Живял някога младеж, син на почитан самурай. Отправил се той да търси щастието си в големия град и там започнал да работи при местен богаташ. Но се влюбил в жената на своя господар и за зла беда, това било разкрито.

Не му оставало нищо друго, освен да убие богаташа и да избяга, за да се спаси от грозящото го наказание. Останал без средства и подслон, младежът се скитал по пътищата и преживявал от просия.

Но колкото повече време минавало, толкова повече го тормозела съвестта. Чувството за вина, което изпитвал заради извършеното престъпление, не го напускало и не му давало миг покой.

Един ден срещнал странстващ монах и решил да му сподели терзанията си. Монахът го изслушал и му казал:
– Синко, действително си сторил голям грях. Но всеки човек може да сгреши. По-важното е как ще продължи оттам нататък. Направи нещо, с което да изкупиш вината си. Измисли начин, по който да направиш нещо добро, да помогнеш на някого. Така и душата ти ще се успокои.

Благодарил младежът за съвета и продължил по пътя си. Не след дълго стигнал до една стръмна и много тясна планинска пътека. Тя била толкова опасна, че много хора губели живота си, опитвайки се да минат по нея.

И изведнъж той разбрал какво добро ще направи. Ще прокопае тунел през планината, през който хората да преминават, за да избягват пътеката. Така ще помогне не на един, а на много хора! И може би ще спаси много човешки животи!

Започнал да копае тунела, ден и нощ се трудел неуморно. Малко по малко напредвал, като мравка, но мисълта за изкуплението на вината му давала сила да продължава. Така минали двайсет години. Тунелът бил почти готов, а младежът се превърнал в зрял мъж.

Един ден при него отнякъде се появил непознат момък. Той се представил като сина на предишния му господар, когото той бил убил, и казал, че е дошъл да търси отмъщение за смъртта на баща си.

Човекът спокойно посрещнал неканения гост и отговорил:
– Охотно ще се разделя с живота си. Имаш пълното право да искаш смъртта ми. Но имам само една последна молба към теб. Позволи ми да завърша тунела. Той е изключително важен за мен. А в деня, в който стигна до края му, можеш да ме убиеш.

Момчето се съгласило. То се заселило в съседно село и всеки ден ходело да наблюдава как убиецът на баща му влиза в тунела и копае почти денонощно.

Минали няколко дни и младежът решил да се присъедини към работата в тунела. Така или иначе стоял и чакал, защо да не помогне в тежката работа.

Започнали да работят рамо до рамо, разговаряли, понякога се смеели. И така ден след ден, постепенно в сърцето на младежа ненавистта и жаждата за мъст започнали да се топят, а на тяхно място се появило възхищение от силата на духа и твърдостта на този човек.

Така минала почти година и най-накрая тунелът бил завършен. Хората вече можели да минават безопасно по новия път.
– Дойде и твоят ден – обърнал се човекът към момчето. – Вече можеш да ме убиеш и да отмъстиш за своя баща.
– Не – казал младият човек, – промених решението си. Не мога да убия своя учител. Не мога да отнема живота на човека, който излекува душата ми.

Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…

Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.