На 30 ноември 1835 г. е роден големият американски писател и хуморист Марк Твен. Без него литературата нямаше да е същата. А какво би било нашето детство без Том Сойер и Хъкълбери Фин?

Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература“. А години по-късно Хемингуей казва: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга и тя се казва „Хъкълбери Фин“.

Писателят е роден две седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята, а умира през 1910 г., когато е следващото ѝ появяване. Година преди смъртта си, през 1909 г., Марк Твен казва:

Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето, две необясними явления дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно.

Животът на големия писател изобилства от забавни и поучителни истории, в част от които са се родили някои от прочутите му фрази. Той щедро е раздавал своята мъдрoст и сатирично слово не само в книгите си, но и при всеки предоставил му се случай. Изобретателен и находчив, писателят намирал изход от всякакви ситуации, а мнозина ставали жертва на острия му език.

Днес ще ви припомним някои от най-прочутите му фрази, както и една забавна история от неговия живот:

Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Малките хора винаги правят това, а истински великите хора ви карат да се чувствате така, сякаш вие също можете да станете велики.

Няма по-тъжна гледка от млад песимист, с изключение на стар оптимист.

Когато си спомниш, че всички сме луди, странното в живота изчезва и всичко става по-разбираемо.

Аз не се страхувам, че ще изчезна. Преди да се родя, ме е нямало милиарди години и ни най-малко не съм страдал от това.

Тъгата е достатъчна сама по себе си, но за да получиш от нея истинско удовлетворение, трябва да я споделиш с другите.

Танцувай така, все едно никой не те гледа; пей така, сякаш никой не те чува; обичай, все едно никога не са те предавали; живей така, все едно земята е Раят.

Малцина от нас могат да понесат щастието — имам предвид щастието на ближния си.

По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения.

Разликата между „почти правилната дума“ и „правилната дума“ е като разликата между светулката и светкавицата.

Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого.

Банкер е човек, който ще ви заеме чадър в слънчево време, за да си го поиска точно когато завали дъжд.

На света няма нито един паралел, който да не е убеден, че може да стане екватор, стига да му дадат право на това.

Ако се кръстоса крал с проститутка, в резултат ще се получи точно онова, което съответства на английската представа за благородник.

Когато с жена ми сме на различни мнения, обикновено постъпваме така, както тя иска. Тя нарича това „компромис“.

В някои случаи да ругаеш, ти носи по-голямо облекчение от молитвата.

Един път в живота Фортуна почуква на вратата, но в това време човек може да е в близката кръчма и да не чуе.

Само за две неща ще съжаляваме на смъртния си одър – че сме обичали малко и сме пътешествали малко.

Човекът е най-жестокият от всички животни – той е единственият, който убива за удоволствие, убива от злоба и убива за отмъщение.

Ако спориш с идиот, вероятността той да прави абсолютно същото, е много голяма.

Добри приятели, хубави книги и заспала съвест — това е идеалният живот…

Не искам да си развалям отношенията нито с Рая, нито с Ада. Имам приятели и на двете места.

Никога не съм допускал училищните занятия да пречат на образованието ми.

Човекът, който не чете книги, няма предимство пред човека, който не може да ги чете.

Тайният източник на хумора е не радостта, а тъгата.

Човек трябва да живее така, че когато умре, и на гробаря да му е мъчно.

Завещание на Марк Твен: „Бидейки в ясно съзнание, похарчих всичките си пари.“

***

Веднъж на улицата скитник се приближил до Марк Твен и го помолил за милостиня. Писателят съжалил клетия човек и го поканил да го черпи едно питие. Човекът отговорил, че не пие.
– А пура? – предложил Твен.
– Сър, гладен съм. Пък и не пуша.
– А какво ще кажеш утре да заложа от твое име сто долара на кон, който със сигурност ще спечели? – продължил писателят.
– Сър, може и да не съм най-големият праведник, но никога не играя комар – заявил просякът оскърбено. – Моля ви, дайте ми 25 цента, за да хапна нещо.
– Ще ти уредя цял обяд, ако дойдеш да те запозная с моята госпожа. Искам да ѝ покажа в какво се превръща човек, който не пие, не пуши и не играе комар.