Когато умът превключи от страх към любов, той е способен да излекува тялото. И това не е някакво метафизично явление. Това е най-обикновена физиология.

Невроизследователят Джоузеф Леду, който в своята книга „Емоционалният мозък“ обяснява как мозъкът обработва емоциите, е изучил задълбочено физиологията на страха.

Той описва амигдалата като център на страха в мозъка. Всички първични емоции, като страх, омраза, любов и гняв, а също и смелостта, се зараждат в амигдалата, която е част от лимбичната система – примитивната, животинска част на човешкия мозък. Този център на страха работи съвместно с таламуса, който получава информацията; с кората на главния мозък, която разсъждава; и с хипокампуса, който помни.

Повтарящите се реакции на стрес карат амигдалата да реагира още повече на предполагаемите заплахи, което отново отключва реакцията на стрес и отново задейства амигдалата.

Получава се порочен кръг. Докато се случва това, амигдалата, която помага за формирането на имплицитни спомени (фрагменти от предишни преживявания, които не могат да бъдат съзнателно разпознати), става все по-чувствителна и оцветява тези имплицитни спомени с остатъци от страх. В резултат на това страхът, който често се проявява като чувство на безпокойство, се появява дори тогава, когато няма никакви обективни причини за страх.

Едновременно с това, от многократните реакции на стрес се износва хипокампусът, отговарящ за развитието на така наречените експлицитни спомени (ясни, осъзнати понятия за това, което фактически се е случило).

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА“ НА ЛИСА РАНКИН

Хормоните на стреса, като кортизола, отслабват невронните синапси в мозъка и забавят образуването на нови. Поради отслабения хипокампус за мозъка става много по-трудно да произвежда нови неврони и да запазва нови спомени. В резултат на това хроничните неприятни и болезнени преживявания, отбелязани от раздразнената амигдала, засядат в имплицитната памет, а отслабеният хипокампус не е в състояние да запише нови ясни спомени.

Всичко това води до следното: с течение на времето вие о­ткривате, че страдате от хроничен страх и тревога, макар че дори не помните от какво реално се страхувате.

Обзети сте от мрачно чувство на обреченост, сякаш нещо много лошо ви зап­лашва, въп­реки че, обективно погледнато, сте в безопасност. Дори когато заплахата отдавна е отминала, всяко явление, предизвикващо реакция на страх, ще стимулира таламуса, а той ще въздейства на амигдалата. Тя на свой ред ще почерпи спомен за страха от хипокампуса и… – хоп! – организмът влиза в режим на хиперактивност.

Задействането на тази верига може да не е пряко свързано с първоначалното преживяване; причина може да стане например усещането от високата яка на пуловера около врата или ароматът на парфюм, които подсъзнателно стимулират стария спомен. Щом механизмът е задействан, следва физическа реакция, която е като една разцентрована сигнална система – системата предупреждава за опасност, която всъщност не съществува.

Това е фалшив страх – и той не е нищо повече от мисъл, – но предизвиква мощен стрес, който поразява не само ума, но и тялото.

Поради разстройството на системата за предупреждение фалшивите страхове могат да превземат нервната система, което в крайна сметка води до появата на фобии, посттравматични стресови реакции, тревожни разстройства, депресии и други психични отклонения.

Независимо колко силна воля имате и колко мотивирани сте да се излекувате, вие не можете да се освободите от този вид страхове, защото страхът е следствие от несъзнателни процеси и е „закачен“ в най-първичната част на нервната система. Дори да знаете, че страхът е ирационален, това няма да ви помогне, тъй като реакцията на страха заобикаля познавателния ум и преминава в първичните структури на нервната система, без да ангажира мислещия, рационален преден мозък.

И нещо на пръв поглед напълно безобидно, като например една песен по радиото, може да доведе нервната система до състояние на минала травма и да обагри най-приятното преживяване в цветовете на страха, предизвиквайки реакция на стрес.

Важно е да се знае, че такива реакции протичат абсолютно несъзнателно и когато им се подчинявате, вие не правите нищо лошо – просто вашата нервна система действа неправилно. И за да бъде приведена в изправност, може да се наложи професионална помощ.

РЕАКЦИЯ НА РЕЛАКСАЦИЯ

За щастие, организмът е снабден с естествена противоотрова за предизвикваните от страха стресови реакции. Тази противоотрова, която професорът от Харвардския университет Хърбърт Бенсън нарича реакция на релаксация, се противопоставя на реакцията „бий се или бягай“, като изключва симпатиковата нервна система и включва релаксиращия режим на нервната система – парасимпатиковата нервна система.

В своето естествено състояние на релаксация тялото има чудесното свойство да се самовъзстановява. С времето в организ­ма се натрупват токсини, клетките и органите се увреждат, изложени сме на действието на патогени и чужди тела, активират се ракови клетки.

И все пак тялото може да се справя с подобни атаки. Когато то е в спокойно и отпуснато състояние и не е съсредоточено върху сериозна външна заплаха, механизмът на самовъзстановяване функционира добре и по естествен начин парира болестите.

Но, както видяхме, механизмът за самовъзстановяване спира да функционира правилно, когато е под влияние на неконтролируем страх. Единствено когато умът и тялото са в състояние на релаксация, организмът е способен да се самоизцели.

Когато страхът утихне и на мястото на негативните емоции се появят позитивни, когато съзнателният преден мозък преживява любов, емоционална топлина, интимност, удоволствие, вяра, дълбок смисъл и надежда, хипоталамусът спира да предизвиква реакция на стрес. Нивото на кортизола и адреналина спада, симпатиковата нервна система се изключва и започва да управлява парасимпатиковата нервна система. Пулсът и кръвното налягане се понижават, кръвта отново се „пренасочва“ към храносмилателните и репродуктивните органи, имунната система започва да работи на пълни обороти. В състояние на релаксация сърцето не е подложено на свръхнатоварване, стомахът произвежда по-малко киселина, а организмът може да се заеме със самовъзстановителните си способности и да се върне към състоянието на хомеостаза, т.е. към състоянието на равновесие и баланс.

В книгата „Победа на ума над медицината“ привеждам научни данни, които доказват, че усещането за самота, стресът на работното място, песимизмът, страхът, депресията и тревожността могат да задвижат стрес реакцията, докато позитивната вяра, общуването с любим човек, здравословната сексуалност, творчеството, принадлежността към духовна общност и медитацията задействат реакцията на релаксация. Когато умът превключи от страх към любов, той е способен да излекува тялото. И това не е някакво метафизично явление. Това е най-обикновена физиология.

Истинският страх винаги изпълнява защитни функции и вие не трябва да се лишавате от него, докато фалшивият страх е способен да ви разболее, ако не знаете как да се справите с него по един здравословен начин.

Ако успеете да промените отношението си към фалшивия страх, ще можете да приучите организ­ма бързо да прекъсва реакциите на стрес, които придружават страха, и да преминавате към реакции на релаксация, водещи към самоизцеление. Когато страхът посочва житейски проблеми, които трябва да се разрешат, ако имате достатъчно смелост и му позволите да ви промени, той има потенциала да релаксира нервната ви система. Просто защото умът е по-склонен да се фокусира върху начините за изцеление, отколкото върху мрачните мисли.

Предстои да разгледаме конкретни способи за преобразуване на ограничаващите и негативни убеждения в истини, подхранващи вашата смелост. Това ще улесни прехода от страха към любовта. Ще ви предложа последователни стъпки към развиване на смелост, в които ще изпробвате посочените начини на практика. Така не само ще успокоите ума и ще обновите духа си, но и ще подготвите тялото си за чудеса. (към част 1: Как страхът ни разболява: Физиология на страха)

Откъс от книгата ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА на д-р Лиса Ранкин, издателство Гнездото

Д-р Лиса Ранкин е била на онези мрачни места, на които ни отвежда страхът, и е излязла оттам не само невредима, но и пълна със съвети и напътствия. В книгата „Изцеление от страха“ тя обяснява разликата между „истинския“ (страх, който се поражда от реална заплаха) и „фалшивия“ страх (който съществува само във въображението ни) и как една плашеща мисъл се превръща в болестни физиологични промени. Опирайки се на солидни научни изследвания и експертни мнения, както и на реални истории на конкретни хора, д-р Ранкин представя едно революционно разбиране за последиците от страха и очертава пътя към здравето и пълноценния живот. Книгата предлага широк спектър от практики и духовни традиции и ни учи как да предприемем собственото си пътешествие за култивиране на смелост, за да живеем без страх и да си върнем здравето и радостта от живота.

Една книга, която ще ви помогне да откриете онази част от собствената си същност, която никога не се страхува!