… Какво си се лепнал за нея! Нека излиза с приятели, защо си хукнал да я търсиш по улиците? Ще се прибере, къде ще отиде!“. А бабата наричала пастрока „гад“ и „мутра“ – зад гърба му, естествено. Само пред момичето.
Родният баща бил друго нещо. Той обичал дъщеря си. На всеки шест месеца девойката ходела при него в столицата и оставала по една седмица. О, с баща ѝ било страхотно! И с новата му жена. Двамата живеели охолно, били весели и забавни хора. Там можело да правиш каквото си искаш – ако щеш застани в челна стойка или отиди на прозореца и пушѝ на воля. Бащата също наричал противния пастрок „гад“ и как ли не още, когато дъщеря му се оплаквала. Добрият баща бил принуден да напусне майка ѝ – първата си жена, така се стекъл животът, просто срещнал Анжела. Иначе много обичал дъщеря си. Понякога ѝ давал пари или ѝ купувал модни парцалки – веднъж на половин година. Вярно, не плащал издръжка, защото доходите му били непостоянни. Но два пъти в годината, най-редовно, канел дъщеря си и си прекарвали супер.
Всички обичали момичето, само пастрокът му бил гаден и противен, тровел му живота. Майката също се тюхкала, че е направила грешка. Бабата, разбира се, се съгласявала с това.
Веднъж девойката толкова се ядосала на пастрока си за постоянната намеса в живота ѝ, че му пожелала: „Да пукнеш дано!“. Е, случва се. Човекът пребледнял, червени петна избили по лицето му, но махнал с ръка и излязъл. След това отново се захванал с възпитателните си методи, досаждал ѝ за пушенето, дори изсипвал учебниците от раницата ѝ, за да търси цигари.
Това е дълга история. Дъщерята пораснала и продължила образованието си. Пастрокът ѝ я накарал да кандидатства и успял да плати цялото ѝ следване – починал точно когато завършвала. Тя не страдала особено, сълза не отронила. За нея той бил просто един стар и досаден четиресет и шест годишен чичко, от когото ѝ било писнало.
Младата жена разбрала всичко много по-късно. Когато самата тя навършила четиресет и се замислила кои хора са я обичали. Истински. Както могат, но истински. И, знаете ли, спомнила си само за своя пастрок. Спомнила си как стоял изпънат в спретнатия си костюм, с вратовръзката, и гледал дали е стигнала до вратата на училището. Може би е чакал тя да се обърне и да му помаха… просто да му помаха за довиждане. Но тя никога не го направила. Нито веднъж не се сбогувала.
Онзи, който обича истински, се грижи. Но кой знае защо, хората не виждат този прост знак, не го ценят. Едва по-късно разбират кой ги е обичал истински в този живот…
Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.
Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Един човек бил обран от крадец. Крадецът влязъл в къщата му и открил парите, които стопанинът събирал от няколко години. Спестявал, записвал си на листче, ограничавал се във всичко. Свил разходите и на семейството [...]
Всички останали оплаквания понякога са възможни и оправдани. Чувстваш се слаб – оплачеш се. Случва се. Болка, глад, предателството на близък човек, мъчителната неизвестност – малко ли причини може да има за оплакванията ни… [...]
– Засега не идвай у нас – казала млада жена на майка си. – Разбира се, благодаря ти за всичко, което правиш, но засега не идвай. Майката не очаквала това. Била в дома на дъщеря [...]
Джордан Питърсън: В добре функциониращите общества главният показател за статуса е компетентността. Не властта!
Предлагаме ви няколко мисли от великолепната книга на д-р Джордан Питърсън „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, която слага пръст в раните на днешния свят, за да ни покаже пътя [...]
Защо когато се караме, си крещим, а когато обичаме, шепнем
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил [...]
На добрия човек понякога му е от полза дори злото
Да кажем, нещо очевидно неприятно е сполетяло някой човек. Нещо несправедливо, обидно. А той благодари. И не защото е последовател на учението на Толстой за несъпротива на злото, не [...]
Тайната на семейното щастие е… щастливата жена
Mлад човек попитал един мъдрец: – Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми защо твоят семеен живот е толкова щастлив? Каква [...]
Не пропускай безценните мигове с родителите си. Утре може да е късно…
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една [...]
Представете си какви бихте могли да бъдете и целенасочено се стремете към това
Здравата, енергична и преди всичко честна личност ще признае грешките си. Тя доброволно ще се откаже от остарелите идеи, разбирания и навици, които пречат на по-нататъшното ѝ израстване и [...]
Кое прави стреса опасен и смъртоносен
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се [...]
Трите смъртоносни „П“, с които можеш да унищожиш един човек
Един човек може да бъде унищожен по следния начин: плашиш го, порицаваш го и го принизяваш. И правиш това постоянно. Трите смъртоносни „П“. Това е теорията за стреса на [...]
Когато обичаш, не виждаш старостта…
Ремарк обичал безумно Марлене Дитрих. Измъчвал се, страдал, вълнувал се, пишел ѝ най-нежните писма… и в същото време се карал, дори се биел с любимата си – такава страст [...]
Как действа на организма приемът на лекарства
През последните години медицината започна да използва фармакотерапията като основен метод на лечение. Постепенно лекарите от лекуващи се превърнаха в предписващи лекарства. Необузданото използване на фармакотерапията в цял свят доведе [...]