Когато Учителят бил на смъртното си ложе, най-добрите му ученици и последователи се събрали около него, за да чуят последните му слова и напътствия. Един от по-младите възпитаници се приближил до леглото му и го попитал:

– Учителю, ти си толкова мъдър, имаш толкова познания и опит, които щедро раздаваш на всички нас. Ти си нашият велик Учител. Но кажи ни кой беше твоят Учител? Никога не си ни разказвал за него…

– Имах хиляди учители – започнал да говори старецът с немощен глас и всички притихнали да чуят думите му. – Ако трябва да изброявам имената им, няма да ни стигнат месеци, дори години, а аз нямам толкова време на този свят. Но ще ви разкажа за трима от тях, които и до ден днешен си спомням с усмивка.

Първият беше крадец. Срещнах го в едно непознато село. Бях се загубил в пустинята и когато най-после се добрах до първото срещнато село, беше късно през нощта, всички врати бяха залостени, а навън нямаше жива душа. Тръгнах да търся подслон и изведнъж видях странен човек, който се опитваше да пробие дупка в стената на една къща. Попитах го къде мога да отседна, а той ми каза:

– По това време на нощта ще бъде трудно да намериш подслон. Но ако не се притесняваш да делиш покрив с един крадец, можеш да останеш при мен.

Той беше добър човек, независимо от лошия път, по който беше поел. Всъщност той имаше някаква своя справедливост – крадеше само от хора, за които знаеше, че са забогатели несправедливо, на гърба на бедните, и винаги споделяше с тях придобитото. Останах при него цял месец. Всяка вечер, преди да излезе, той ми казваше:

– Аз отивам на работа, ти си стой тук, почивай си и се моли.

А когато се прибираше и го питах дали е намерил нещо, той ми отговаряше:
– Днес не беше добър ден, но утре непременно ще успея.

Този човек никога не изпадаше в отчаяние и винаги беше щастлив. И години след срещата ми с него, когато самият аз съм се чувствал обезверен и несигурен в себе си, когато ми е идвало да захвърля всичко, си спомнях за крадеца, който казваше: „Бог е милостив. Утре непременно ще успея. Утре ще бъде по-добър ден“. От него научих никога да не се отказвам и да имам вяра в утрешния ден.

Вторият ми учител беше едно куче. В един горещ ден, когато, умиращ от жажда, едва се бях добрал до реката, се появи това куче. То също искаше да пие, но когато се наведе над водата и видя собственото си отражение, помисли, че там има друго куче, изплаши се и се отдръпна. Понечи да избяга, но жаждата му беше толкова силна, че независимо от страха си, то просто скочи във водата и жадно започна да лочи. В този момент отражението му изчезна. Тогава разбрах, че трябва да скочиш в реката на всички свои страхове, ако искаш те да изчезнат. От кучето се научих на смелост.

Третият учител беше едно детенце. Срещнах го веднъж, когато отивах към храма. Момченцето носеше запален светилник, като държеше едната си ръка около пламъка, за да го пази от вятъра.

– Виждам, че пазиш огънчето си да не угасне – заговорих го аз.
– Да, така е – отговори то.
– А можеш ли да ми покажеш откъде идва пламъкът?
– Не знам откъде идва – каза детето, а после изненадващо духна светилника и го изгаси. Погледна ме дяволито и попита: – А ти знаеш ли къде отиде сега?

Ах, как ме разтърсиха думите на това дете. Много от знанията, които имах, ми се сториха излишни. Въпросите, които постоянно си задавах, ми с е сториха незначителни. Защо губим толкова време да разсъждаваме върху неща, които просто съществуват. Захвърлих всички ненужни мисли за един миг. Така се освободих от своята глупост и се научих да виждам само важ­ното и същественото.

Това е моята истината: аз нямах един-единствен велик Учител, но през целия си живот бях ученик. Приемах всичко съществуващо за свой учител. Черпих мъдрост от хиляди хора. Търсих знание в облаците, доверявах се на дърветата… изучавах всичко на света. Да имате само един учител, е като да се учите да плавате в малко езеро. Дори и да усвоите всичко от него, ще бъдете ли готови да плавате в огромния океан? Ето защо е необходимо да наблюдавате целия свят и да го превърнете във ваш учител.

Отворете съзнанието си и бъдете готови всеки ден да усвоявате нови знания. Само тогава ще се потопите в хармонията на Вселената и спокойно ще се движите в огромния океан на живота.

Всеки човек в живота ни е учител. И не е задължително да го харесваме, за да ни научи на нещо полезно.

Притчата е част от сборника ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА: 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

Ако познавате първия сборник с притчи, вероятно знаете какъв незаменим помощник в трудни моменти могат да бъдат тези малки истории с техните простички духовни напътствия и поуки. Втората книга от поредицата, „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА“, ще ви отведе на едно ново пътуване към себе си, след което ще се почувствате по-мъдри, по-силни и умиротворени. И може би ще успеете да се докоснете до Великата тайна на живота.

Просто отворете сърцето си и се потопете в мъдростта на вековете…