
Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал

Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал
Кой те е обичал истински. Разбира се, по-добре е да го разбереш по-рано, докато все още можеш да направиш нещо. Или просто да кажеш две думи. Нужните думи в нужното време. Само че понякога човекът вече го няма. Хората си отиват по ред на номерата, ред, който не ни е съдено да знаем…
Едно момиче живеело с майка си и с втория ѝ съпруг. Родният ѝ баща много я обичал. Докато пастрокът бил неприятен тип, с едро месесто лице и мустачки, вечно зализан и стегнат, като някой лакей. Момичето не можело да го понася. На всичкото отгоре той непрекъснато я поучавал. Нагло ровел в бележника ѝ. Карал я да си учи уроците и с часове предъвквал задачите ѝ. Не спирал да повтаря едно и също. Улавял лъжите ѝ и настоявал да е честна, разказвал ѝ поучителни истории, сякаш е малоумна. Изпращал я до училище, защото тийнейджърката понякога бягала от час. Карал я да се занимава с музика, макар че самият той нямал слух, и проверявал дали посещава редовно музикалната школа.
Дори майка ѝ се дразнела и подхвърляла шеговито: „Остави детето на мира… Какво си се лепнал за нея! Нека излиза с приятели, защо си хукнал да я търсиш по улиците? Ще се прибере, къде ще отиде!“. А бабата наричала пастрока „гад“ и „мутра“ – зад гърба му, естествено. Само пред момичето.
Родният баща бил друго нещо. Той обичал дъщеря си. На всеки шест месеца девойката ходела при него в столицата и оставала по една седмица. О, с баща ѝ било страхотно! И с новата му жена. Двамата живеели охолно, били весели и забавни хора. Там можело да правиш каквото си искаш – ако щеш застани в челна стойка или отиди на прозореца и пушѝ на воля. Бащата също наричал противния пастрок „гад“ и как ли не още, когато дъщеря му се оплаквала. Добрият баща бил принуден да напусне майка ѝ – първата си жена, така се стекъл животът, просто срещнал Анжела. Иначе много обичал дъщеря си. Понякога ѝ давал пари или ѝ купувал модни парцалки – веднъж на половин година. Вярно, не плащал издръжка, защото доходите му били непостоянни. Но два пъти в годината, най-редовно, канел дъщеря си и си прекарвали супер.
Всички обичали момичето, само пастрокът му бил гаден и противен, тровел му живота. Майката също се тюхкала, че е направила грешка. Бабата, разбира се, се съгласявала с това.
Веднъж девойката толкова се ядосала на пастрока си за постоянната намеса в живота ѝ, че му пожелала: „Да пукнеш дано!“. Е, случва се. Човекът пребледнял, червени петна избили по лицето му, но махнал с ръка и излязъл. След това отново се захванал с възпитателните си методи, досаждал ѝ за пушенето, дори изсипвал учебниците от раницата ѝ, за да търси цигари.
Това е дълга история. Дъщерята пораснала и продължила образованието си. Пастрокът ѝ я накарал да кандидатства и успял да плати цялото ѝ следване – починал точно когато завършвала. Тя не страдала особено, сълза не отронила. За нея той бил просто един стар и досаден четиресет и шест годишен чичко, от когото ѝ било писнало.
Младата жена разбрала всичко много по-късно. Когато самата тя навършила четиресет и се замислила кои хора са я обичали. Истински. Както могат, но истински. И, знаете ли, спомнила си само за своя пастрок. Спомнила си как стоял изпънат в спретнатия си костюм, с вратовръзката, и гледал дали е стигнала до вратата на училището. Може би е чакал тя да се обърне и да му помаха… просто да му помаха за довиждане. Но тя никога не го направила. Нито веднъж не се сбогувала.
Онзи, който обича истински, се грижи. Но кой знае защо, хората не виждат този прост знак, не го ценят. Едва по-късно разбират кой ги е обичал истински в този живот…
Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.
Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Това е пример от личния ми опит, проверен в практиката. Методът е прост, но има две задължителни условия: акуратност и упоритост. Дори само веднъж да проявите малка небрежност и да пренебрегнете спазването на правилата, [...]
Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в ъгълчето на окото, както са [...]
Веднъж в нощта преди Рождество дядо Талиб седял и си кърпел валенките. Те били много стари, като самия Талиб. Той не знаел нищо за Рождество. Както сам казвал, било му все едно дали е [...]
Невидимият вампир, който трови живота ви
Посочете онзи, който ви е принудил да правите това… Принудил ви е чрез шантаж, заплахи, побои или ви е заставил с пистолет. И кажете: „Ето го този, който ме [...]
Ефектът на моралното оправдание – трик на мозъка, който ни убеждава, че можем да направим това, което искаме
Когато става въпрос за правилно и грешно, повечето от нас не се стремят към морално съвършенство. Ние просто искаме да се почувстваме достатъчно добри – а това сякаш ни [...]
За чудото на Рождество
Веднъж в нощта преди Рождество дядо Талиб седял и си кърпел валенките. Те били много стари, като самия Талиб. Той не знаел нищо за Рождество. Както сам казвал, било [...]
Докато си на земята, докато си жив, има надежда
Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид [...]
Кой ни закриля от другия свят?
Знаем кой ни пази и защитава… Кой ни закриля от другия свят. Усещаме връзката, усещаме подкрепата, просто не го споделяме с никого. Това е човек, който приживе ни е [...]
Какво говори за нас хранителното ни поведение при силен стрес
Някои хора започват да ядат много в периоди на тревога и стрес. На други залъкът им засяда в гърлото, хапка не могат да преглътнат. Защо става така, в какво [...]
Когато съдим другите…
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]
„Храни се като мен и ще изглеждаш като мен“, или как инфлуенсърите продават панацея на уязвимите
Хората, които рекламират и препоръчват тези стилове на живот, в повечето случаи са красиви млади дами, разполагащи с плоски като дъска кореми, миниатюрни пори (които по някаква случайност никога не се запушват) и, разбира се, с голяма група отдадени последователи в социалните мрежи. Това е реалността в индустрията.
Ще познаете какъв е един човек по държанието му, когато има временна власт над вас
Случва се някой човек да усети, че има власт над вас. Тогава той започва да упражнява тази власт толкова очевадно, че ви къса нервите. Буквално издевателства – не мога [...]
10 признака, че имате твърде много стрес хормони
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото. Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.














































