
Защо се късат невидимите нишки, които ни свързват с любимите ни хора

Защо се късат невидимите нишки, които ни свързват с любимите ни хора
Невидими връзки ни свързват с онези, които са ни скъпи и близки. С онези, които обичаме. Независимо за каква любов става дума – за страстна, братска, приятелска или любов от уважение… Свързани сме с любимите хора с едни особено фини, но осезаеми нишки. Невидими, тънички като паяжина. Но много, много важни.
Това са енергийни проводници, които обаче могат да се скъсат. Не всички едновременно – това се случва рядко, – а постепенно. Но процесът се усеща осезателно и е болезнен.
Нишките, които ни свързват, се късат при изневяра. При това емоционалната изневяра е по-опасна и травмираща от физическата. Харесали сме друг човек, дори мислено сме силно привлечени от него, и вече не усещаме любимия като близък, не го намираме за привлекателен… Така започва разривът. В началото все още има шанс връзката да се спаси, да се „поправи“, но с всеки изминал ден свързващите нишки отслабват. Другият го усеща прекрасно, без да може да дефинира какво точно се случва. Чувства се една студенина и самота дори когато двамата са един до друг. Това е емоционалната изневяра. Няма физическа изневяра, не можеш да обвиниш другия, но предишната близост вече липсва и е невъзможно да се върне. Това се отнася в еднаква степен и за мъжете, и за жените.
Връзките се късат и когато близък или човек, с когото сме свързани по някакъв начин, говори лоши неща за нас зад гърба ни, обсъжда ни с други хора или слуша неприятни коментари, без да се намесва. Това е емоционална измяна, понякога – предателство.
Например на една жена много ѝ помогнало лечението на възрастен лекар. Той бил плешив и невзрачен човек, но истински вълшебник – спрял развитието на страшна болест. А след това познати на жената обиждали доктора пред нея и му се присмивали. Тя също се пошегувала с неговата плешивост и се съгласявала с критиката по негов адрес – просто за да поддържа разговора. Но в един момент лечението престанало да ѝ помага, макар че лекарствата били същите. Започнал рецидив на болестта. Жената честно си признала грешката пред лекаря, тъй като ситуацията я измъчвала. Докторът не се обидил от признанието ѝ, но предишният ефект не се върнал повече. Просто изцеляващата връзка била прекъсната.
Скъсване на невидимите нишки между нас се получава също, когато ни увлекат нова среда и нови идеи. Когато мирогледът и убежденията ни се променят, когато преминем от другата страна на барикадата. Да, случва се, хората се променят и променят възгледите си. Но тогава често се късат връзките на любовта и приятелството с най-важните и значими за нас хора. Те ни стават чужди. Затова човек трябва три пъти да помисли, когато си сменя примерно религията или убежденията. Понеже заедно с промяната се прекъсват и онези най-деликатни връзки, които са ни поддържали и зареждали.
Проблемът е в това, че с напредване на времето все по-рядко се появяват нови връзки. Хората, с които сме свързани истински, стават все по-малко, а връзките – все по-слаби. Така е устроен човекът. Създава се илюзията за такава връзка, за такива нишки, но обикновено те са слабо подобие на онова, което е било някога. И жизнената енергия отслабва, душата вехне, чувствата избледняват. А понякога и самият човек отслабва и загива без видима причина.
Всъщност тези фини нишки не просто ни свързват, а ни поддържат и подхранват, обединяват ни. Това са проводници, по които тече енергията на живота, енергията на любовта. Човек може неусетно да ги прекъсне, но не може да ги възстанови. И дори отношенията да се запазят, дори привидно всичко да изглежда както преди, това не е така. И ние безпогрешно го усещаме…
Когато пораснем, спираме да вярваме в чудеса. А трябва не само да вярваме в тях, но и да ги създаваме сами. Можем да се погрижим за близък човек, да следваме мечтата си или просто да правим добро и да даряваме на хората около нас любов и подкрепа. Всеки нов ден ни предоставя шанс да сътворим едно малко обикновено чудо. Важното е да не пропускаме този шанс.
Книгата „Обикновено чудо“ ще ви напомни кое е истински важното в живота, ще ви подкрепи в трудни моменти и ще ви върне изгубената вяра в чудесата!
Пригответе се за една изцеляваща среща с разказите на Анна Кирянова.
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Една млада жена почти загубила щастието си в новогодишната нощ. Тя била прехвърлила трийсетте, когато се появил великолепният Аркадий, успешен инженер, неженен, готов за сериозни отношения, както пишат по сайтовете за запознанства. Всъщност двамата [...]
Знаем кой ни пази и защитава… Кой ни закриля от другия свят. Усещаме връзката, усещаме подкрепата, просто не го споделяме с никого. Това е човек, който приживе ни е обичал с безусловна любов. И [...]
На студа белият калай може да се превърне в сив калай. Тогава от калаеното войниче остава само купчинка сив прашец, а красивият съд се превръща в прах и пепел. При много ниска температура калаят [...]
Много дълго време нищо не се случва…
Нито лошо (и слава богу), нито хубаво. Нищичко. Всичко си е както винаги, едно и също. Едни и същи събития, едни и същи хора, един и същ стандарт на [...]
Ти не си твоят ум. Ти си чисто съзнание, което пътува през различните области на ума
За да разберем по-добре съзнанието и ума, ще разгледаме ума като имение. Но преди това нека си припомним дефинициите, които въведохме за тях. Определихме ума като огромно пространство, съставено [...]
Ролята на генетиката по отношение на телесното тегло
Още един факт, който разкрива ролята на генетиката по отношение на телесното тегло, е наблюдението, че определени етнически групи имат по-голяма предразположеност към затлъстяване, отколкото други. Ето два примера [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]
Внимавайте с кого ще споделите новогодишната нощ
Една млада жена почти загубила щастието си в новогодишната нощ. Тя била прехвърлила трийсетте, когато се появил великолепният Аркадий, успешен инженер, неженен, готов за сериозни отношения, както пишат по [...]
Времето също е крадец. То неусетно краде онова, което сме спестили и умножили
Един човек бил обран от крадец. Крадецът влязъл в къщата му и открил парите, които стопанинът събирал от няколко години. Спестявал, записвал си на листче, ограничавал се във всичко. [...]
За разочарованието и гнева
Повече от десетилетие преди да дойда в Дхарамсала, бяхме с архиепископ Дезмънд Туту, в едно задръстване в Джаксънвил, Флорида. С право мога да кажа, че всъщност бях изключително любопитен [...]
По-добре е да си тръгнеш от студения дом и студеното сърце, което не желае да те побере…
Едно момиче напуснало мъжа, в когото се влюбило. Уж всичко било добре, дори прекрасно – все пак той я поканил да живее в разкошната му къща. Е, как точно [...]
Когато обиждаш и нагрубяваш другите…
Живял някога един младеж. Той имал лош и невъздържан характер. Непрекъснато изпадал в конфликти и скандали с хората, често ги обиждал и нагрубявал. Един ден баща му му дал една [...]
В един „кучешки“ форум прочетох нещо много интересно
Там някой питаше дали може да се дава варен говежди език на малко кученце. Не е ли вреден за него? Отговорът беше лаконичен и безапелационен: не бива да давате [...]













































