Разсейването като болест на ума

В днешно време, когато повечето хора са, така да се каже, експерти в разсейването, може да изглежда излишно да посвещаваме цял урок или повече на тази тема. Но за да се справим с разсейването, трябва да разбираме същността му – при това да я разбираме добре. За да преодолеем дадено нещо, е необходимо да го познаваме и разбираме.

Разсейването – пълната противоположност на концентрацията – е като подмолна психическа зараза, която се разпростира по целия свят и неусетно се промъква в живота на мнозина – и деца, и възрастни. Веднъж попаднала в човешкото съзнание, тя започва да се разраства с неимоверна скорост. Омагьосаното колело на разсейването, както го наричам, се завърта и ускорява от само себе си. И не след дълго се превръща в преобладаващо състояние на ума, в абсолютен господар на живота ни. Неговото управление е злокачествено във всяко отношение. То е разрушително по природа и подкопава самите основи на нашите взаимоотношения, планове и начинания – съсипва всяко нещо, от което зависи удовлетворението ни в живота.

За съжаление, умът е толкова разсеян, че не остава съсредоточен достатъчно дълго, за да може да се замисли и да осъзнае колко разсеян е всъщност, след което да предприеме нещо по въпроса.

Последиците от разсеяния ум са меко казано унищожителни. Той ражда гнили плодове като страх, тревога, безпокойство, напрежение, усещане за безцелност, нерешителност, психическо и физическо изтощение. Тези разрушителни емоции се смесват в безкраен хаос, довеждат ума до безпомощност и пречупват волята на душата.

Убеден съм, че повечето хора не са наясно с пагубните последици от един разсеян ум. Ако имаха представа от каква ужасна болест страдат, те биха потърсили спасително лекарство. А най-добрата противоотрова, най-ефикасната ваксина за тази коварна болест е фокусът.

За да разберем състоянието на разсеяност, ще започнем с неговата дефиниция. Аз определям разсейването като процес, при който съзнанието ми попада под контрола на вътрешна или външна сила без моето съзнателно позволение.

Нека да обясня по-подробно. Ситуация, при която сме на кино и гледаме филм, не е пример за разсейване. В този случай сме направили съзнателен избор да предадем контрола върху своето съзнание на режисьора, позволявайки му да го придвижва през различните области на ума ни. А това не се вмества в определението, което изведохме. Да си припомним ума и съзнанието – дефинициите, с линк.

Ето защо, за по-ясна илюстрация, ще си послужим с друг пример и ще използваме смартфона като източник на разсейване.

Джовани пише на телефона си спешно съобщение до бавачката, в което я пита дали тя може да остане още няколко часа, защото му се налага да работи до късно. По средата на съобщението телефонът звъни. Той приема обаждането и се увлича в разговор с колежката си Емилия, която го търси, за да обсъдят важен проект, по който работят заедно.

След известни разисквания Емилия приключва разговора с молба колегата ѝ да прегледа някаква статия в интернет.

Джовани затваря и веднага отива на посочения уебсайт. Прочита статията, която го впечатлява толкова силно, че решава да я сподели във Фейсбук. Копира връзката, влиза в социалната мрежа и публикува на стената си въпросната статия.

След като така и така е тук, Джовани решава набързо да прегледа новите публикации и започва да харесва, коментира и споделя. Докато напредва в хронологията, в долната част на екрана започват да изскачат известия за някаква активност на страницата му. Понеже обича да привлича внимание, Джовани си мисли: „Еха, някой сигурно е харесал поста ми!“. Кликва върху иконата за известия и открива, че доста хора са харесали и коментирали статията, която е публикувал, и решава, че и той трябва да реагира. Харесва коментарите им и отговаря на някои от тях. Джовани вече десет минути е във Фейсбук.

В същия момент си мисли: „Тази публикация събра голяма популярност. Непременно трябва да я споделя и в Туитър“. Сменя приложенията и отново публикува линка към статията. След като така и така е в Туитър, решава той, ще прегледа набързо какво ново става тук и пак се залисва да споделя и коментира. Съвсем скоро и тук започват да изскачат известия за активност. Джовани е развълнуван от това, че хората откликват на публикацията му. Кликва върху иконата за известия и на свой ред започва да реагира на реакциите, които е предизвикала публикацията му.

Поглежда колко е часът и осъзнава, че е най-добре да приключва със социалните мрежи и да се залавя за работа. Отново сменя приложенията, като влиза в електронната си поща и започва да отговаря на имейлите. След пет минути осъзнава, че бавачката все още не е отговорила на изпратеното преди повече от двайсет минути съобщение. Съзнанието му преминава в раздразнената област на ума и решава, че трябва да си поговори с нея и да ѝ обясни, че смисълът на спешните съобщения е да получават незабавен отговор. Той отново сменя приложенията, като от електронната поща отива в месинджъра, но там открива недовършеното съобщение до бавачката, което така и не е изпратил. Изчервява се, тъй като разбира, че раздразнението му е било безпочвено, бързо довършва текста, изпраща го и се връща в електронната поща, за да прегледа още няколко имейла. Остатъкът от вечерта протича в същия дух, тъй като Джовани позволява на средата да диктува с какво да се ангажира съзнанието му.

Може би някои от вас откриват в Джовани нещо от себе си.

И така, какво точно се случи? Джовани позволи на своя смартфон, на приложенията и изскачащите известия да се разпореждат със съзнанието му и да му дърпат конците. Под диктовката на външна сила и без неговото съзнателно одобрение, съзнанието му прескача от едно нещо на друго. От този факт следва, че Джовани е разсеян.

Смартфонът диктува не само накъде ще се насочи съзнанието му, но и накъде ще тече енергията му. В момент на разсейване, когато съзнанието се разпилява навсякъде, енергията също се разпилява и в резултат на това нищо не получава достатъчно енергия, за да започне да се проявява в живота.

Овладяване на разсейването

Разсейването, подобно на концентрацията, изисква практика, за да станете добри в него. Хората, които са овладели „изкуството“ на разсейването, несъзнателно се превръщат в носители на един нов вид светоглед, който започва да се формира. Ние ставаме по-добри в онова, което практикуваме. И този закон действа, независимо от това дали практикуваме едно нещо съзнателно, или не.

По-рано дадох пример, че ако искам да стана отличен пианист, ще трябва да свиря най-малко по пет часа на ден, пет или шест дни в седмицата. След шест месеца със сигурност ще съм по-добър, отколкото в началото. Но дали ще свиря в Карнеги Хол? Най-вероятно не, макар че шест месеца е сериозна практика. След една година ще съм още по-добър. За това време едва ли ще съм станал пианист от най-висока класа, но несъмнено ще съм много по-добър от преди.

Нека си представим, че разсейването е нещо, което практикувам между шест и осем часа на ден, пет или шест дни в седмицата. След шест месеца ще съм малко по-добър, отколкото в началото. А след една година, ако продължа да отделям същото време, вероятно ще съм много, много по-добър в изкуството на разсейването.

Истината е, че повечето хора не отделят на тази практика между шест и осем часа на ден. В едно денонощие има 24 часа. Да приемем, че средностатистическият човек си позволява лукса да спи по 8 часа на денонощие. Остават 16 часа за бодърстване. Реално погледнато, колко от тези 16 часа преминават в това да практикува разсейване? Може би много повече от 6 или 8 часа, а най-правдоподобното предположение е между 10 и 14 часа на ден. Освен това вероятността да практикува разсейване само пет-шест дни в седмицата е изключително малка. Ако един човек се разсейва от понеделник до събота, то шансовете неделята да е ден за концентрация клонят към нула.

Следователно, ако тренирате в този дух между 10 и 14 часа на ден, седем дни в седмицата, в продължение на шест месеца, спокойно мога да заключа, че ще станете много добри в разсейването. След една година или най-много 18 месеца вече няма да сте на любителско ниво и ще влезете в групата на виртуозите.

Повечето хора не осъзнават, че именно редовната и продължителна практика е причината да са толкова добри в разсейването. Това, че никой не ги е учил да се концентрират, е само част от проблема. По-важното е, че разсейването е нещо, което практикуват непрекъснато от сутрин до вечер, и тъкмо затова са толкова добри в него.

Цената на разсейването

Всички сме благословени с два от най-големите дарове на живота – време и енергия. Повечето хора обаче не осъзнават колко ценни са тези дарове, а малцината, които си дават сметка, се отнасят към тях с най-голяма почит. Времето, с което разполагаме на тази планета, е ограничено. То изтича неумолимо. Как ще го използваме зависи единствено от нас. Подобно на времето, енергията, с която разполагаме тук и сега, също е ограничена. А изборът къде ще влагаме тази енергия е изцяло в нашите ръце.

Разсейването е крадец на време и на енергия, то ни лишава от ценни моменти и възможности за близост без следа от угризение. То краде от времето и енергията ни, но не всеки усеща загубата по еднакъв начин. Безцелният човек разполага с цялото време и енергия на света, за да ги пилее безразсъдно. Ала този, който има цел, разполага с ограничено време и енергия и за него разсейването е непоносимо висока цена.

Всеки миг, в който съзнанието, а оттам и енергията се разпиляват и не са фокусирани там, където трябва, е безвъзвратно изгубен миг. Способността да се концентрираме е това, което ни позволява да присъстваме изцяло във всеки един момент, който споделяме със семейството и близките си. Разсейването ограбва тези моменти, а всеки от тях е уникален във времето и пространството. Ние никога не можем да си ги върнем и да ги съживим. И не бихме искали да ги пожертваме.

Когато цената на разсейването е непоносимо висока, тогава си струва да заплатим цената на фокусирането.

Заради постоянната си разсеяност и неспособност да се фокусират в настоящия момент хората пропиляват страшно много време и безценни мигове с любимите хора. Разсейването има огромни последици на индивидуално ниво, но те са видими само за онези, които умеят да се фокусират.

Неумението да се концентрира прави човека неспособен да присъства пълноценно в преживяванията си и това поражда неудовлетворение – въпреки че в живота му има достатъчно преживявания, които биха го изпълнили с удовлетворение, стига да можеше наистина да присъства в тях. Връзката между родители и деца се къса все повече, тъй като и едните, и другите не успяват да останат фокусирани достатъчно дълго, за да проведат смислено общуване. Приятелите се събират на вечеря само за да снимат чиниите си и да комуникират през телефоните си с онези, които не присъстват на сбирката. Разговорите са безразборни и криволичещи, с повече завои от стръмен планински път, лишени от истински смисъл, тъй като темата непрекъснато се сменя и почти никога не се изчерпва докрай. Разсейването е станало толкова обичайно явление в обществото, че за съжаление, се превръща в общоприета норма.

Откъс от книгата СИЛАТА НА КОНЦЕНТРИРАНИЯ УМ на Дандапани, издателство Гнездото