
Притча за отровния чай

Притча за отровния чай
Живяла някога в едно село млада девойка. Омъжила се и отишла да живее в дома на своя съпруг. Но младата снаха никак не се погаждала със свекърва си. Непрекъснато имали раздори и караници, тъй като възрастната жена все я поучавала и често ѝ правела забележки. Момичето пък не ѝ оставало длъжно и така отношенията между двете ставали все по-тягостни и непоносими.
Един ден младата невеста решила, че не може повече да продължава така. Отишла в края на селото, където живеел стар знахар.
– Какво те е води при мен, момиче? – попитал старецът.
– Вече не мога да живея със свекърва ми. Знам, че имаш билки и треви за всякакви случаи. Дай ми някаква отвара, с която да я отровя.
– Върху смъртта ли искаш да градиш щастието си, детето ми? Не е хубаво това, дето си намислила… Но добре. Ето какво ще направим. Ще ти дам една отвара, която ще свърши работа, но ще отнеме известно време. Всяка сутрин ще даваш от нея на свекърва си. Само че трябва да изпълниш още нещо.
– Каквото кажеш, ще го сторя. Само и само да свърши тая мъка.
– Нашето село е малко и бързо ще се разчуе, че е станало нещо с жената. И много лесно ще те заподозрат, особено след като се знае, че не се разбирате. Затова се опитай да промениш своето отношение към свекърва си. Бъди по-приветлива с нея, усмихвай ѝ се по-често и се опитай да изпълняваш това, което тя иска от теб. Не се тревожи. Няма да е прекалено дълго.
Така и направила младата невеста. Още на другата сутрин станала рано, изчистила къщата, запалила печката, приготвила закуска и когато възрастната жена станала, я посрещнала гальовно с думите:
– Добро утро, мамо! Направила съм ти топъл чай.
И ѝ поднесла от отровната отвара. Така минавали дните. Всяка сутрин девойката посрещала свекърва си по същия начин, а през деня била приветлива и изпълнявала всичките ѝ изисквания. Малко по малко и свекървата отворила сърцето за момичето. Започнала да я обгръща с любов и нежност. Двете неусетно започнали да се държат като майка и дъщеря.
И един ден снахата, която отдавна спряла да поднася отровния чай на свекърва си, отишла отново при стария знахар и се хвърлила в краката му:
– Моля те, умолявам те, помогни ми! Дай ми противоотрова за моята свекърва. Тя ми е като майка… Не искам да умре!
– Успокой се, мила моя… Отварата, която ти дадох и която ти поднасяше на свекърва си всяка сутрин, беше от ароматни лековити билки. В тях нямаше отрова. Отровата беше в твоето сърце, но ти успя да се избавиш от нея. Не беше толкова трудно, нали?
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която сякаш е събрана цялата мъдрост на света...Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали към него:– Ти си източник [...]
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, не отговорил веднага на въпроса, [...]
Една притча за тънката граница между свободата и робството, за доброволното робство, в което всички ние участваме. И която звучи повече от актуално в днешния ден. Фараонът бил още млад, но вече започнал да строи [...]
Ти не си твоят ум. Ти си чисто съзнание, което пътува през различните области на ума
За да разберем по-добре съзнанието и ума, ще разгледаме ума като имение. Но преди това нека си припомним дефинициите, които въведохме за тях. Определихме ума като огромно пространство, съставено [...]
Когато имаш чувството, че животът е против теб, наистина се оказва така
Седях в самолета в очакване да излетим от летище Хобарт. Забави ни последният пасажер – една останала без дъх, гневна на вид жена. Новодошлата се ядоса още повече, когато [...]
Трябва ли мъжът да се ожени за любимата жена?
Сега сякаш никой на никого не е длъжен за нищо. И много хора живеят заедно, без да имат брак. Това се счита за напълно нормално. Живеят заедно, защото се [...]
Понякога е нужно нещо много малко, за да оцелееш…
По време на Ленинградската блокада едно момиче написало в дневника си, че иска да си хване мишка. Не, не за да я изяде. Макар че тогава са яли и [...]
Сигурни ли сте, че знаете какво е любов?
Любов е, когато вървите боси по брега на океана под звука на прибоя… Така е написал един писател. Тюркоазени вълни с бяла пяна, синьо небе и ярко слънце. Държите [...]
Много дълго време нищо не се случва…
Нито лошо (и слава богу), нито хубаво. Нищичко. Всичко си е както винаги, едно и също. Едни и същи събития, едни и същи хора, един и същ стандарт на [...]
Една малка промяна, която може да преобрази живота ти
Някога в магазините е имало табелки с надпис: „Изисквайте най-доброто!“. Поискайте от продавача най-хубавите галоши от Париж! Настоявайте за пресни стриди или за меденки с мента – служителят с [...]
Подменя ли се виновникът за гастрита и язвената болест
В името на печалбите на фармацевтичните компании, започнаха да учат младите лекари, че за тези заболявания е виновна бактерията хеликобактер пилори. Точно тя, видите ли, предизвиквала развитието на гастрита и язвената болест. И подкрепят твърдението си с довода, че при тези болести я откриват в стомаха по-често, отколкото когато ги няма.
Не пропускай безценните мигове с родителите си. Утре може да е късно…
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една [...]
Най-доброто оръжие срещу обидата
Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. [...]















































