Някога в магазините е имало табелки с надпис: „Изисквайте най-доброто!“. Поискайте от продавача най-хубавите галоши от Париж! Настоявайте за пресни стриди или за меденки с мента – служителят с огромно удоволствие ще ви претегли три фунта. В книжарничката поискайте събраните съчинения на граф Вяземски и новия роман на Жорж Санд! Точно към такова повелително наклонение са ни призовавали навремето. Един вид, пожелайте, а ние ще се радваме да изпълним желанието ви.

В тези думи не е имало нищо арогантно или обидно. Нали и сега пишат в обявите: „Търси се шлосер“. Това значи, че им трябва шлосер. Че го чакат. Искат го.

Млад мъж отишъл при един мъдър философ и се оплакал, че не живее своя живот. Че не го забелязват. Момичетата не се запознавали с него, макар да избирал най-непривлекателните, тоест не тези, които му харесват, а онези, които… ами, не са нищо особено. Защото, мислел си, поне те може да му хвърлят око. Но не. Не им бил интересен. Не го ценели и в работата, винаги оставал на заден план, не му вдигали заплатата. Изобщо навсякъде срещал пренебрежение. Сякаш не го забелязвали. Дори в заведенията все го настанявали на най-неудобната маса и го обслужвали последен. Макар че оставял бакшиш и никога не се оплаквал – нито от ястията, нито от обслужването.

Философът го попитал за детството му – дали и тогава е било така. Да, същото било. Като дете младежът износвал дрехите на по-големия си брат, а на по-малкия дояждал яденето – някакви не особено вкусни детски храни. Майка му казвала: „Няма да го хвърляме, я! Храната е хубава, дояж я!“. И той покорно я дояждал, въпреки че не му било вкусно. Родителите хвалели момчето за сговорчивия му характер. Но купували нови играчки и красиви неща на по-големия и на по-малкия. Постепенно в подсъзнанието на момчето се оформила убедеността, че той е „второ качество“. И тази негова убеденост подсъзнателно се отразявала на всички хора, с които общувал, и определяла отношението им към него.

Философът му казал следното:

– Две седмици изисквайте само най-хубавото. Естествено, без скандали и повишаване на тон. Просто търсете най-хубавия колбас в магазина. Или месо, или сирене, или ябълки – каквото и да купувате. Ако са по-скъпи, вземете по-малко количество. Но да е най-доброто! Даже от хляба избирайте най-хубавия, примерно хрупкава багета със златиста коричка. По отношение на дрехите – също. Купувайте най-доброто! Дори да е само носна кърпа или чорапи, нека да са разкошни! Влезете ли в заведение, настоявайте за най-хубавата маса. Ако ви предложат по-лоша, кажете: „Не, ще седна ей там! Там е най-хубавото място!“. И се постарайте да се запознаете с най-хубавото момиче. С онова, което ви харесва най-много!

За младежа било много трудно да промени навиците си и да изисква най-хубавото – в добрия смисъл на думата „изисква“, като в старинното магазинче. За него било непривично вместо килограм от най-евтините и безвкусни ябълки да си купи две големи червени и ароматни ябълки. Или да носи скъпи и красиви чорапи вместо евтините, грозни и практични, с които бил свикнал. С момичето било най-страшно – притеснявал се дори да го доближи, така че отложил тази част от задачата за края на втората седмица. Но запознанството все пак се състояло и минало добре. Момичето казало, че е симпатичен младеж. Дори красив. Как не го била забелязала по-рано… уж живеят на една улица!

Това е оригинален метод, но работи. По този начин се пречупва стереотипът, променя се обичайният модел на поведение и отношението на околните към нас. Променя се съдбата. Вече никой няма да смее да ни дава да дояждаме остатъците, „за да не се хвърля“. Няма да ни настаняват на счупената масичка в ъгъла. Хората усещат онова, което излъчваме.

Започнем ли да изиск­ваме най-доброто, самите ние се променяме. В положителния смисъл на думата. Разбира се, трябва и честно да си плащаме за това. Най-доброто не е евтино. Но пък промяната на житейската ни програма е най-доброто, което можем да направим за себе си, ако досегашният живот не ни допада и ни потиска…

Откъс от книгата ОБИКНОВЕНО ЧУДО на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.

Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!

Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.